Това ли е адаптацията?

  • 3 756
  • 61
  •   1
Отговори
  • Мнения: 176
Здравейте.
Дъщеря ми е на ясла от 1 октомври, на 1 г. и 8 месеца е.
Оттогава досега ни се събират, естествено 5 дни ходене.
Изкара тежка хреме, оздравя.
Сега е с бронхит и пак сме си у дома.
До края на октомври ще се лекуваме, но след това трябва отново на ясла.
Откакто детето посещава ясла не дава да му се сменя памперса, не желае да се къпе ( а обожаваше вода и баня), не се храни, повръща при всяка лъжица, поета в устата, дори неща, които обича, обикновенно гледа в една точка, смуче палеца и не желае да бъде гушкана, милвана. Буди се през нощта и плаче , не можем да я утешим по половин час понякога.
Много сме притеснени, педито, което по принцип е против ясла преди две години каза, че е видимо отслабнала, бледа и не много адекватна, което й е неприсъщо.
Имах дете, което се хранеше като за трима, весело, контактно, дори с непознати, приятели в квартала са ни продавачки, чистачки, шофьори, кучета и деца.
На втория ден я взехме с алено дупе, разцепено почти сантиметър, със следи от ако по кръста (незнам колко време е стояла наакана, а и не искам да пускам въобръжението си в действие), а обикновено 2 от 4 -те памперса, които оставям сутрин  ми ги връщат с думите, че майките масово молели памперса да се сменя по-рядко, че били скъпи Shocked
Обясних спокойно, че в нашия случай тези 60 стотинки дневно няма да ни оставят гладни и ги помолих да са точни - на 3 часа.
Следва това: памперси не ми връщат, но дупето е редовно червено, сиреч.....няма резултат.
И най-странното от всичко е това, че пантофките, купени ден преди да тръгне на ясла, за 5 дни носене само там, са протрити почти до дупки от вътрешната страна на пантофчето newsm78 Единственото, което ми идва наум е, че търка крачетата си едно в друго честичко, ако не и постоянно. Това наистина ме притеснява, защото е признак на напрежение. йогато следобед отиваме да я вземем обикновено стои на едно столче, стиска играчката и гледа пред себе си, другите дечица правят същото, а там са от 15 септември. Лелите споделиха, че я приспивали почти насила, с храненето било същото.
Когато един ден отидохме да я вземем влязохме вътре, а лелите ги вдигаха от сън, докато ги извикаме, чухме разговори с децата, по-скоро крещене, едно детенце мрънкаше в креватчето си, а те му викаха да млъкнел вече защото......така и не довършихме. Така ли е във всички ясли, момичета?
Ревът при оставянето сутрин не го описвам, съпругът ми го напарави веднъж и каза, че психиката му няма да издържи втори.
Детето ми не е лигла, гледана е строго, глезотии вкъщи няма, много е контантна и обожава деца. С хубава думичка можеш да я накараш и самолет да стане.
Отчитам, че стресът е голям, но не съм сигурна дали сърцето ми ще издържи на това, Затова ви питам това ли е нормалната адаптация, да опитвам ли отново или да мисля някакви други варианти да се гледаме.
Благодаря предварително на всички!
Успех на вас и малките "ученици"!

# 1
  • Sofia
  • Мнения: 1 363
Направо ме разплака, иска ми се да ти кажа - Моля те не я давай повече там!
Сина ми е на 2г. и 6месеца преди месец и ние тръгнахме на ясла, още първия ден ми каза, че лелята го е ударила по главичката! След седмица пък ухото му беше теглила! Детето стана нервно, раздразнително и само като спомена думата градина започва да плаче, мислех си, че е нормално, но като чух как им крещят и ги заплашват, ми стана зле. Веднъж дори онзи ден както си играеше и слагаше едно бебе да спи започна да му говори - Не пачкай, не пачи, мама няма дойде земе тебе, млък, айде наказан, наказан и хвърли куклата! Започнах да го разпитвам и каза, че го е страх от лелите, защото ще го бият! Той е по-голям може да говори не много добре, но достатъчно да го разбера, сега е болен има пневмония, незнам и аз какво да правя, някак си вътрешния ми глас може би ми казва да го оставя, да не го водя повече там. Дори и педито забеляза, че детето е станало много нервно!
Ако имаш възможност изчакай до следващата година, все си мисля, че тогава ще са по-големи и ще можем да им обясним по-добре!

# 2
  • Мнения: 176
Към това решение клоня и аз.
Сърце не ми издържа.
Много хора около мен ми твърдят, че ще свикне, ще се адаптира, ама аз си мисля, свиква ли се с това да те овикват за какво ли не. Например за това, че си се наакал в памперса, понеже явно това се случва, защотооткакто ходи на ясла плаче уплашено всеки път, когато се наака по грешка в памперса, заплесва се в игра и забравя да донесе гърнето или е с разстройство.
Познатите ми ме питат а дали не ти се глези и не преиграва. Аз питам може ли да преиграва дете , което още няма две години.
Аз самата лекувам вече 2 години тежка психическа травма от детските си години, без дори да подозирам, че ми се е отразила толкова на здравето, самочувствието.
Не ми се иска да си затварям очите за това, което се случва с детето , някой ден със сигурност ще си блъскам главата, че съм чакала да се адаптира. В някои от дните изглежда "адаптирана", а по-скоро е някак примирена, предадена, не искам детето ми да се предава, докато плаче за мен надежда има.
Незнам на какво се дължи разочарованието, сигурно ще кажат някои от вас: ""Ами, за 40 лв месечно -толкова!"", ама аз очаквах отношение по-нормално и по-човешко, все пак това са жени, нечии майки, нечии баби......не бях подготвена за условитя при които се отглеждат там децата, отношението, режима, порядките. Аз съм си виновна, ако бях попроучила предварително. Всъщност няколко пъти съм говорила  със старшата сестра преди да тръгне на ясла детето, тя е страхотна , много мила и грижовна, мисля, че благодарение на нея детето не е и по-зле, честичко ходеше да я види и казваше, че когато следобед се събуди с плач само 15 минути след като е заспала след дълго плакане, я милвала по косичката, за да заспи отново.
Ей това очаквах, а сигурно не е трябвало. Все пак там са 20 деца накуп, не можеш да погалиш всяко, ама и крещенето не приспива и не успокоява,а това с наказаният за плач наистина умът ми не го побира.
Пак стана дълго, прощавайте ме.

# 3
  • София
  • Мнения: 5 361
Звучиш доста зле . Моето дете тръгна на 2.5 г. на ясла  . Това беше миналата година . Не сме имали някакъв особено сериозен адаптивен период , тъй че не мога да ти дам собствен пример , но ако аз бях на твое място щях сериозно да се замисля върху следното . Първо ако решиш да я оставиш една година вкъщи или две и след това да я пуснеш директно на градина , тя ще се сети за какво става въпрос и тогава нещата ще бъдат още по - зле . Лоши спомени . Второ , ако решиш изобщо да не ходи на градина , а директно предучилищна , може да я запишете тогава в училище и да ходи до обяд . Което според мен е добре , ако има кой да ти помага . И друго,нищо  от това , което пишеш на нас не ни се е случвало и това не е адаптивен период . Детето ти изживява страхотен шок , аз лично бих се замислила върху други варианти .

# 4
  • Мнения: 176
Незнам защо, но все си мисля, че в градината ще е по-различно.
Съдя по това, че лелите казаха, че единстения момент, в който грее е когато идва педагожката, два пъти седмично им свири на акордеон и пеят песнички. Тя обожава музиката, пеенето, танците, всичко това я омагьосва просто. А в яслата фактически не ги занимават  с нищо: нито книжки четат (в къщи правим това постоянно), нито контактуват адекватно с тях (освен за миене, сменяне на гащи, обличане-събличане).
Аз не бях запозната с това, но там всъщност те правят наистина само това: спят, ядат стоят на гърне (често до 20 минути на сядане  Rolling Eyes, перез 1-1 и половина часа)  и играят с играчки, което нея не я влече много, вкъщи нямаме много, не купуваме, тя не ги ползва, тези които имаме стоят в коша за играчки, предпочита други занимания ;умствено не ги натоварват с нищо.
Детето ми беше на 1 година, когато вече се заслушваше в приказки и изчитахме по цяла детска книжка без да мръдне, когато е с майка ми също четат, пеят песнички, вече почти успява са изпее "У дома часовник трака", обожава да и се говори като на голям човек и обича да рисува, да подрежда играчки, да "чисти" като големите.
Имам чувството, че в тая ясла ще деградира.
А в градината е друго, занимават ги цял ден с разни неща, учат се, пеят, мислят.
За мен яслата никога не е била нещо друго освен необходимост, така стоят нещата, но май ще гледаме да бутаме до градина, което обаче май ще стане, когато навърши 3 (или бъркам?) а дотогава........

# 5
  • Мнения: 789
Не, това според мен не е никаква адаптация, да не говорим за нормална. Звучи ми потресаващо зле. Явно не сте попаднали на добра ясла.
Ива тръгна точно преди месец, ходи 4 пъти, разболя се сериозно и не ходи 3 седмици. От вчера пак тръгна, но не ми плаче сутрин, посрещат я сестрите с усмивка и мили думи, тя им подава ръчичка и ни казва:"Чао", като ни маха и си влиза вътре. Като я вземам сестрата ми казва как е минало, какво е правила, понякога ми дават рисунките й. Определно ги занимават, което много ме радва. И Ива е от децата, които обичат книжки, обича да рисува, да изрязва, да пее песнички, говори като възрастен човек Simple Smile Детегледачката ми беше казала, че там няма да й е интересно, защото е надраснала възрастта си, но мисля че й харесва.
Ако съм на твое място, веднага бих си спряла детето. Не искам да ти звуча лошо или да ти казвам какво да правиш, но според мен това не е нормално. Тормозите се вие, тормози се и детето Sad И аз съм на мнение, че толкова малко дете не може да се глези. Особено кошмарите нощем, те няма как да се измислят.
Ако имате възможност, помислете за частна ясла, като задължително проучете как се отнасят там с децата. Не, че всички държавни са лоши, но вече е късно за местене в държавна. Или пък детегледачка - лично аз съм много доволна от нашата, а и нямах желание да я пускам на годинка на ясла. Дано се оправи скоро детенцето. Стана ми много мъчно.... Стискам палци!

# 6
  • Варна
  • Мнения: 1 133
Не, това не е адаптация. Първо, детенцето ти е малко и още не е готово за ясла и второ, попаднали сте на лош персонал. Не очаквай да се адаптира по този начин, по-скоро може да се примири и да страда...
Аз бих търсила други варианти.

# 7
  • София
  • Мнения: 17 591
Смени яслата. Там очевидно не просто не се чувства добре, ами се чувства твърде подтисната... горкото мъниче.

# 8
  • Мнения: 176
Има ли вариант да сменя яслата.
След като вече е приета и записана там, мога ли през февруари да кандидатствам отново.
И в този ред на мисли - ние сме в Младост, става дума за ОДЗ в Младост 2, дайте препоръки за ясли в района.
Tani4ka_04, сподели, ако не е проблем колко ви струваше детегледачката на месец, че чувам цени с огромна разлика, от 400 до 1400 лв. на месец. Колко време се грижи за Ива? Как я намерихте?

# 9
  • Мнения: 148
Не е така във всички ясли, повярвай! Аз не бих я завела отново там за нищо на света, ама за нищо!!!
Какви са тез работи, бе? И ние сме ходили на ясла и ние сме плакали, ама плачеше 1 минута сутрин докато се разделяме, после госпожата го гушваше, вземаше го и докато затвори вратата - спираше да да плаче. Като го взема ми се радваше много, но беше спокоен и весел. Научиха песнички, рисуваха и лепяха в едни книжки, като го спрах от ясла заради болест на 2-я 3-я ден започваше да пита за госпожите и децата, така че всичко е до персонала, моят съвет е друга градина или каквото и да е друго, но не там, в никакъв случай не там!!!

# 10
  • Мнения: 3 695
Милото дететнце.  Cry Кажи кое е ОДЗ-то, моля те.  Praynig
При моето дете адаптацията се състоя в сутрешно поплакване в продължение на 2 седмици, което според персонала беше само за пред нас. След тези 2 седмици започна да влиза спокойна сама в яслата и дори да спи там без проблем. След яслата си е пак весела и игрива. Много се промени, но в посока научаване на повече неща и самостоятелност. От персонала съм супер доволна, защото явно имат подход и към децата и към родителите, с други думи - личи си, че са много човечени.
Желая ви успешно развитие!  Praynig Peace

# 11
  • София
  • Мнения: 2 296
Направо съм потресена!Не си причинявай това на детето!Нито на себеси!
С какво е заслужила тази мила,невинна душичка такова отношение?
Не може да няма друг начин просто,аз не бих я завела нито ден повече там.
Сама пишеш,че лекуваш травми от детството си,помисли как ще се отрази този кошмар
на дъщеря ти.Тя ти дава достатъчно сигнали,че има голям проблем,ти си ги забелязала.
Моето мнение е,че няма нищо по-важно от децата ни,и няма работа и пари,които да
ме принудят да причинявам това на детето си.Дано не съм те засегнала,но просто
ми се насълзиха очите,докато четях първите ти постинги. Peace

# 12
  • Мнения: 176
Още виналата седмица я заведохме при хомеопата, който лекува и мен.
Започнахме лечение, защото в същия момент беше и болна вече з автоеи път. Той смята, че ще се справим с негова помощ с тревожните сигнали и още до няколко седмици ще има резултат. Аз също го вярвам.
Благодаря на всички ви за подкрепата, имах нужда да чуя и мнението на майки, минали през ясли, за да се ориентирам как по принцип протичат нещата.
До февруари (когато тя ще навърши 2 г.) ще сме у дома, с бележки, с незнам какво, но съм решила това. Педиатърката ми каза, че ще ми съдейства на 100 процента за това. Ще видим как са нещата тогава и може би ще опитаме отново, може би не там.
При нас въпросът е да изкараме някак до края на октомври, имамае общ бизнес с таткото, на него му е много трудно, откакто съм в майчинство, а проблема с персонала е много сериозен.
От декември ще му е по-лесно (бизнесът е сезонен), така, че тогава ще ни е песен.
Говорих с майка ми и тя ще дойде от Смолян да я гледа през ноември, така, че ще се справим.
За мен също не си струва гаврата, детето се съсипа, ие покрай нея също, не можем през деня да си съберем мислите, все бързаме да  я вземем, треперим пред вратата в какво състояние ще е детето.
Старшата сестра ме съветваше да не се отказвам, че щяло да й отнеме повече време, но........това време ще ни струва прекалено много.
Успех на всички!

# 13
  • Мнения: 9 814
Смени яслата. Там очевидно не просто не се чувства добре, ами се чувства твърде подтисната... горкото мъниче.

Едва ли само смяната на яслата ще помогне.
Независимо къде попадне детето адаптацията му няма да е никак лесна.
За мен решението е спиране на яслата поне за 6-8 месеца.
Това, което пита майката дали е адаптация не само че, не е а пълен тормоз за детето.

# 14
  • Мнения: 9 990
Интересно ми е коя е яслата?
В нашата не е така.
Смяната  на ясла за Сф е мисия невъзможна, знаете си го...
Инак да кажа за адаптацията на моите.
Голямата-не е имала проблем никакъв, адаптира се от ден първи.
Малката-за две седмици, като мръсна са ми я връщали няколко пъти.Под мръсна имам предвид-омазала се е с храна, защото се храни сама/1,7м/ и дрехите и за преобличане са свършили.Подсечена-не.Наакана-не.Веднъж-мокра от това, че е искала пак сама да пие от чашата с вода и се е заляла.Поведение-рев на влизане сутрин за две седмици.Денем-спокойна и спи, сяда на гърне-нещо, което вкъщи не прави.Следяслено поведение-има.Нервна е нощем понякога или около час след взимане от ясла.Вече не плаче на влизане, даже хитрее.Сополи и подобни до момента-вече месец ходене-никакви.

Общи условия

Активация на акаунт