не съм много сигурна как точно да започна тази тема.
става въпрос за адаптацията на едно дете към нови, непознати или променени места.
пресен пример - днес не иска да ходи на детска - рев, сълзи, сополи......поговорихме малко и се оказа, че в групата им има И други деца от по-малка група, които я дразнели.
и за да уточня - не, не става въпрос за дребната, а за каката,която скоро навърши 6 години. т.е. с претенциите, че е вече голяма.
та, след кратък разговор, в който й обясних,ч е малките деца, както и малките кучета, когато се в непозната среда нападат, защото ги е страх. и на тях им е трудно. и че е по-добре да им предложи да станат приятели и да поиграят - така хем няма да я дразнят, хем ще им помогне и на тях. а тя със сълзи в очите ме пита "мамо, ами ако не стане, ако не искат?"......
в крайна сметка отиде неразревана на детска.
давам само един пример, но те са много. страшен проблем е адаптацията на ново място. представям си догодина в училище каква драма ще бъде.
тръгва на някакво ново занимание с други деца и ВИНАГИ има един период, в който тя не иска да ходи, защото не познава децата. обяснявам, че ако не им даде шанс и не отиде, няма и как да се запознае, ама.....
после, разбира се, е първа писта и не иска да НЕ ХОДИ на въпросното занимание, ама в началото е мъка....
до 4-годишна възраст детските рождени дни в клубове ги изкарваше при мен -отвън, а не при децата - вътре.
мислех си,че това се израства, ама ако е така - на каква възраст?
честно да си кажа, не знам вече какво да й говоря - карам го основно на интуиция.
мъчно ми е като я гледам как се тормози, в същото време ми се иска да се научи да се справя с този проблем - ВИНАГИ ще има някой, който я тормози или ще попада в нова среда - не може да се отказва.
защото при нея основното е - не искам да ходяяяяя, реееев.....ама по тази логика един ден изобщо няма да ходи на училище.
не знам, честно как да се справя с това.
става въпрос за адаптацията на едно дете към нови, непознати или променени места.
пресен пример - днес не иска да ходи на детска - рев, сълзи, сополи......поговорихме малко и се оказа, че в групата им има И други деца от по-малка група, които я дразнели.
и за да уточня - не, не става въпрос за дребната, а за каката,която скоро навърши 6 години. т.е. с претенциите, че е вече голяма.
та, след кратък разговор, в който й обясних,ч е малките деца, както и малките кучета, когато се в непозната среда нападат, защото ги е страх. и на тях им е трудно. и че е по-добре да им предложи да станат приятели и да поиграят - така хем няма да я дразнят, хем ще им помогне и на тях. а тя със сълзи в очите ме пита "мамо, ами ако не стане, ако не искат?"......
в крайна сметка отиде неразревана на детска.
давам само един пример, но те са много. страшен проблем е адаптацията на ново място. представям си догодина в училище каква драма ще бъде.
тръгва на някакво ново занимание с други деца и ВИНАГИ има един период, в който тя не иска да ходи, защото не познава децата. обяснявам, че ако не им даде шанс и не отиде, няма и как да се запознае, ама.....
после, разбира се, е първа писта и не иска да НЕ ХОДИ на въпросното занимание, ама в началото е мъка....
до 4-годишна възраст детските рождени дни в клубове ги изкарваше при мен -отвън, а не при децата - вътре.
мислех си,че това се израства, ама ако е така - на каква възраст?
честно да си кажа, не знам вече какво да й говоря - карам го основно на интуиция.
мъчно ми е като я гледам как се тормози, в същото време ми се иска да се научи да се справя с този проблем - ВИНАГИ ще има някой, който я тормози или ще попада в нова среда - не може да се отказва.
защото при нея основното е - не искам да ходяяяяя, реееев.....ама по тази логика един ден изобщо няма да ходи на училище.
не знам, честно как да се справя с това.
