Гафове на път и как се справяме

Е, точно тия дни си мислех за такава тема Аз имам приключения, ама в момента имам много работа така че очаквайте включване

ИнаДот-по вътрешни полети тези кацания са възможни.Трябвало е да погледнеш по-добре билета или от агенцията,в която са ти издавали билета да ти кажат.Ако обаче само по интернет си купувала билета,на пръв поглед не се вижда сигурно,но със сигурност по продължителността на пътуването ставя ясно.
Освен следващия път,когато пътуваш с вътрешни полети да поглеждаш по-подробно
Това изпитах и на "мой"гръб веднъж-мъжа ми летя до Норвегия,но първия самолет закъсня и си изтърва втория полет,при което го качиха на самолет с 3 стопа из цяла Норвегия,докато стигне до града.И до сега ме майтапи-че съм го пратила при полярните мечки Но в този случай разбира се е по вина на авиокомпанията,заради закъснението.

Аз съм много неориентирана и гафове ми се случат често,макар,че основно пътувам из БГ,но се сещам за една приятелка,която се беше заключила без д аиска в тоалетната не един хотел на една екскурзия,автобуса заминал,а нямало покритие,защото тоалетната била в подземен етаж,та прескочила някакси вратата и се обадила в автобуса.

интересна и полезна ще е темата 

Лятото - 40 градуса на сянка, отиваме на разходка по Ропотамо.
По пътя колата просто спира. Аз в шок. Навън не се диша, какво остава вътре.
Предният ден приятелят ми я беше карал да и прегледат всичко. Илиза той, отваря капака, гледа, чуди се.
Аз стоя вътре, потя се нечовешки.
Колите минават покрай нас, подсмихват се, ама никой не спира. Уж сме с нова кола, а пък само ние закъсали на пътя.
Звъним на един познат, който разбира и му казваме проблема.
Пристига той след половин час, като на идване купил 10 литра бензин.
Оказа се, че майсторите са "базикнали" нещо компютъра и просто сме без бензин.

Гледам само паспорта, билета, портмонето и телефона да са близо до мен...  останалото ще го преживея, ако нещо стане.

Не знам изгубването на багаж от самолетната компания дали се брои за гаф, ама си е неприятно да се озовеш в друга държава само с дрехите на гърба си, и да ти кажат, че багажът ти ще дойде след 2-3 дни. 

Очертава се забавна тема, поздравления на авторката за което!
Ще разкажа историята на съседката ми. Пътуват в колата с бебето през нощта без столче, майката го държи в ръцете си отзад, бащата кара колата. Спират ги полицаи и се почва проверка "разкатаване на фамилията". В един момент обаче бебето почва да реве с всичка сила. Ама къса се от рев и няма успокояване. Полицаите се видели в чудо и ги пуснали да си ходят без никакви санкции, а те са си заслужавали доста такива - без столче, без колани... От тогава майката ми разправя, всеки път като ги спрат полицаи на секундата разревавам детето и ни пускат да си ходим без да се задълбочават в проверките.

Поздравления за темата

Ето и наша случка от преди три години но я помним и още как, Имахме навик след работа да пътуваме до родителите на мъжа ми  в Харманли ( Бургас - Средец - Елхово ) да тръгваме в петък вечер и така си потеглихме в една есена вечер със старата ни кола и естествено тя загря спряхме,  дупе се там под капака  моя и се оказа че и трябва вода щото нямала ( не беше с антифриз) добре имахме шише изсипая там и тръгнахме, след 20 минути пак на ново и се оказа че е забравил да завие капачката  и сме я изгубили , на всяка чешмичка по пътя сме спирали за вода , но капака беше като и отказаха и фаровете (то не че можеше да кара бързо за дане изври водата) и сме пътували на габарити , тогава нямаше обхват на мобилните оператори в тоя край (особено като минеш Елхово ) та много дълъг преход беше. И сега винаги се шегуваме като тръгваме ,  колко вълци чух да вият в тая Сакар планина но тогава хич не ми беше до шеги.

Голям ужас ми е и затова хич не обичам да пътувам със самолет.
А като си представя, че багажът може и изобщо да не се намери и отчитайки факта, че пътувам с най-любимите си дрехи и неща - съвсем
Аз съм си плюшкинче, обичам си вещите
Затова - с колата, всичко да ми е под око и на една ръка разстояние

да, по време на пътуване може да се случат всякакви весели (и не чак толкова весели) неща

Откакто аз организирам семейните пътешествия, не се е случвало нищо непридвидено /дева съм  /, но въпросното го организира един приятел от компанията.
Та тръгваме от Варна с коли. На Солун хващаме ферибот /всички билети са предварително купени/ за Крит. Там оставаме 5 дни, с намерение след това, пак с ферибот, да отидем за 5 дни на Родос. От там пък, отново с ферибот, до Бодрум Турция. На Крит изкарваме супер, освобождаваме хотела по обяд. Организатора каза, че ферибота за РОдос е в 18ч., затова решаваме да отидем до южната част на Крит. Там е пусто, няма курорти. Намираме една самотна кръчма на пустия плаж, обядваме. После започва едно чудене, дали да се изкъпем в морето, защото там е ужасно солено, а няма къде да се изкъпем после. В крайна сметка решаваме, че ще преживеем до вечерта, когато можем да се полеем в каютите, имахме запазени на ферибота. Отиваме към 16ч. на пристанището и се оказва, че ферибота ни е бил за 12ч.  Следващият директен за Родос е след седмица. И какво, какво ... купуваме билети за друг ферибот до Атина, който пътува цяла нощ /там естествено вече няма свободни каюти/ и после връзка по обяд с друг ферибот за Родос. Не знам дали сте наясно с географията, ама това си беше като да тръгнеш от София за Благоевград, през Варна  Пристигнахме с един ден закъснение.
Изкъпахме се, ама след 40 часа 

Има нещо гнило в гръцките острови, явно 

Бръмчим с колата през прохода Шипка. МъжО кара, аз бременна в края на 8ми, началото на 9ти месец с първото ни дете. Отивам си в Габрово да чакам да раждам (исках да раждам там, при маминка, после пишман станах). Мъжа говори с хендс фрий с шефка си и обяснява разпалено нещо, аз внимавам в пътя щото си ме е страх, че не внимава. Веднага след един завой на пътя изскача голям камък, ама по-голям от главата ми. Като футболна топка. Естествено Тодор не успява да спре или да го заобиколи и минава през него. Чува се удар и се усеща с краката отдолу и задрънчават железца по асфалта. Спираме. Излизаме, на пътя изтекла течност. Гледаме, пипаме, миришем що е то, дали е от скоростната кутия или картера. Не че има пряко значение с дадения момент, защото и без масло в скоростната кутия и без двигателно масло не можем да продължим, ама скоростната кутия е по-скъпа за ремонт, пък нали се сещате, че точно в този момент парите ни трябват за бебешки работи. Течността е черна и стигаме до извода, че е двигателно масло. Понечих да кресна да се карам, ама се спрях и му викам - цял живот ще ти натяквам, да си знаеш, сега обаче нищо няма да кажа, защото не искам да се ядосвам. И отидох да си бера цветенца покрай пътя  Извадихме телефоните и почваме да звъним да ни изтеглят до Габрово. Мина се време, едва един авер да ни изтегли. Без да палим двигателя. Опитахме се да видим какво има отдолу, но отпред се вижда само одрано отдолу по картера. Ама си има железца някакви по пътя. Довличаме се до Габрово някакси късно вечерта и зарязваме колата пред блока. На сутринта с общи усилия и колата на майка с мъжа успяваме да завлечем колата на сервиз. Обясняваме какво как, за камъка, железцата и маслото. Вдигат я на подемника, майстора влиза отдолу. И мъжа влиза. И по едно време майстора вика - "Ей сега много трябва да черпите." и се хили. И Тодор почна да се хили. Камъка е ударил и счупил три охладителни ребра отдолу на скоростната кутия и железата по пътя са ребрата, всичко е здраво - и картера и скоростната, маслото по пътя не било от нас. Стоплихме, че точно два завоя по нагоре качваха на платформа едно закъсало БМВ. Маслото трябва да е било от него.


Само се чудя като се е ударил в камъка тоя с БМВ-то защо не е спрял, много масло имаше по пътя, блокирал си е двигателя. След като не е спрял то е ясно защо не е махнал камъка от шосето.


Когато прегрях колата и мъжа рече да ми каже нещо му казах, че помня камъка и да си трае. Ама за това няма да разправям, че ме е срам Ще ми се смеят всички.


Имам още 48372058720843 случки, шофирам много и сама. Съвсем сама и сама с детето/децата.  При случката с камъка мъжа ми не ми даде да карам, че съм била много бременна. И това му го натяквам

По повод първия абзац:
Предстои пътуване до Малта..Вечерта преди полета..гаджето ме проверява : взе ли си паспорта (още преди ЕС), а билета? И тн..И ми обяснава: аз..като тръгна винаги гледам :паспорт,билети, пари и гаджето дали са с мен..
Пристигаме рано сутринта на летището, отиваме да се чекираме, любимият бърка в джоба и замръзва: забравил е паспорта.. Мале..едвам не изтървахме самолета..
Но това не е всичко.. Кацаме 2 часа по-късно, трансфера ни закарва до хотела, настаняваме се и излизаме да пием кафе..Тръгва да плаща и замръзва-забравил е всичките пари
А той, преди да заминем - си остави колата на паркинга и метна палтото вътре в колата (щото отиваме на топло)..а парите - в палтото..малееее
Добре че има Western Union, та бързо ни изпратиха пари..))

А иначе със загубен багаж-на няколко пъти..

Но най-нервно и инфарктно ни беше на летището в Банкок..
Тръгваме от Самуи за ХоШиМин през Банкок. Чекираме се  директно от Самуи за ХоШиМин..багажи, паспорти и тн..
В Банкок се мотаем щастливо из летището и съвсем навреме-20 мин преди полета идваме на гейта.Подаваме си паспортите на стюардесата и в този момент тя вика- а къде ви е визата???
А визата ни очаква на летището в Сайгон, където местен гид ще ни чака и тн.. Пътуването ни е органзирано от агенция - от служител, ходил във Виетнам..
И се почват едни разправии..Не можело така, трябвало да го има в писмен вид..и тн..Викам й- ама нали ни чекирахте от Самуи за Сайгон, гледахте паспорти, програми и тн?? Е що не казахте, че трябва и друго тогава??? А тя само мига с очи и сочи в една книжка какво пише..Ама аз каво съм виновна? Нали вече сте ни чекирали??
А самолета тръгва..Въртим телефони в Сайгон и в Бг (където е посред нощ) - давам й мобилния  на девойката да се разбере - ама тц..ни на английйски ни на тайски се разбират..И стана тя една..
Самолета излетя..Ами сега? Следващият е на другия ден чак..
Питам ги - а друг има ли? Има. но на друга авиокомпания..И пак - без електронна виза няма да ви пуснат. Успяхме междувременно да се свържем с нашта ТА и ултимативно и казахме да ни изпрати на мейла визите.незабвано.. А тайците извикаха едни полицаи и викат-изведете ги от терминала..
На мен вече ми беше причерняло адски..и се запънах като магаре на мост (то от там и прякорът ми ) Викам на тайката- не мърдам от тук, чакам да ми изпратят визата и ще гоня полета след 2 часа..А тя-може -ама извън терминала.. Казвам й - не мърдам..и седнах на земята и си извадих лаптопа..На всичкото отгоре я накарах да ми даде служебната си парола за нета, за да мога да проверя..И се почна едно чакане..аз на земята и през 1 мин. проверявам за мейл..около нас полицаи и стюардеси..Цирк!
След около половин час най-накрая дойде заветният документ..Показах им го и те се успокоиха..Предадоха ни на поредната стюардеса и се почна едно тичане..Да се принтира, да се се купят нови билети..да се стигне навреме до гейта..и тн..Направо останах без дъх (Банкок е ...еб..и летището - за по-малко от половин час не можеш да преминеш от един терминал в друг..) Накрая задържаха самолета за 10-на минути докато дойдем..
След 1 час щастливо кацнахме в Сайгон - където ни чакаше нашия усмихнат гид, с всички редовни документи..и багажа ни..от изпуснатия полет..
Голям екшън беше...паметно направо.. ДОбре че после прекарването беше уникално, та тази емоция не ни помрачи изживяването..
Та един добронамерен съвет към путуващите из по-непознатите страни..
Проверка - на всичко и от двете страни..Защото агентката ни беше ходила във Виетнам и не са й искали предварително визата..Но е летяла от Париж за Сайгон, а не от Тайланд за Виетнам..))
А Виетнамското посолство беше предупредило че идваме..

Преди 4г. сме на почивка на о-в Бали. Там се правят много хубави дърворезби и наш приятел ни беше дал пари да му купиме колко се може по-голяма и хубава . Спазарихме една около 1м, те като я опаковаха стана 3пъти по голяма, освен това за нас си напазарувахме сувенири, подаръци и т.н наложи се да си купиме още един голям куфар за да съберем багажа. Тръгваме си и се чекираме не летището при което настава някаква суматоха тая мацка ходи от едно гише на друго пита нещо пак се връща, една опашка зад нас - нещо се случва никой нищо не казва Викам на мъжа ми тия не са чували за БГ не знаят къде да ни пратят багажа Извъднъж прояснение имали сме ~20 кг свръхбагаж, мъжа ми /не говори англ./ и ми казва да питам колко струва да го плащаме и да тръгваме. Питам аз и тая ми казва 1200, да ама там парите са им в рупии някакви хиляди и я моля да ни го сметне в евро или $ при което тя смутена ми казва ами това са 1200 евро  Аз съм спокоен човек по принцип, но тогава как не припаднах не знам. И се почва ами той багажа ни не струва толкова, как толкова пари. В същото време на другото гише австралиици и японци мъкнат по един вагон багаж сърфове, детски колички, покупки, абе 5 пъти по-вече от нашия, да ама Австралия и Япония били близо и до там щяло да струва ~40$. А и това е до Виена, а от до София още пари. Чудиме се какво да правиме и мъжа ми казва Аз повече от 150 евро за багаж не плащам, почват едни преговори при което тая казва изчакайте. След 15мин се връща дава ни билетите и ни казва Искам да останете с добри впечатления от Бали и пак да се върнете, написах ви по-малко кг Ох, отдъхнахме си ама мъжа ми така или иначе се беше подготвил да плаща, бутнахме и 50 евро /за там и преди 4г. супер много пари/тя като се изчерви, като се притесни...но впечатленията си ни останаха докрай добри и пак си мислеме да се върнем там, но ще внимаваме с багажа

Като четох историята на Ми6и и се сетих: винаги се усмихвайте на лелките на чекинга, защото свръхбагажа се таксува на око.

Пресен случай от миналия месец - пътувам сама с котката и три куфара. Придвижването от нас до летището беше цяла одисея, но най-накрая се добирам до терминала и се нареждам на опашката. Животното реве като тигър и цялата опашка разбира, че пътувам с котка, а също и съседните две опашки. И се започва една разправия - "Имате 30 кг. свръхбагаж! В един куфар не може да има повече от 32 кг., а вашият е 42 кг! И котката не е обявена за пътуване, няма да може да я качите!..." След няколкоминутни преговори платих свръхбагаж само на котката и на 5 кг. от останалия багаж, и местих багаж по куфарите, за да им изравня теглото.
(А котката си беше обявена, от агенцията на три пъти ме увериха, че има съгласие за нея от авиокомпанията! Обаче нещо явно се е издънило по системата им.)
Та пристигам тук и някакъв скучаещ служител на летището, за да не заспи, решил да поработи, идва към мен и казва с неописуемо произношение "Кет - докюментс". Аз го гледам тъпо и си мисля, че ми казва добър вечер. Кимам и отминавам. Той върви след мен и продължава да нарежда, при което отнякъде се появява мъжа ми с една количка за куфарите и му подава моя паспорт. Оня гледа, гледа, заозърта се за някой по ветеринарния контрол, но накрая го домързя зверски и ми върна паспорта.

Та така... ако пътувате с животно, винаги го заявявайте възможно най-рано и искайте поне десет пъти потвърждение, че има разрешение за пътуването му.

После ще ви разкажа как си губихме паспортите и билетите във Виена и в Истанбул