Омъжена съм,имам семейство,деца и работа.Майка ми живее далеч,има доста здравословни проблеми,преди година -две щом ми кажеше,че има някакъв проблем тичах веднага,правех всякакви комбинации само и само да се нареди всичко.Но,както винаги има проблем,всички свикнаха,че аз трябва на часа да съм на линия,а брат ми ,който е съвсем на близо да наблюдава и просто да регистрира присъствие.От месец пак е нужно някой да се грижи за майка ми,аз по никой начин не мога,брат ми най-сетне се включи,но не спира да мрънка пред всички колко му е трудно,не и пред мен,в резултат получих сто обаждания каква съм безхаберна.Предложих да наемем жена,не иска,какво да правя?Карат ме да се чувствам като най-лошия човек,а никой не ме пита как успявам да организирам нещата?
- Публикувана: 5 окт. 2008, 22:17 ч.
- Последно мнение: 6 окт. 2008, 14:25 ч.
Грижите за най-близките.
Предложих да наемем жена,не иска,какво да правя?
спокойно, и ние сме така... До сега единственото решение, което съм намелила е да предлагам само с каквото мога да помогна без да се натоварвам извън границите на възможното ми. Първоначално и на нас (с приятеля ми) ни мрънкаха всички, защото очакват че отново всичко ще свършим, но после свикнаха. Сега едните внимават какво да искат, а другите се научиха и те малко да дават...
Един полезен подход би бил да се обадиш на брат ти и да му кажеш - мама има нужда от това и това, аз ще свърша едното, ти свърши другото. Ще се дърпа в началото, ама няма къде да ходи! Аз така разпрделям задачите, малко командирската, ама друг избор нямам - иначе ще трябва пак всичко аз, а нямам нито време, нито възможност чак толкова
Пък и при мен са братовчеди все, близки сме, но не чак толкова като братя и сестри...
Един полезен подход би бил да се обадиш на брат ти и да му кажеш - мама има нужда от това и това, аз ще свърша едното, ти свърши другото. Ще се дърпа в началото, ама няма къде да ходи! Аз така разпрделям задачите, малко командирската, ама друг избор нямам - иначе ще трябва пак всичко аз, а нямам нито време, нито възможност чак толкова
Пък и при мен са братовчеди все, близки сме, но не чак толкова като братя и сестри...
Ох, тези дни ми е голяма болка с тежи грижи и обгрижвания!
майка ми и баща ми имат малък бизнес, който двамата движат. Ние с мъжа ми работим, изкарваме прилично. Вечно ни се натяква, че не сме достатъчно при тях да помагаме, все като отидем програмата е пълна и в къщи и в магазина, ние нямаме право на почивка или да излезем някъде - трябва да се въртим около тях и да помагаме!
Сестра ми, която все я кътаме и обгрижваме не се вества при тях с месеци, но не защото е заета с работа, а да си харчи парите по моловете! Но за нея лоша дума не се казва, тя веднъж да избърше прозорец се помни и натяква с години, аз дори да върша куп неща за тях, все не са доволни и като че ли не забелязват!
Изпокарах се с майка ми вчера за това, тъжно ми е - искам да им помогна, когато имат нужда, но те като че ми изобщо не забелязват, че го правя, аз съм длъжна, а сестра ми не!
Омъжена съм от 13 години, имам 2 деца, съответно и грижи около тях, а сестра ми е на моята възраст - скоро за пръв път се сдоби с гадже- радост голяма!
майка ми и баща ми имат малък бизнес, който двамата движат. Ние с мъжа ми работим, изкарваме прилично. Вечно ни се натяква, че не сме достатъчно при тях да помагаме, все като отидем програмата е пълна и в къщи и в магазина, ние нямаме право на почивка или да излезем някъде - трябва да се въртим около тях и да помагаме!
Сестра ми, която все я кътаме и обгрижваме не се вества при тях с месеци, но не защото е заета с работа, а да си харчи парите по моловете! Но за нея лоша дума не се казва, тя веднъж да избърше прозорец се помни и натяква с години, аз дори да върша куп неща за тях, все не са доволни и като че ли не забелязват!
Изпокарах се с майка ми вчера за това, тъжно ми е - искам да им помогна, когато имат нужда, но те като че ми изобщо не забелязват, че го правя, аз съм длъжна, а сестра ми не! Омъжена съм от 13 години, имам 2 деца, съответно и грижи около тях, а сестра ми е на моята възраст - скоро за пръв път се сдоби с гадже- радост голяма!
и на мен ми е болна тема.
Имам един дядо,дето 20 години не попита за мен и брат ми.Сега бабата, с която се събра да живее две седмици след като баба ми почина, получила инфаркт и нейните роднини я взели да я гледат,Братовчедите ми се скъсаха да звънят на майка ми да го прибира,че нямало кой да му готви.А дядо ми не е болен,просто е възрастен.Майка ми има рак на гърдата,с последвали три операции на рецидиви,както и цял куп придръжаващи заболявания.Но на никой не му пука,дядо ми не иска да ходи в старчески дом и само ме е страх,че какъвто е нахален и капризен ще подлуди майка ми.
Грижите за най-близките се изразяват не само с директно обгрижване, но и с организирането на грижите така,че всеки да има време да диша спокойно,а не да става "болен здрав носи".
Имам един дядо,дето 20 години не попита за мен и брат ми.Сега бабата, с която се събра да живее две седмици след като баба ми почина, получила инфаркт и нейните роднини я взели да я гледат,Братовчедите ми се скъсаха да звънят на майка ми да го прибира,че нямало кой да му готви.А дядо ми не е болен,просто е възрастен.Майка ми има рак на гърдата,с последвали три операции на рецидиви,както и цял куп придръжаващи заболявания.Но на никой не му пука,дядо ми не иска да ходи в старчески дом и само ме е страх,че какъвто е нахален и капризен ще подлуди майка ми.
Грижите за най-близките се изразяват не само с директно обгрижване, но и с организирането на грижите така,че всеки да има време да диша спокойно,а не да става "болен здрав носи".