"Никога няма да правя така, когато порасна (остарея)"

  • 3 994
  • 64
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 841
Пускам темата, провокирана от една друга.
Да поговорим за нещата, които на един етап от живота си сме смятали, че НИКОГА няма да направим... В един момент обаче порастваме (или остаряваме) и тогава - какво? Поумнели и помъдрели се смеем на предишната си наивност, или напротив - с ясен спомен как сме се чувствали тогава, "от другата страна", стриктно си спазваме обещанията?

В периода между 10 и 15 години си водех досадно подробни дневници  Blush Там надълго и нашироко критикувах родителите си и си пишех "заръки" какво да правя, когато стана родител. Между дребните нещица, които ме разсмиват до сълзи с наивността си (като например да позволявам целогодишното ядене на сладолед и неограничени разговори по телефона с някой, с когото току що си се разделил  Laughing ), има и сериозни - като:
- да слушам НАИСТИНА, а не да кимам "да, добре" и "така ли, колко интересно", без да слушам въобще...
- да не употребявам "Малка си, ще разбереш като пораснеш"...
- да не употребявам "Аз като бях на твоята възраст"...
- да не въвличам детето в "Няма да казваш на ... какво стана/какво видя"
и много, много други...

Сега вече се замислям какво не трябва да правя като остарея и стана свекърва...

А вие - помните ли? Спазвате ли?

# 1
  • Мнения: 2 556
Не съм си мислела много-много, че ще стана родител (идеята ми за бъдещето беше да летя в Космоса, а това никак не го връзвах с деца и семейство) и съответно нямах никакви планове за това как ще се държа с децата. Но съм се заричала сериозно за много други неща, всички вече тотално опревергани от живота, тоест казавала съм си "Никога няма да ... еди какво си" и после вземе, че точно това се случи. Затова от десетина години не се заричам никога за нищо.

# 2
  • Мнения: 5 940
Харесвам си детството. Чувствах се добре. Просто не съм си мислила за "като остарея или като порасна няма да". Не помня нещо да съм си обещавала, да не съм го искала. Беше много хубаво. Радвам се, че имам възможност пак да съм там.

# 3
  • Мнения: 662
При мен по-скоро е обратното. Laughing Тъй като с майка ми бяхме в приятелски отношения /всъщност беше най-добрата ми приятелка, освен майка/, тя беше либерален и много добър човек, се надявам и аз да мога да дам толкова обич и подкрепа на детето си винаги, когато има нужда.

# 4
  • Русе
  • Мнения: 343
Много интересна тема!
Като бях тийнейджър, много често се чудех, как е възможно да са толкова гадни родителите ми, така да не ме разбират. И през ум не ми е минавало, че някога мога и да ги разбера.
От доста години обаче, си давам сметка колко прави са били за много неща. Може би подходът им не е бил особено подходящ, което се надявам аз да поправя по отношение на децата си.
Аз също ще ставам свекърва. Тук, обаче се надявам да не претърпя големи промени във възгледите си  Laughing.

# 5
  • Мнения: 1 494
Майка ми е разправяла как се е заричала да не бие децата си като гледала как шамаросват племенницата и , но не можа да го изпълни  Mr. Green. И аз за много неща съм се заричала и след време съм ги правила, затова съм вече много внимателна и гледам да не се заричам.
Има едно нещо, което обаче като малка съм казвала , че няма да правя и до ден днешен, не съм го нарушила. И това е... да пия алкохол. Тогава ми даваха да опитвам вино и бира и имного ми харесваше. След известно време живях при баба ми и дядо ми и може би тогава съм спряла и не исках повече да близвам. Нашите ми казваха "охооо, като порастнеш ще видиш, как ще пиеш.." И така още не пия, дори на сватбата пихме безалкохолно шампанско  Blush

# 6
  • Мнения: 71
Едно от нещата, които обещавах като малка бе да не пуша.... дамммммммммм...... някой друг път.... за съжаление...

Другото бе да не се карам и да не викам на децата си, да не чета дневника на дъщеря си, да я възпит6ам така, че да знае, че винаги и всичко може да ми каже - без страх, да не ги удрям никога така, както аз съм удряна....да бъда добра...по-добра майка..... Надявам се да съм добра... Така, както аз съм удряна детето си още не съм ударила и се надявам никога да не го направя. Отнасяла е шамарче - две - къде по дупе, къде през ръка. За викане - викам, поради което в момента съм в процес на самопревъзпитание Blush Като се дипломирам - ще се похваля.

 Thinking Какво още си обещавах като малка....? Не помня друго...

# 7
  • Мнения: 17 546
Милион пъти си обещах като бях дете, че един ден като имам мое дете, никога няма да постъпвам с него както мама с мен. Спазвам си обещанието. За мен е равносилно на свещена клетва това обещание и смятам да го спазвам докрай!

# 8
  • Мнения: 3 268
Бях си обещала да остана луда глава....Не стана.Превърнах се в средностатистическа притеснителна майка.Почти нищо лудо не остана в мен.

# 9
  • София
  • Мнения: 1 809
В тийнейджърските ми години често казвах: "Аз имам право да...", "В училище не ни спазват правата..." и други подобни. Тогава мама казваше "Не гледай само правата, а и задълженията си!", а аз й отговарях, че когато започнат да спазват правата ми, тогава ще си гледам задълженията. Сега вече знам колко е била права мама и се надявам никога да не водя този разговор с дъщеря си.

Edit: И си бях обещала да пускам детето си до колкото иска късно навън. Сега изпитвам ужас от момента, когато ще започне да излиза без мен и се чудя дали да не я заключа в къщи до живот??!!

# 10
  • Мнения: 516
Никога няма да викам детето си от балкона, а ще си направя труда да сляза пред блока и любезно да го подканя да се прибере.  Mr. Green

# 11
  • Мнения: 2 477
Заричах се,че никога няма да се карам с мъжа ми пред децата ни.
Беше ми адски неприятно,когато нашите го правеха.И колкото и да е бил дребен проблема в детското съзнание е мноооого голям.
Засега го спазвам.

# 12
  • Мнения: 2 479
Спомням си, че когато си помислех "никога няма да направя това", винаги се чудех дали ще си го спомням, когато му дойде реда. Истината е, че съм забравила доста от нещата, за които съм се заричала. Компенсирам с интуиция и се опитвам да се поставя на мястото на децата си и в повечето ситуации успявам да се върна в детството и да възпроизведа това, което съм чувствала аз. Някои от обещанията ми са наивно неизпълними, но и много от тях спазвам.

# 13
  • София
  • Мнения: 18 679
Като малка бях толкова амбициозна, че си мислех как никога, ама в никакъв случай, няма да позволя семейни истории да ми повлияят на кариерата. Тя ми беше преди всичко Laughing В момента, в който родих, пратих работата в дълбооокото си подсъзнание и се отдадох на удоволствието да бъда майка. Не съм и предполагала някога, че толкова ще ми хареса. Не че си зарязах кариерата съвсем де, но определено вече не ми е приоритет. Не вярвах, че някога ще го кажа, но дори ми минава през ума, ако рода трето дете скоро, да си остана вкъщи за няколко години.
Другото, което си мислех е, че с децата си ще бъда приятел и никога няма им викам или да им заповядвам. Е, и това не стана точно така Laughing Големия ми син обикновено чува след 16-тото казване, и то ако се повиши тон Laughing
Шамаросването също не го възприемах като възпитателен метод, ама си промених мнението Crazy
Абе много неща се променят като минеш от другата страна Mr. Green

# 14
  • Мнения: 958
Никога няма да наказвам детето си (нашите бяха приели тези методи, вместо да ме бият да кажем, и аз много страдах, защото другите изяждаха по един бой и излизаха навън, а аз седях в къщи  Sick )
Никога няма да чета дневника на детето ми.
Никога няма да викам на мъжа ми и на детето (това го спазвам, все още  Twisted Evil )
Никога няма да купувам дрехи на детето си без негово одобрение.

За колко неща съм се заричала, повечето не ги помня, сигурно ги правя.

Общи условия

Активация на акаунт