- Публикувана: 23 септ. 2008, 04:01 ч.
- Последно мнение: 28 септ. 2008, 15:35 ч.
Кой с каква нагласа спрямо докторите ражда?
Имах уговорка и отидох да раждам съвсем спокойна. Всичко мина като по учебник, че и по-добре. Родих по естествен път.
Изобщо, нагласата на майката е много важна - притесненията няма как да подобрят нещата, както и да се развият те. Затова, спокойно - малко самовнушение, положителни емоции, мислиш за хубави неща, радваш се, че скоро ще гушнеш бебчо, слушаш докторите - и всичко ще бъде наред.
Изобщо, нагласата на майката е много важна - притесненията няма как да подобрят нещата, както и да се развият те. Затова, спокойно - малко самовнушение, положителни емоции, мислиш за хубави неща, радваш се, че скоро ще гушнеш бебчо, слушаш докторите - и всичко ще бъде наред.
Отидох да раждам спокойна, защото имах доверие в доктора. Очакванията ми се оправдаха на 100 %.
Съвсем спокойна бях, и двата пъти съм раждала БЕЗ уговорка.
Първия път имах пълно доверие в лекарите и не ми е хрумвало да подлагам на съмнение практиките им (за мое щастие и късмет получих точно такова раждане, на каквото се надявах - спокойно, без да се суетят около мен, без медикаменти и без никакво стимулиране). Вторият път си дадох труд предварително да разпитам докторката, която ми следеше бременността относно нещата в болницата, пък и бях полежала там достатъчно, за да чуя отзиви и да видя някои неща. Нямах големи очаквания, надявах се просто нещата да протекат нормално и бях готова да задавам въпрос и да искам обяснения, ако предлагат процедури, които не ми допадат - само че нищо такова не се наложи, тъй като отидох вече с напъни и нямаше време нищо да ми правят
Много доволна бях от отношението и двата пъти - вероятно защото аз си бях спокойна и нахилена и без да познавам никого в екипите, някак много приятелски се отнасяха всички и в двете болници, даже и двата пъти ми се радваха и отбелязваха колко съм усмихната и че знам за какво съм тръгнала 
Имам чудесни спомени и от двете раждания 
Първия път имах пълно доверие в лекарите и не ми е хрумвало да подлагам на съмнение практиките им (за мое щастие и късмет получих точно такова раждане, на каквото се надявах - спокойно, без да се суетят около мен, без медикаменти и без никакво стимулиране). Вторият път си дадох труд предварително да разпитам докторката, която ми следеше бременността относно нещата в болницата, пък и бях полежала там достатъчно, за да чуя отзиви и да видя някои неща. Нямах големи очаквания, надявах се просто нещата да протекат нормално и бях готова да задавам въпрос и да искам обяснения, ако предлагат процедури, които не ми допадат - само че нищо такова не се наложи, тъй като отидох вече с напъни и нямаше време нищо да ми правят
Много доволна бях от отношението и двата пъти - вероятно защото аз си бях спокойна и нахилена и без да познавам никого в екипите, някак много приятелски се отнасяха всички и в двете болници, даже и двата пъти ми се радваха и отбелязваха колко съм усмихната и че знам за какво съм тръгнала Имам чудесни спомени и от двете раждания 
