как да се справя с моя син-благодетел

  • 2 236
  • 28
  •   1
Отговори
  • Мнения: 910
моят син е първокласник. Първите дни всеки ден връщаше ресто от закуската. От известно време насам се почна- Купих на Коци 10дъвки Турбо, защото събира картинки, купих на Коци 5 дъвки Турбо, дадох на Коци един лев. Говорих с госпожата да говори с двамата и нейсе, проблема уж се реши. Днес тръгва на училище и ми казва-Мамо дай ми един лев повече и на Митко за сок, защото на него му дават само петдесет стотинки. то е хубаво да помагаш в нужда, ама мойто синче май си предлага наляво надясно услугите без да му ги искат ooooh!

# 1
  • Мнения: 2 401
Ами с говорене.  Кажи му да опита той да поиска някой ден стотинки от Коци или някой друг и да си направи сам изводите.  При нас положението беше по-сериозно. Моя  взимаше по 20 лв. от общата каса и  даваше на  разни деца с уговорката да му бъдат приятели. Подкупваше ги демек. Доста "приятели" си беше спечелил. Но разговорите помогнаха (чук, чук).

# 2
  • Мнения: 910
Говоря и аз, все говоря, ама дали ме чува някой. Притеснява ме че ще започне да крие от мен за тези си начинания. Днес на средата на изречението се спря, защото се усети че пак е в грешка. И аз му говоря- На тебе някой дава ли ти стотинки?
И той-Ами не!
 Thinking

# 3
  • София
  • Мнения: 11 114
Ами с говорене.  Кажи му да опита той да поиска някой ден стотинки от Коци или някой друг и да си направи сам изводите.  При нас положението беше по-сериозно. Моя  взимаше по 20 лв. от общата каса и  даваше на  разни деца с уговорката да му бъдат приятели. Подкупваше ги демек. Доста "приятели" си беше спечелил. Но разговорите помогнаха (чук, чук).

Почти същата ситуация имах, само дето подкупите бяха играчки ...
Еди кой си, каза че ще ми е приятел ако му дам колата/мотора и пр.
Говорих, давах му пример какво е приятелството и т.н., за сега има ефект ...
Успех отчаяна  Peace

# 4
  • София
  • Мнения: 4 866
И Виктория в началното училище изхранваше няколко деца. Ограничихме й малко джобните, за да започне да си прави сметка на кого какво да купува и какво да купи за себе си. Паралелно започнахме да й даваме неща, които да може да разделя с приятелите си - пакетче малки кроасанчета вместо един голям кроасан, солети, бисквити, нарязана вместо цяла ябълка, допълнителен сандвич...
И сега (в седми клас) има съученици, които я питат какво си носи за ядене, защото не им се ходело до лавката...

Смятам, че детето е в правото си да решава дали да харчи всичките си джобни за себе си, или да ги разделя с приятел. Бих насърчила детето да разделя храна и/или напитка, но не и да пазарува "на едро" за някой друг. Разбира се, всичко трябва да се случва в рамките на отпуснатите за деня пари.  А, бих попитала също дали на другото дете му е позволено да яде/пие купуваните му от моето дете неща.

# 5
  • Мнения: 263
Познато! Миналата година, нищо че бяхме в 5клас, си имахме едно другарче, на което техните му давали само 50ст! За да не ходи "горкото" гладно, моя хубавец го издържаше! Говорих много, но...той е съжалителна душа! Как го разбра - покани за празника си и този "верен" приятел! Но..."верния" приятел пропусна да дойде! "забравил" бил!!! Стана му гадно на моя младеж, даже много! Но разбра, кой му е приятел и кой го използва за пари! Кофти урок, ама полезен

# 6
  • Мнения: 910
Май начина е този, сам да се убеди и сам да разбере какво е приятелството.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 866
Как го разбра - покани за празника си и този "верен" приятел! Но..."верния" приятел пропусна да дойде! "забравил" бил!!! Стана му гадно на моя младеж, даже много! Но разбра, кой му е приятел и кой го използва за пари! Кофти урок, ама полезен

Дали пък приятелят не се е притеснил, че няма достатъчно пари за подарък на твоето момче и затова се е оправдал, че е "забравил". В 5 клас не са особено изобретателни...

# 8
  • софия
  • Мнения: 4 984
ами и моята така се страхуваше да не "остане нехаресана".
В началото си даваше парите на някое дете да си купи зрънчо, пък тя яла малко от неговите.Поговорихме, ама кой ли те чува.в течение на цялата първолачешка година май сама се научи и проблема приключи.Е няколко пъти тя дала, няколко пъти на нея и дали, но като назаем.
Поне хубавото е че ми казва винаги когато е взела парички от някое дете , та ние ги връщаме още докато са в училище, и то от порядъка на 5 или 10 ст.

но има и друго - в началото искаше да има "много пари" Laughing

самата учителкка обаче се намеси, поучавайки децата че е по-добре ябълка в чантата, отколкото неполезни храни от лавката.Каза на всички родители че храната в стола е хубава и затова ако ще им даваме пари да не са много - най много 50, колкото да се научат да боравят с пари.

Е, докато беше в първи клас, все искаше, за да си купи "нещо".Нали се сещате каквото и да е ама да се купи.

Сега е второкласничка и парите се искат целенасочено - за тостер и нещо си.
Даже свикна и си събира рестото от деня в касичката, което аз преди безумно съм се опитвала да и обясня, да не харчи наведнъж всичко.

и все пак едно от важните нещата, като правило в нашатра къща е, че всички "храни" в лавката просто не са добре за здравето, особенно в дългосрочен план.Вкъщи не са лишени от сладко и тем подони.

А, разбра също така (вече, все пак пораства) че в лафката нещата са доста по скъпи от нормалното.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 272
Моят син редовно черпеше целия клас за рождения си ден, защото през юли не са на училище и видиш ли няма да може да ги почерпи всички  Laughing
Наскоро една съученичка ми каза колко мила съм била, когато съм и купувала закуска в училище, защото е нямала пари  Grinning , както и на други приятелки в училище. Аз дори не си спомням, но ми стана много приятно, че съм направила този жест.
Мисля, че децата много се впечатляват от това кой какво и колко може да си купи - у дома предизвиках разискване цяла седмица на тема: "Защо Петя прибира остатъка от кифлата си в найлонова торбичка за племенниците си, вместо да го хвърли в коша?" Simple Smile
Така че, на "благодетеля" ще му повлияете с много, много обяснения и разговори по многобройните "схеми" в малката му главица  Wink

# 10
  • Мнения: 910
Оо, аз още си спомням как купувах всеки ден закуска на едно съседче, защото всеки ден си забравяше парите. А и двете живеем до училищего. Няма какво да му се чудя. Ние и до днес общуваме с нея. Тя и до днес е такава, а аз до днес съм будала.
И мойто човече ако е като мен..........
 newsm78

# 11
  • Мнения: 934
Аз просто не бих му давала допълнителни джобни пари.
Много е хубаво да искаш да даваш на другите деца, но трябва да осъзнаеш, че даването си има цена. То е благородна жетва, тоест - ти се отказваш доброволно от нещо, за да има за приятеля ти, или пък си разделяш нещо с него. А не хем да си щедър, хем да не се лишаваш, нали мама ще ти даде още парички Naughty Така не става!

И моят син е така Laughing
Миналата година подарил на един приятел новата си игра за Playstation. И ми обяснява, че искал да бъде добър, нали е хубаво да сме добри с приятелите си, да си разделяме нещата, да не сме егоисти и прочее, както аз съм му казвала - обаче пита може ли аз да му купя друга такава игра???!!! Аааа, не!
В крайна сметка се наложи да си поискаме играта обратно и да обясним, че даването е било назаем.

# 12
  • София
  • Мнения: 39 744
Моята щерка беше така лятото, хранеше едно момиченце, с което играеше.
Реших проблема с много приказки. В у-ще мъж ми и оставя пари за сандвич и вода. Ако купи на някой нещо ще стои гладна. Като я прибирам от занималня ме моли да й купя нещо от лавката. Давам й пари. Черпи приятелките си.

# 13
  • Мнения: 589
Как го разбра - покани за празника си и този "верен" приятел! Но..."верния" приятел пропусна да дойде! "забравил" бил!!! Стана му гадно на моя младеж, даже много! Но разбра, кой му е приятел и кой го използва за пари! Кофти урок, ама полезен

Дали пък приятелят не се е притеснил, че няма достатъчно пари за подарък на твоето момче и затова се е оправдал, че е "забравил". В 5 клас не са особено изобретателни...
  И аз това си помислих...Имахме период с децата,в който ни беше ужасно трудно.Дъщеря ми тогава отказваше всякакви такива покани,нищо,че и казваха да не се притеснява за подаръка...Казваше,че никак няма да се чувства добре,все едно са я съжалилии са я поканили,за да хапне нещо...
  По темата-определила съм колко джобни да давам,в момента 2 лв на ден на шестокласник.Оттам нататък си е негова работа как ще ги разпределя-ако иска,закуска да си купува,ако иска-да услужва на приятел,ако иска-да спестява.Преди ги изхарчваше на голямото междучасие за чипс и кола,мислейки си,че след училище му се полагат други пари.Да,ама не,и сега се е "изхитрил" да си носи сандвич,а паричките спестява.Имало е и при нас "дадох на еди-кой си еди-колко си стотинки",но също и обратното-"мамо,купих си закуска за 1,5 лв и ми трябваше химикалка,а струваха повече,Мишо ми услужи с 10 ст",примерно...

# 14
  • Мнения: 654
охо.добри деца на добри родители.
Трябва да поговорите и със ,,храненика".На шега може и мама и татко да информирате , защото не съм виждала тема ,,Моето дете използвач" или ,,Как да го науча да не взема чужди неща"

Общи условия

Активация на акаунт