Здравейте!
За първи път пиша във форума, така че от все сърце се надявам да сам се справила с избора на форум, така че да е възможно на майките с опит да прочетат въпроса ми и да ми помогнат с отговор.
Имам син на 1 година, който е моята любов, моята радост и сбъдната мечта, но е колкото хубав и добър понякога, толкова инатлив и избухлив и силно темпераментен. В началото, когато започнаха тези изблици ги отдавах единствено на върастта му и си мислех, че ще отшумят, но това нв се случва. Ако трябва да опиша ситуации, то те са следните.
Трудно му слагам памперса, когато той реши, че в момента не му е до това. Започва едно извиване и викане, опъване. Трябва да му пея и занимавам с играчки, за да кротне. Това може да тае доста дълго...
Коагто реши,че иска нещо на всяка цена, напримвер да влвзе в магазин, рейс или отворена на близо кола, закрещява така че дядо му, който е на 200 км от нас сигурно го чува.
Когато иска да го гушна също така си го иска. Не че няма да го напрява, той от бебе е гушкан и аз държа на възпитание с нежност и любов, на комуникация и т.н., но ми се иска той да показва желанията си по друг начин, по-цивилизовано, не крещейки. Разбирам че възможностите му да се изразява не са много и за това го прави, но защо е избрал точно този начин и това нормално ли е?
Когато поиска да стигне на далече стигнала играчка пак така ми казва да му я дам.
Коагто е изморен и му се спи не мраънка, както повечето бебета правят, а крещи по онзи негов си начин, все едно че през тялото ми преминава ултразвук...
Гледам да удовлетворявам желанията му, подредила съм дома ни така, че да е пригоден ъа него, да може той спокойно на се разхожда и да изследва света, да е максимално свободен. Въпреки това съм въвела и правила къде може и къде не може да пипа, какво е хубаво и какво не да прави, но до колко разбира е друг въпрос. Въпреки че от строгия ми тон разбира, когато му казвам, че не ми е приятно да ми крещи така...Когато преценя, че се инати и затова крещи просто не му обръщам внимание. Но ми се иска той по чсно и категорично да разбере, че не това е начина да общува с мен, по-добре да дойде и да ме ощипе, отколкото това вечно дране...за всичко...
Кажете ми това нормално ли е? Вие каккъв опит имате и как възприемате моите стратегии?
За първи път пиша във форума, така че от все сърце се надявам да сам се справила с избора на форум, така че да е възможно на майките с опит да прочетат въпроса ми и да ми помогнат с отговор.
Имам син на 1 година, който е моята любов, моята радост и сбъдната мечта, но е колкото хубав и добър понякога, толкова инатлив и избухлив и силно темпераментен. В началото, когато започнаха тези изблици ги отдавах единствено на върастта му и си мислех, че ще отшумят, но това нв се случва. Ако трябва да опиша ситуации, то те са следните.
Трудно му слагам памперса, когато той реши, че в момента не му е до това. Започва едно извиване и викане, опъване. Трябва да му пея и занимавам с играчки, за да кротне. Това може да тае доста дълго...
Коагто реши,че иска нещо на всяка цена, напримвер да влвзе в магазин, рейс или отворена на близо кола, закрещява така че дядо му, който е на 200 км от нас сигурно го чува.
Когато иска да го гушна също така си го иска. Не че няма да го напрява, той от бебе е гушкан и аз държа на възпитание с нежност и любов, на комуникация и т.н., но ми се иска той да показва желанията си по друг начин, по-цивилизовано, не крещейки. Разбирам че възможностите му да се изразява не са много и за това го прави, но защо е избрал точно този начин и това нормално ли е?
Когато поиска да стигне на далече стигнала играчка пак така ми казва да му я дам.
Коагто е изморен и му се спи не мраънка, както повечето бебета правят, а крещи по онзи негов си начин, все едно че през тялото ми преминава ултразвук...
Гледам да удовлетворявам желанията му, подредила съм дома ни така, че да е пригоден ъа него, да може той спокойно на се разхожда и да изследва света, да е максимално свободен. Въпреки това съм въвела и правила къде може и къде не може да пипа, какво е хубаво и какво не да прави, но до колко разбира е друг въпрос. Въпреки че от строгия ми тон разбира, когато му казвам, че не ми е приятно да ми крещи така...Когато преценя, че се инати и затова крещи просто не му обръщам внимание. Но ми се иска той по чсно и категорично да разбере, че не това е начина да общува с мен, по-добре да дойде и да ме ощипе, отколкото това вечно дране...за всичко...
Кажете ми това нормално ли е? Вие каккъв опит имате и как възприемате моите стратегии?
Е,на вьн им позволяваме,за да не е в кьщи. 