Случвало ли ви се е да имате моменти, в които да се правите, че не виждателям познати и съседи? Живея в голям блок с много съседи и се познаваме,защото сме в един вход и близо до пазар, където с всички продавачи се познаваме. като излизам ще срещна поне 10 човека, които ще поздравя и ще ме заговорят (скучаят - пенсионери и продавачки). Но, понякога съм вглъбена в мислите и задачите си и хич не ги виждам, и не ми се говори, обаче,няма те ще ме извикат за да поздравят и заговорят. Аз ли нещо съм изнервена от редовно недоспиване или е нормално да не ми се заглежда и заговаря.
- Публикувана: 11 септ. 2008, 15:12 ч.
- Последно мнение: 12 септ. 2008, 19:55 ч.
Дружелюбност?!
Аз съм много общителен човек. Не ми пречи да говоря с някой, стига аз да искам. Случвало ми се е да се заговоря с непознати. По принцип за мен общуването е много важно.
Радвам се на усмихнатите хора, които винаги поздравяват дружелюбно.
Радвам се на усмихнатите хора, които винаги поздравяват дружелюбно.
Това бих написала и аз!
Защо има две еднакви теми с различни заглавия от авторката? 
Защо има две еднакви теми с различни заглавия от авторката?
Коя е втората?
Хората около нас все очакват да сме любезни, доброжелателни, услужливи! И какво ако не сме?Вече е лукс да си себе си, надяваш маската и всичко е ОК. Ей, омръзнало ми е, дръж се така, па онака, че какво ще кажели хората... Те хората все има какво да кажат, устите им нивга няма да млъкнат.
На мен не ми пречи да поздравявам. Много рядко имам време за разговори, но никога не ми се е случвало да не поздравя съседите си. Определено двете секунди за това за мен не са загубено време. Понякога разбира се се опитвам да се измъкна от някоя досадна баба и това го правя в прав текст: поздравявам, пожелавам приятен ден и духвам накъдето съм тръгнала.