Деликатност или откровеност?

  • 2 537
  • 25
  •   1
Отговори
Привет майчета!
Кое според вас е по-голама добродетел за възпитание у нашите деца: деликатността или откровеноста?
Дали е по-добре да щадим чувствата на хората, дори и когато ни провокират с неприятни изказвания и досадни или нетактични реплики, или откровеноста да изкажем чувствата си и мислите си такива каквито са? И, кое е по-здравословно за нас - да щадим чувствата на другите като сме деликатни и да подтискаме своите , или да си казваме каквото мислим и да не се нагнетяваме с отрицателни емоции, предизвикани от премълчаване?!
Зная, че това е въпрос на личен избор, но ще ми е интересно да узная как е при вас.

# 1
  • Мнения: 1 790
Всичко с мярка! Умерено откровен, умерено деликатен! Тук е сложното: да прецениш кога и какъв да бъдеш!  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 289
Не зная доколко всъщност разполагаме с "избор".
Аз например съм много тактична, деликатна, съобразителна и т.н. Трудно ми е да възпитавам детето ми да бъде прямо и да не се съобразява с другите, въпреки че го намирам за по-здравословно  Wink отсега ме поставя в неудобни ситуации, като започне да отбелязва на хората срещу него че дрехите им са мръсни, или че говорят прекалено силно  Mr. Green мисля че всеки има заложен по рождение определен темперамент, и възпитанието влияе върху него, но не би могло да го промени из основи.
Така или иначе, животът учи - моята "тактичност" също често преминава в тотална липса на възпитание, когато някой много се постарае да ме предизвика.. така че, смятам че всеки, съобразно опита си, постепенно си изгражда подходящото според него самия поведение.

# 3
Не зная доколко всъщност разполагаме с "избор".
Аз например съм много тактична, деликатна, съобразителна и т.н. Трудно ми е да възпитавам детето ми да бъде прямо и да не се съобразява с другите, въпреки че го намирам за по-здравословно  Wink отсега ме поставя в неудобни ситуации, като започне да отбелязва на хората срещу него че дрехите им са мръсни, или че говорят прекалено силно  Mr. Green мисля че всеки има заложен по рождение определен темперамент, и възпитанието влияе върху него, но не би могло да го промени из основи.
Така или иначе, животът учи - моята "тактичност" също често преминава в тотална липса на възпитание, когато някой много се постарае да ме предизвика.. така че, смятам че всеки, съобразно опита си, постепенно си изгражда подходящото според него самия поведение.


Много ми допада, това което си написала, и съм напълно съгласна. Само, че понякога сме предизвикани да загърбим тактичността от поведение, което за другите които го прилагат то не е нищо особено(те просто хората са си такива и обикновенно така си се държат) , и когато избухнем, или реагираме остро (защото ние сме си такива и ни дразни такова поведение), отсреща изпадат в Shocked

# 4
Зависи от конкретната ситуация. Не може да се реагира винаги по един и същи начин.

# 5
  • Мнения: 289
MAMA - TA   тези ситуации мисля че няма как да бъдат избегнати  Wink затова имаме избора да решаваме сами, по своя преценка, с кои хора ни е приятно да общуваме, и да сведем до минимум срещите с такива, с които изпадаме в  Shocked едни от други за елементарни неща. При крайно различни възгледи и начин на мислене, няма как да постигнем добро общуване. Всъщност, защо се затормозяваш с тези мисли - нещо конкретно ли имаш предвид, което те е предизвикало?

# 6
MAMA - TA   тези ситуации мисля че няма как да бъдат избегнати  Wink затова имаме избора да решаваме сами, по своя преценка, с кои хора ни е приятно да общуваме, и да сведем до минимум срещите с такива, с които изпадаме в  Shocked едни от други за елементарни неща. При крайно различни възгледи и начин на мислене, няма как да постигнем добро общуване. Всъщност, защо се затормозяваш с тези мисли - нещо конкретно ли имаш предвид, което те е предизвикало?

Права си - за различните възгледи , но не винаги имаме избор да  общуваме или не с хора с различни възгледи! Има хора и ситуации, които няма как да избегнеш - например колегите, съседите, роднините - тях не си ги избираме ние за да решим, че няма да тобщуваме, само приятелите си избираме. Затова не мога да конкретизирам, ситуации много с неизбирани събеседници. Търся златната среда, която не знам дали съществува и как се постига , но аз си я представям като : Хем да поставям граници, и на мястото им всички, които се бъркат където не им е работата, хем да не съм груба и нараняваща чувствата им, което не става с премълчаване, защото хем аз трупам в себе си, хем хората не разбират, че са прекалили?!  А деликатното изказване на мисли и чувства ми е доста трудно особено в моменти, в които съм раздразнена?! Но, след като съм била груба с някой, който ме е подразнил с реплика, имам угризения.

# 7
  • Мнения: 1 763
Според ситуацията. Само не трябва да се бърка откровеността с лошото възпитание. Винаги има начин да кажеш на някой, че мислиш  различно от него, без да го обидиш, освен ако не се стараеш да направиш обратното, което вече е грозно.

# 8
  • Мнения: 2 448
До сега в живота ми прямотата е вземала връх.Деликатна съм само към хора, които значат нещо за мен и не искам да им нараня чувствата. За тези от категория "познати" , особено ако ме провокират с не дотам приемливо за мен поведение, изобщо не си правя труда да им мълча. Naughty Да се сърдят, и аз съм се сърдила, ама никой не ме пита. 

# 9
  • Мнения: 1 128
Според мен зависи много от събеседника. Има хора които носят на директна откровенност, други са по деликатни, но с такт може да разберат същността на съобщението без да се почувстват обидени, а трети просто не стават за приематели на определен вид изказвания.

# 10
  • Мнения: 71
Честно казано, ПИСНА МИ ДА СЪМ ДЕЛИКАТНА!!!! От цялата си деликатност съм на този ред сега! Все да не нараниш някого, да не обидиш някого, да не обезпокоиш някого! Кръвното му да не се вдигне! Абе я всички да вървят на ******* си!!!!! ( деликатно казано със звездички). От деликатност толкова години - тази вечер и да ме убият се заканиха! Е- на ми сега деликатност!

# 11
  • Мнения: 756
и на мен ми писна да съм деликатна...какво става тук? А иначе за детето поне в началото ще гледам да има превес прямотата пред деликатноста , а с времето той трябва да си определи към кого ще се отнася деликатно и към кого ще бъде прям.

# 12
  • Мнения: 3 423
Хубаво е да умееш да си деликатен, когато му
е мястото, и откровен, като се налага. Тоест, да
имаш реална преценка и адекватно поведение,
да си способен да си позволиш и двете качества.

# 13
  • Мнения: X
Ясно е,че човек се ражда откровен. Интересно е какво става после с тази откровеност- баби ,мами, бащи и дядовци, роднини, учители се опитват да я смажат и ей ни на: превърнати в големи зрели деликатни хора.
Наистина е изкуство да можеш да сменяш едното със другото според ситуацията. Напоследък обаче ми е трудно да бъда деликатна в ситуации на крайна наглост, проявена към мен или просто ситуации, в които се чувствам страшно некомфортно.
Не правя разграничение между близки или просто познати. Ситуацията е по-важна за мен. Мисля че даже веднъж имаше подобна тема, в която дадох пример как ми се е случвало с един и същ човек да бъда в различни ситуации и деликатна, и откровена. Мързи ме отново да давам примери. Все пак не мога да си премълча,че не винаги ми се удава да преценя ситуацията, просто защото нищо човешко не ми е чуждо  Mr. Green

# 14
  • Мнения: 473
Хубаво е да умееш да си деликатен, когато му
е мястото, и откровен, като се налага. Тоест, да
имаш реална преценка и адекватно поведение,
да си способен да си позволиш и двете качества.


Подкрепям напълно това изказване.

Общи условия

Активация на акаунт