реших да ви напиша няколко реда за моята одисея от последните години, която е колкото комична толкова и трагична. Благодарение на безумните български закони, отнасящи се до семейството.
Та след дългогодишна връзка преди няколко години решихме да се оженим с тогавашното ми гадже. Беше изпълнение в стил "след дъжд качулка" , защото годините малко или много бяха охладили чувствата ни макар, че нямаше причина да не се разбираме. И ние продължихме по инерция още една година, когато се разбра, че нямаме особено бъдеще и всеки вече е тръгнал по собствената си пътека. Разделихме се без особени драми и най-приятелски, аз се преместих да живея и работя на друго място изобщо нещата приключиха окончателно. За съжаление обаче, се оказа, че въпреки пълното единодушие и липса на взаимни претенции не можем да се разведем по зваимно съгласие. Защото ... не са минали три години. В този случай трябвало да има вина! Добре, щом е така седнахме да чакаме да изминат трите години.
Както се случва в живота обаче, нещата не вървяха според плана и скоро и двамата срещнахме нови хора, в които се влюбихме и пр., с разликата, че аз забременях. И естествено се втурнах да се развеждам! Почна едно чакане за дата, то не бяха болест на съдията, то не бяха отпуски, то не беше проблеми ... да не говорим за цирка, който разигравахме там по темата с вината - бившият ми подаде иск срещу мен, че съм виждате ли живяла тука с някакъв друг по време на брака ни и даже, срам и позор съм забременяла от него /всичко това под вещата режисура на адвоката/. От датата на началото на целия процес на развода до самия развод минаха цифром и словом 8 месеца и ето миналия петък аз най-накрая се разведох. Ура!
Но да не мислите, че това реши проблема?! Изобщо! Оказа се, че 300 дни след развода детето ми ще се води не на биологичния му баща въпреки желанието му да го признае чрез всички необходими документи, а на бившия ми мъж ... И точка по въпроса. Единствения начин да се спася от това е да се омъжа незабавно за бащата.
Какво да ви кажа ... след първия си неуспешен брак единственото, което не искам е да се омъжвам пак. Щеше да ми бъде идеално да си живея с любимия човек и малкото момиченце - щом се обичаме и разбираме повече не ми трябва. Но защо трябва да причинявам това на бившия си и настоящия си мъж - на единия да отнема детето, а на другия да връча чуждо дете. И ето че този петък пак ще се женя... Честито...
Изобщо не ми е весело. Не мога да разбера кой идиот е измислял тези закони защото дори малко здрав разум да имаш ще разбереш, че са абсурдни. Първо кой дето е тръгнал да се развежда прави секс с половинката си? Семейство стигнало до тази мярка вече отдавна не разменя дори и коричка хляб, а къде флуиди. Второ какви са тия 300 дни и кой е решил, че са толкова? Трето като се омъжа сега и родя след 3 дена /което си е точно навреме/, то някак по презумция ще се окаже, че аз и новия ми мъж сме спретнали едно дете за 3 дни? Аре бе ... сериозно?
Мен ми се струва все пак, че законите трябва да служат на хората, а не да им правят живота черен с глупавите си и неадекватни разпоредби. Моята акушерка ми сподели, че това е огромен проблем и не съм единствената попаднала в този параграф 22. Чувала съм, че от тези форуми има група, която води активни дебати с властта по корекциите на остарялите закони за семейството и децата. Може би не е лоша идея и в този случай да се помисли за някакво по-умно решение на тази ситуация.