Родих в Св. Анна с планово секцио. Бебчето ми се беше разположило седалищно, затова нямаше как! Приеха ме в болницата в 19:00 на предния ден. Дежурния лекар беше д-р Якоб - много добър и грижовен лекар, който си търси - препоръчвам ви го . Първо той провери дали тапата ми си е още на място, след това се преоблякох в пижамка,заведоха ме да огледат бебка на видеозона и да й запишат тоновете, настаниха ме в стая и ми драснаха с ножче 3 линийки на ръката да проверят за алергии с/у упойката. Това беше за този ден
А, да, за болницата ми искаха документи - кръвна група, направление за болница, ЕКГ, картон от гинеколога и някакви изследвания (май това беше само) и като за начало трябват само 2 пижамки,хавлийка, паста за зъби, сапун, лигнин 0.5 кг, хапченца за гърло и нещо с което да си убивате времето - книга, музика, сканди. Всичко останало - храна, бельо, шампоан, хавлия, камизолки и памперси, мокри кърпички - всеки може да мине да ви остави на следващия ден. Сестрите редовно минават и оставят багажи .
На следващата сутрин процедурата беше: клизма (не е най-приятното нещо на света, което са ми правили, но не беше страшно или пък болезнено - сестрата ме качи на обикновен гин. стол - краката горе , постави една фунийка с тръбичка на висока стойка, другия края на тръбичката... знаете... и напълни фунийката с чиста вода, след което си седях удобно 1 мин), последва половин-един час трепетно очакване и вече преди операцията ми поставиха катетър (малко по-неприятен от клизмата, но и той се преживява) и ме пренесоха на легло до операционната.
До колкото имам спомени от нея, ми мазаха корема с йод за дезинфекция, сложиха ми ръкавица на едната ръка и я завързаха за опер. маса, а на другата поставиха система. Анестезиолога ми обясняваше през цялото време какво правят и какво следва. Упойката я вдишах или поне двишах нещо, от което заспах и до тук спомените ми свършват. Помня че сънувах нещо, но не помня какво .
Когато се събудих вече ме пренасяха обратно в стаята. Минаха покрай входната врата на отделението, където ме чакаха мъжа ми и родителите, получих по една целувка от всеки и се прибрах в стаята. Свих си краката и помолих да ми изправят малко леглото, за да не ми опъва операцията. Помня че не ме боля... изобщо . Сложиха ми 4 големи банки разтвор... на нещо - една след друга, не наведнъж , една малка банка с упойка и 3 мускулни инжекции - всяка на около 6 часа (но при нужда слагат и повече).
В стаята, в която бях, лежах до другия ден. Телевизор нямаше, и съквартирантките ми ги бяха преместили, така че трябваше да прекарам целия ден и цялата нощ сама . Започнах да правя опити да се раздвижа още 2 часа след операцията - лягах на една страна, подпирах се на лакът, хващах се за леглото и се дърпах, за да мога да седна! - не беше никак лесно, но определено помогна да се изправя по-лесно на другия ден.
Бебка ми я показаха вечерта след операцията, а на другия ден направо ми я връчиха да си я гледам. Дадоха ми и напътствия как да я кърмя... от които нищо не разбрах . Но няма място за тревоги - първия ден при всички ни беше пълен провал, втория беше по-лесно . В болницата, въпреки че бебетата уж ги държат отделно от майките, сестрите ги взимат само сутрин за около час - да ги окъпят, следобед - пак за около час (там покрай визитациите на докторите) и през нощта някъде от полунощ до около 5. През другото време си стоят при майките Така че ако някой се страхува, че няма да е при бебчето си (както беше в моя случай), да не се притеснява изобщо
Та на другия ден ме преместиха в друга стая - с телевизор и баня. Банята беше много по-хубава от очакваното. Имаше тоалетна чиния, на която да седнеш (първата вечер трябваше да ползвам обществената, която беше от онези - дупка в пода ), душът беше тип слушалка и стигаше до нея, така че можех да се къпя и седнала .
Стоях в болницата 4 дни (не 5 както е по правилник) понеже се чувствах добре и помолих да ме изпишат по-рано. Общо взето съм доволна от престоя си там - сестрите (повечето) бяха любезни и помагаха с каквото могат, храната в стола беше лоша, но пък и никой не я ядеше... единственото гадно беше, че не даваха на таковците да си подържат бебенцата. На нашия татко му беше много трудно докато бяхме в болницата , но вече свичко свърши и остана само спомена .
Това е общо взето. Дано да съм помогнала поне на една бъдеща мама с разказа си!