Мили мамчета,не искам да бъркам в раните ви,но се надявам да ми помогнете да избегна точно това.Наши приятели загубиха тригодишната си дъщеричка преди 40 дни при нещастен и много нелеп инцидент.Момиченцето беше прекрасно-изключително умно и красиво детенце 
.Починало е ден преди да родя втората си дъщеря и затова не са ми казали-научих чак преди два дни.Още не съм се обадила на родителите...само мъжът ми е говорил с тях.През октомври сме канени на сватба в България/живеем в Англия/ и разбрах,че ще се видим.Но...какво да им кажа???Господи,какво да кажеш на родител загубил дете?Съболезнования,кураж-всичко би звучало толкова глупаво,банално и грозно.Винаги ще си спомняме за тяхната малка дъщеричка.Искам да крещя,не да плача,толкова е нечестно.Но не мога даим кажа дори това.Моята прекрасна майчица почина на 28 март.Едно от най-трудните неща беше да съобщавам или просто приемам разговори от хора,току-що разбрали.Тя беше невероятен човек и много хора плакаха за нея.В един момент аз успокоявах хората и беше тежко.Не искам да се превърна в тях.Не искам да се обадя и да заплача по телефона,сигурна съм,че са чули достатъчно от това.А да пратя смс ми се струва някакси...не знам и аз,безлично.И все пак има ли значение?Хората винаги държат да покажат на близките колко много страдат и те,а не съзнават,че това натоварва.Ох,не знам.Не трябва да го оставям за октомври,а ми е толкова трудно.Да им се обадя ли?Напишете ми,моля ви,какво мислите.И извинявайте,че наранявам всички ви,карайки ви да си спомните най-тежките мигове.Няма по-страшно от това и не знам изобщо как ще успея да ги погледна отново без сърцето ми да се разкъса.
.Починало е ден преди да родя втората си дъщеря и затова не са ми казали-научих чак преди два дни.Още не съм се обадила на родителите...само мъжът ми е говорил с тях.През октомври сме канени на сватба в България/живеем в Англия/ и разбрах,че ще се видим.Но...какво да им кажа???Господи,какво да кажеш на родител загубил дете?Съболезнования,кураж-всичко би звучало толкова глупаво,банално и грозно.Винаги ще си спомняме за тяхната малка дъщеричка.Искам да крещя,не да плача,толкова е нечестно.Но не мога даим кажа дори това.Моята прекрасна майчица почина на 28 март.Едно от най-трудните неща беше да съобщавам или просто приемам разговори от хора,току-що разбрали.Тя беше невероятен човек и много хора плакаха за нея.В един момент аз успокоявах хората и беше тежко.Не искам да се превърна в тях.Не искам да се обадя и да заплача по телефона,сигурна съм,че са чули достатъчно от това.А да пратя смс ми се струва някакси...не знам и аз,безлично.И все пак има ли значение?Хората винаги държат да покажат на близките колко много страдат и те,а не съзнават,че това натоварва.Ох,не знам.Не трябва да го оставям за октомври,а ми е толкова трудно.Да им се обадя ли?Напишете ми,моля ви,какво мислите.И извинявайте,че наранявам всички ви,карайки ви да си спомните най-тежките мигове.Няма по-страшно от това и не знам изобщо как ще успея да ги погледна отново без сърцето ми да се разкъса. 
.Това,което се е случило на твоите близки е просто ужасно 
Беше ми много трудно да се обадя,но го направих...Наговорих куп глупости,но всичко,което бях решила да кажа,се изпари.Видяхме се с тях миналата седмица.Гледах ги и ми идваше да ревна с глас.Бяхме с моя мъж и на гроба.Намерихме го,плакахме,Господи...Не мога да забравя това прекрасно детенце,не мога да спра да мисля за нея.Заспивам и се събуждам с тази мисъл и искам повече от всичко да мога да им помогна,да я върна.Боли ме и за тях,и за нея.Не искам да повярвам,толкова искам да върна времето назад!Гледам дъщерите си-едната е момиченце малко по-малко от тяхното и всеки път,когато й се скарам или съм нервна и несправедлива към нея,се обвинявам.Че не оценявам щастието си.И всеки път,когато погледна малката,се сещам,че часове преди да се роди,тяхното момиченце е било още живо.Цял живот ще ме боли за това красиво детенце