Как се развиха нещата - от понеделник е с хрема и някаква неясна кашлица, уж от сополите. Няма температура, не е била отпаднала, няма разстройство, загуба на апетит, обриви - НИЩО. Кашлицата от 2-3 покашляния на ден в сряда стана 2-3 покашляния на час, но нищо друго. В четвъртък срещу петък кашлицата се обостри, съответно в петък сутринта я водихме на лекар отново, но ни казаха, че е добре. 7-8 часа по-късно не можеше да диша и я приеха по спешност. Отново без никакви други симптоми.
Какви са въпросите ми (поне на първо време):
1. Случвало ли ви се е? Пневмония без никакви други симптоми?
2. Възможно ли е пневмонията наистина да се развие за часове в интервала между сутрешния преглед от лекар и вечерното спешно приемане?
3. Вярно ли е, че пневмонията повтаря или това са бабини девитини? Дъщеря ми до сега не е боледувала ИЗОБЩО. Хич! Случвало ли ви се е? Може ли да се каже, че ще е болнаво дете, щом при първия вирус стана толкова сериозно? Или няма връзка? Не съм я пазила прекомерно, винаги е била сред деца, водихме я на море, на планина и на басеин това лято, миналото като бебе - също. Контактувала е с откровено болни хора на антибиотик и дори не е кихала след това. Деца с ангина са й кашляли в лицето и не е имало проблем. Била е контактна на варицела, но не е прихващала.
4. Как протече възстановяването при вашето дете? - В първите дни и по-натам през месеците? Дават й урбазон в момента, от него и антибиотиците имунитетът й ще падне до минимум! А после? Как да я пазя после? Не питам за нещата, които ще предпише лекар. Питам за тези неща, които няма да ми каже???
5. След прекарана пневмония пуснахте ли децата си отново на ясла/градина? Имам кой да ми я гледа, а и ако трябва гъза ще си скъсам от работа и ще й осигуря бавачка. Но все пак тя винаги е била сред деца и е търсила контакт. Вие пуснахте ли децата си след това на градина или не посмяхте?
6. Може би и към хомеопатия ще се обърна, но за това ще пусна отделна тема.
7. С дъщеря ми не сме се делили допреди месец, но се наложи да се върна на работа и ме човърка от вътре, че може да има някаква връзка, макар че като човек на точните науки не мога да си обясня реално каква. Няма вариант, в който аз да си остана отново у дома, защото това би означавало да мизерстваме, но ако не яслата, има баба, която да я гледа и на която имам 101% доверие, че ще го прави съвестно. Естествено говоря за времето, след като излезе от болница и си стъпи на краката. До тогава е сигурно, че ще съм до нея.
Дълго стана, но в момента съм безсилна да правя друго, освен да се моля и да събирам информация. Ще съм благодарна, ако изпратите малко положителна енергия и ако извън емоциите споделите вашият опит с това заболяване. Благодаря предварително!