Размисли на глас...

  • 4 443
  • 44
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 621
...Днес бяхме в един от големите магазини за мебели в Бургас.Неизбежно стигнахме до мястото където са детските кошари, първата която докоснахме беше кошара-люлка, точно такава каквато бяхме купили за нашето ангелче ... в следващия момент и двамата изкочихме от магазина... Отдавна ме мъчат някои въпроси, но днес....
.... Моля ви, кажете ми кога ще се зарадвам, че отново съм бременна?
.... Кога ще мога пак да имам планове за бъдещето и мечти?
.....Кога ще си позволя да вляза в детски магазин без да имам чувството че се задушавам?

Спомням си миналата година по това време ... колко по-различни бяха нещата... тогава бях щастлива бременна, тогава всичко изглеждаше толкова лесно и хубаво. Точно в края на септември започнахме да обзавеждаме новия апартамент, колкото пъти бяхме на разходка, толкова пъти влизахме поне в един детски магазин, правехме си планове какво ще купим, как ще го подредим, липсва ми всичко това .... Сега и двамата ни е страх... от всичко
Знам че детето което изгубих никога няма да се върне, но знам че то ме чака някъде там на едно по-хубаво място и знам че някога ще бъдем заедно във вечноста... Искам да дам на другото си дете всичко, като започна още от сега ...
В мартенската отчетна където пиша сега се завихрят едни спорове, за килограми, за диалекти ... толкава безсмислени и излишни... иска ми се да накарам всички да дойдат тук в нашия подфорум и да прочетат за цялата тази болка и безпомощност... и да разберат колко са смешни
.... Замислих се, защо тук в нито една от темите няма безсмислени спорове .....
Понякога чета в Родители отглеждащи сами децата си....там също има много болка и горчилка и самота, обаче в моите очи всички там са късметлийки.... Толкова много обичам моя Митко, обаче ако имах някакъв избор бих се отказала от него , но да е живо и здраво детето ми ... А това прави ли ме лош човек?....
Когато почина баща ми се чувствах толкова безпомощна и безсилна, тогава си казах, че няма по-голяма болка от тази да изгубиш родител.... живота реши да ми причини и другата още по-голяма и по-задушаваща болка....
Иска ми се пак да мога да кажа че не съжалявам за нищо....обаче не мога
Вече почти седем месеца търся отговор на въпроса Защо аз изтеглих късата клечка? ..... обаче отговор няма ....

# 1
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 351
Нифертити незнам какво да ти отговоря но искам просто да те гушна Hug Heart Eyes

# 2
  • Costa Rica
  • Мнения: 551
Нефертити, аз съм от онези на балкона, но ви чета редовно. Hug

Аз загубих бебе доста отдавна, вече не плача, но всеки 2ри юни е 'денят на Ерик'.

После се роди дъщеря ми. Интересно, не е взела нищо от баща си- и по външност и по характер е като бащата на Ерик - голямата ми любов, с когото се разделихме години преди това. Казвам си, че моето детенце просто е решило да изчака и да се роди по-късно. Но може и да съм се побъркала, знам ли. Иска ми се да вярвам в карма и прераждане, така ми става по-леко.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 003
................................
... .Моля ви, кажете ми кога ще се зарадвам, че отново съм бременна?
.... Кога ще мога пак да имам планове за бъдещето и мечти?
.....Кога ще си позволя да вляза в детски магазин без да имам чувството че се задушавам?

............................
 .... Сега и двамата ни е страх... от всичко
.........................................................
В мартенската отчетна където пиша сега се завихрят едни спорове, за килограми, за диалекти ... толкава безсмислени и излишни... иска ми се да накарам всички да дойдат тук в нашия подфорум и да прочетат за цялата тази болка и безпомощност... и да разберат колко са смешни
.... Замислих се, защо тук в нито една от темите няма безсмислени спорове .....

Nefertity тези неща и аз ги мисля по същия начин, все едно аз съм ги писала. Дори едно от момичетата ме пита защо съм се писала трета бременност..............пишели се били само успешните..............Как защо, как мога да забравя, че и преди съм била бременна, че съм била щастлива, че съм се надявала. Сега и аз не мога да се зарадвам, че съм бременна. Не мога да кажа, че март ще бъдем трима и ще сме щастливи. На всеки, който ме заговори казвам дано да имам бебе, а не - ще имам бебе. Говоря с условности, с несигурност, със страх. Едва на последния преглед истински се разплаках, досега гледах тъпо в монитора все едно съм отстрани и това е някое чуждо бебе. Сякаш започнах да осъзнавам, че наистина съм бременна, че това там на монитора не е просто някаква картинка, а е моето бебе. И се надявам макар и със свито сърце, че този път ще имам щастието да го видя живо и здраво извън мен............Но дотогава времето ми минава ужасноооооооо бавно.

# 4
  • Мнения: 3 016
Нефертити ,на тези въпроси не мога да ти дам отговор ,защото аз си задавам същите. Ако забременея въобще незнам как ще изкарам до края . Сигурно няма да влезна в един детски магазин -от страх. Пак от страх няма да кажа дори ,че съм бременна докато не ми проличи .Пак поради същата причина няма да разказвам как са минали прегледите.  Като си спомня колко бях щастлива  само ,как обяснявах за 4 Д -то как се вижда всичко. Боже !!!!!!! А накрая бях съсипана .

# 5
  • Мнения: 1 008
Nefertity  Hug
Въпроса защо няма да намери отговор....  Sad Всички тук го търсим...
Разбирам те, защото и ние бяхме по същия начин с пазаруването, подреждането и всичко около бебето.
Само искам да ти кажа, че всичко което те тормози е нормално. Просто приеми, че няма да си най щастливата бременна. Обикалянето на магазините е маловажно. Всичко необходимо се купува за 1 час. Плановете и мечтите ще дойдат като се роди живо и здраво бебенце.
Това от опит ти го казвам...
Аз тук май съм единствената, която като е си видяла живо и здраво бебето си не и е дошло веднага майчинското чувство, сълзите от радост и т.н. Признавам си го  Blush Толкова бях подтисната  през цялата бременност, толкова напрегната, изтормозена, че когато родих и видях дъщеричката си просто се зарадвах, че всичкия тоя ад на бременността свърши... Знаех, че я обичам разбира се. Притеснявах се дали е добре. Но я гледах като нещо нереално. Не знаех какво да я правя, страхувах се дори да я целуна. Просто не осъзнавах, че всичко наистина е завършило успешно.
Прибрахме се вкъщи. На 2рия ден майка ми дойде в нас да я гледа. Аз излезнах навън, разходих се в квартала. Почувствах се истински щастлива от това. След 2 месеца престой в болницата слънцето, въздуха, всичко наоколо ми се видя като рай... Не помнех дори походката си. След толкова лежане и ходене само по коридорите с големия корем бях забравила какво е да се разходиш.... Тогава за първи път влезнах в детски магазин. Купих едно боди. Това ми беше първото нещо купено от мен самата за моето бебе. Прибрах се, видях я как сладко спинка и тогава дойде майчинското чувство. Майка ми си отиде, а аз се наревах от щастие...

Последна редакция: нд, 28 сеп 2008, 12:13 от cher

# 6
  • Мнения: 654
Замислих се, защо тук в нито една от темите няма безсмислени спорове .....

може би болката е повече.
може би виждаме нещата по друг начин.
може би има неща които не казваме.

# 7
  • Мнения: 1 409
Миличка,за нас бременността е нещо много по-различно отколкото за останалите жени,които не са минали през този ад.
Аз също не можах до края да се нарадвам на корема си.Винаги имаше страх.Дори не исках да се снимам.Имам общо 3 снимки за цялата бременност.Толкова ме беше страх,а си мислех че като премина седмицата,в която се случи първия път ще се успокоя,но не можах.Успокоих се след като му чух гласчето,наревах се хубаво и не можех да повярвам,че се случва.
Сега обаче е още по-страшно за мен,страх ме е от нова бременност и незнам как ще го преодолея,защото ми се иска Марти да си има другарче.
Относно пазаруването,аз също дълго не влизах в детски магазин,но в началото на 8 месец се престраших.Влязох и напазарувахме всичко.Такова удоволствие си доставих,но само за малко.В момента,в който се прибрахме в къщи ревнах,все си мислех,че ще предизвикам нещо лошо с това пазаруване.
За теб е рано още за пазаруване,но мисли положително.Аз и всички момичета знаем и се молим всеки ден да си гушнеш малкото слънчеце. Hug

# 8
  • Мнения: 2 270
Нифертити, незнам какво да ти напиша!
 Hug Praynig

# 9
  • Мнения: 651
Нефертити, така ще е, мила, до края. Аз също не смеех да се зарадвам, че съм бременна. Дори не си позволявах да го осъзная. Бях в някакво много особено психическо състояние, вероятно граничещо със шизофрения - хем, знаех, че съм бременна, хем не мислех за това. А вече бях мнооого бременна. Когато в началото на 8-ми месец чух от лекар "Пожелавам ви да си запазите бебето и да го родите навреме" - ей тогава прещраках. Тогава разбрах, че независимо от всичко това бебе е факт и аз си го искам. Не можах да реагирам адекватно, просто не можех да си представя, че и това бебе няма да го гушна. Е след 20 дни в болница си запазих бебето и си го родих навреме, но и там имаше не малко инфарктни ситуации. Може би всичко това зверски ме изхаби - и аз като Шер не изпитах майчински чувства в първия миг. Просто бях благодарна, че тази ужасна бременност свърши и той е добре. Някъде около третия ден след раждането започнах да осъзнавам, че това наистина е моето дете. Че то е реално съществуващо и има нужда от мен. Сега страховете са други, но пак ме е страх да мисля за бъдещето и затова живея тук и сега. Искам и поне още едно дете, но незнам дали ще събера кураж да мина през всичко това пак. Вярно, че децата ни са най-важното на този свят и заслужават да изтърпиш всичко, но не съм сигурна, че ако съвсем дам отклонение ще съм добра майка за децата си.
Желая ти успех с цялото си сърце  Hug.

# 10
  • Мнения: 1 369
.... Моля ви, кажете ми кога ще се зарадвам, че отново съм бременна?
.... Кога ще мога пак да имам планове за бъдещето и мечти?
.....Кога ще си позволя да вляза в детски магазин без да имам чувството че се задушавам?[/b]

Миличка, Hug Всички сме си задавали тези въпроси... Аз ще ти отговоря при мен как беше...
 Не се зарадвах, че съм бременна. Веднъж вече съм била щастлива бременна. Никога повече няма да бъда... Искам ПРОСТО да бъда щастлива майка.  Бременността беше един период, през който за мой ужас трябваше да премина. С всеки изминал ден си казвах- и днес мина, остава ми един ден по-малко. И така 9те месеца изминаха НЯКАК.  Преминах през тях.

 Докато не се появи Бела, нямах никакви мисли и планове за бъдещето. Живеех ден за ден- да минава времето. Не мога да кажа и сега, че имам особени планове. За страховете, които имам, няма да говоря. Само се моля да ми е жива и здрава и да можем да имаме бъдеще заедно. Повредена съм завинаги.. някога бях оптимист...

 За магазините- през април 2007 ходихме във ВИена и там щяхме да се видим с една приятелка, с която бяхме бременни по едно и съшо време. Трябваше да купя нещо на детето й. Това е най-кошмарния ми спомен от "оня" период. Грабнах нещо и избягах навън и после плаках през целия път до нас... После бавно преодолях купуването на порадъчета за дечица. Но за моето си бебе каквото напазарувах все беше с една огромна буца в гърлото. Помня как купих едни бодита от Сити центъра. Бяха 7 пакетирани в обща опаковка. Разгънах първите две, видях колко са мънички и веднага ги прибрах обратно, сякаш ако ги извадя извършвам престъпление. Купихме кошарата, разгънахме я за секунди и после набързо я прибрах в един шкаф да не я виждам. Като престъпник... Количката беше капарирана и в магазина. Всичко останало го имах купено от предишното бебе. Като се роди бебката, отначало нямаше как да излизам. ДОста време мина и първото ми влизане в магазин беше все още с буцата в гърлото. Едва тогава разбрах, че вече има за кого да пазарувам. Но и за да го осъзная ми трябваше време.  Сега пазарувам с кеф, но когато купя нещо да кажем за след някой и друг месец, пак се появява буцата...

 И аз не я почувствах на момента. На 12 март бях толкова щастлива, зашото доведох бременността до край. Едва след това осъзнах, че вече съм майка.
 
 В един момент в отчетната тема имаше спор коя майка е по-добра- кърмещата или некърмещата... аз пък си помислих колко глупав е тоя спор и колко идиотски би ти прозвучал на теб, ако го прочетеш. Така навремето, шпионирайки октомврийките, попаднах на дилемата кое е по-добро- момченце или момиченце...

 Няма отговор на въпроса за клечката... По някаква тайнствена причина именно ние сме избраниците на черния джакпот.

 Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 41
    Мила Нефертити, напълно те разбирам как се чувстваш,защото и аз съм го преживяла и е нормално да се чувстваш така. Сега като ти пиша 1 буца е заседнала в гърлото ми и ми е мъчно за тебе,но мила,имай кураж! Аз вярвам,че всичко ще бъде наред и ще бъдеш 1 много щастлива мама. Ще се помоля за теб!      Прегръщам те!

# 12
  • Мнения: 3 621
В един момент в отчетната тема имаше спор коя майка е по-добра- кърмещата или некърмещата... аз пък си помислих колко глупав е тоя спор и колко идиотски би ти прозвучал на теб, ако го прочетеш. Така навремето, шпионирайки октомврийките, попаднах на дилемата кое е по-добро- момченце или момиченце...
Никинце, аз си ви чета редовно, много добре си спомням за този спор, помня и всяка дума която ти им бе написала."Да си представят какво е да имат много кърма, а да нямат бебе което да кърмят". След този ти пост никой не повдигна въпроса за кърменето.
Онзи ден в един руски женски сайт имаше нещо като тест, единия от въпросите беше. "Как бихте описали вашата бременност с едно изречение." Но моя отговор го нямаше в опциите - Като пътуване с влакче на ужасите. Живея за мига в който ще видя светлинката в края ...

# 13
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
мили момичета, ужаса за вас е факт
но не се съдете другите, че не знаят какво е това - все пак спомнете си в какви спорове и вие сте влизали преди да ви дойде до главата - били сте в отчетните знаете
аз също така се чудех...но точно това чудене и проблемите ми ме научиха, че най-доброто нещо е състраданието - и то най-вече в мен
всеки мери проблемите според това което има като опит, мисли и чувства...всеки му е дадено различно....

иначе ще кажа на КИКИ НИКИ, че за мен това което тя описва като постоянно присъствие на страхове са майчини грижи...така ги наричам за себе си - грижи...при някои са в повечко - като мен и нея....
дето вика народа "да ти се случи това дето ти го мисли жена ти, а не майка ти"

иначе за мен ШЕР ти го е казала - дай си време и не се напъвай да бъдеш това което вече никога няма да бъдеш
аз имах хиляди причини и изкарах две мизерни бремености - не знам какво е да си щаслив...и не ми липсва, разбираш ли? не го търся...не мога да бъда това което не съм - не мога и не искам да тъжа за това което не съм и няма да имам /поне не за това точно как да съм се чувствала/....
приеми, че ще си притеснителна и дори леко нещастна, че ще си параноик...и се възползвай от тези си чувства - страданието ин дава трето око да откриваме хубавото и в нещата невидими за другите, то ни извисява и ни учи на мъдрост и доброта, на състрадание към околните! но то е и това окето ни учи на смирение....
лека и хубава бременост на пук на страховете и тревогите! красота има и в "грозното" и в страшното и в "ужасното"...зависи дали ще я потърсиш....

Последна редакция: пн, 29 сеп 2008, 11:42 от catnadeen

# 14
  • София
  • Мнения: 1 098
Нефи, никога вече ням да се радваме така на бременностите си. Аз се зарадвах като видях положителния тест, не ми се вярваше вече че ще ми се случи отново да забременея. След това започнаха истинските ми страхове. Всеки път си повтарях, че този ще е различен, но когато вземех да повярвам, ме обгръщаше онзи ужасен студен страх. А когато решихме да пазаруваме за бебето и за детската стая, все се питах дали ще гледам живото ни дете как спи в леглото си, как е облечено в новите си дрешки?! Всички тези въпроси не спираха да се блъскат в главата ми, за щастие в момента чувам как гука и мрънка горе в стаята , която същевременно беше приготвена с много любов.  Hug

Общи условия

Активация на акаунт