Публикувана: 24 септ. 2008, 15:59 ч.
Последно мнение: 30 септ. 2008, 09:41 ч.

Болести и проблемно забременяване

Гост

24 септ. 2008, 15:59 ч.

Здравейте момичета от доста време чета в сайта, но чак събрах сили да пиша. Аз съм на 32г., а съпругът ми на 33г. Опитваме да си имаме бебе от вече почти 2 години, но нищо. Ходихме на доста лекари и ... откриха ми хепатит Б?!? И аз направо изпаднах в страшна депресия от тази новина. Варианта със заразяване по полов път го изключвам напълно, т.к. не съм имала някакви рискови контакти, а пък и ние сме заедно със съпругът ми от почти 8 години, та няма как. Но пък съм лежала по разни болници за какво ли не и може от там да е. После за капак на всичко се оказа, че имам и някакво авто- имунно заболяване на щитовидната жлеза, за което ще трябва да пия лекарства цял живот Cry

И за капак на всичко се оказа, че имам и тумор в хипофизата, който пък бил причината за високия пролактин.
В момента ... ами не знам какво да правия и съм адски отчаяна. Вече не смея да си изследвам нищо. По цял ден плача, не мога да спя, да ям и ... просто плача. Моля ви за помощ, ако някоя от вас има подобни проблеми нека да сподели с мен какво е направила. Никога не съм се чувствала толкова изплашена като сега. Благодаря на всеки, който ще ми пише!!!!!!!!

# 1 24 септ. 2008, 16:52 ч.

София
Мнения: 6 302

Пепи, успокой се мила. Това е много важно на този етап. Просто се вземи в ръце, не са това най-страшните заболявания и със сигурност не значи, че няма да имаш дете. Аз самата също имам аденом на хипофизата и повишен Пролактин, който вече две години поддържам в норма с лекарство. Имам и други заболявания, но не съм се отказала от мечтата да имам бебе. Кураж, вярвай и действай уверено, за да постигнеш целта. А между другото мъжът ти дали е правил спермограма?

# 2 24 септ. 2008, 17:15 ч.

Мнения: 1 950

pepi1976 , като за начало се успокой. Ако още не си посетила специализирана клиника за стерилитет време ти е Peace

.
За хепатит Б, ако вече си излекувана не би трябвало да имаш проблем, най-вероятно обаче при бъдеща бременност ще се наложи раждане със секцио Peace

Тук във форума има доста /за съжаление/ момичета, които имат аденом на хипофизата и поддържат нивата на пролактина с лекарства. Ако е по-голям се отстранява, това трябва да го консултираш с добър ендокринолог, както и за другото заболяване също консултация с много добър ендокринолог, от написаното не става ясно какво е точно.

Като цяло разбира се, че положението ти не е розово, но тук повечето сме така Laughing

Иначе нямаше да е подфорум за Проблемно забременяване Wink

Зазолинка добре те е питала имате ли спермограма на съпруга ти поне от там да отхвърлите една причина за неуспеха до сега Peace

.
А колкото до това, че си се оставила на течението и плачеш, съответно самосъжаляваш - ако продължаваш в същия дух може да си докараш още някакво заболяване. Извинявам се за остротата на изказването си, но според мен ти трябва някой да те поразтърси и да ти каже, че нищо не е толкова страшно колкото изглежда и, че надежда има винаги Laughing

Успех

# 3 24 септ. 2008, 20:09 ч.

Мнения: 769

Наистина се успокой, нещата не са толкова критични.
Единственото по-сериозно нещо ми се струва хепатит-а. Излекува ли го него? Знам, че Хепатит С се води хроничен и дълго се лекува, за В не знам точно как беше.

Аденом на хипофизата се лекува - да с лекарства, но се лекува, в повечето случаи успешно.

Автоимунното заболяване - предполагам нещо като Хашимото, аз го имам от 5 години. То е много разпространено в България (изобщо заболяванията на щитовидната жлеза са много разпространени), и няма нищо страшно в пиенето на едно хапче на ден. Аз пия въпросното хапче от 10 години и ми е най-малкия проблем.

Много от нас са минали през дупката на отчаянието и посрещането не диагноза след диагноза. Да си поплачиш малко лошо няма, но колкото по-бързо се стегнеш и се заемеш с разрешаването на проблемите, толкова по-скоро ще имаш шанс за бебе.
Успех!

п.п. Съгласявам се и с това:

Цитат на: zvetun4o в ср, 24 сеп 2008, 17:15

pepi1976 ,
А колкото до това, че си се оставила на течението и плачеш, съответно самосъжаляваш - ако продължаваш в същия дух може да си докараш още някакво заболяване. Извинявам се за остротата на изказването си, но според мен ти трябва някой да те поразтърси и да ти каже, че нищо не е толкова страшно колкото изглежда и, че надежда има винаги Laughing

# 4 25 септ. 2008, 08:04 ч.

Момичета, много, много ви благодаря за топлите неща, които сте ми написали!!!
Относно спермограмата на мъжа ми, при него всичко е наред слава Богу!
Аз ходих и на ендокринолози и на други лекари и незнам ... това с високия пролактин и аденома ми се вижда доста страшничо. Но все пак най-много ме притеснява хепатит Б. Той доколкото четох не се лекува, организма сам трябвало да си изгради някакви антитела?! А най-страшното е, че го открихме напълно случайно. Доктора ми ми беше дал цял куп от изследвания, които трябва да си направя преди да забременея и... не съм имала никакви симптоми, нито оплаквания и може би затова изпаднах в такъв шок. После четох като луда в нет-а, ама там пише толкова сташни неща, че сега вече съжалявам, че съм ги чела, защото денонощно мисля за това. Някоя от вас чула ли е за някой, който да в забременял с такова заболяване?!
Изскам още веднаж да благодаря на всички ви за подкрепата!!!!!!!!

# 5 26 септ. 2008, 14:19 ч.

Мнения: 52

Пепи,успокой се и смело напред!
Хепатит В се лекува и няма нищо страшно при него.Другите ти заболявания също.Не си единствената,можеш да си сигурна.
Аз съм изкарала хепатит Д,с който ме бяха заразили в болница.Трудно беше,но се оправих.Освен това имам диабет от съвсем малка и да не изброявам другите си заболявания.Имах и проблеми със забременяването,но успяхме.Имаме си прекрасно момченце на 3 години.
Вярвам,че и при вас ще се получи!Стискам палци!

# 6 30 септ. 2008, 09:41 ч.

Мнения: 76

Пепи, горе главата и не се предавай. Не падай духом, защото от това по-лошо няма. Съсредоточи се върху лечението ти и дай Боже скоро да се похвалиш с хубава новина. Аз също съм проблемна за забременяване- имам миомен възел 7 на 8 см., който буквално ми е увил матката. Претърпях неуспешна операция по отстраняването му и продължавам да си го нося заедно с двойно уголемената ми матка. Доктора каза почвайте да работите по въпроса за бебе, ама с тези проблеми просто и аз не виждам как ще стане. Ето и аз съм проблемна, не като теб, но все пак трябва да се подкрепяме в такива моменти, защото дори и без малко морална подкрепа човек може да изперка. Аз засега се държа, но ако ми дойде и другия път не знам как ще го преживея. Успех от сърце ти желая и не се предавай. Бори се!

Препоръчани теми

Забременели след инвитро 53

Дългото чакане след трансфер- тема 112

Клиника Афродита - доволни настоящи и бъдещи майки (7)

Център за асистирана репродукция (ЦАР) тема 38

Причина:

Причина: