Трета група - кошмарен период. Мисля че ще полудея.

  • 2 041
  • 24
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 179
Здравейте всички! Пускам тема, защото съм на границата да полудея. От около седмица дъщеря ми не желае да ходи на градина, реве, тръшка се, моли... абе все едно се върнах две години назад. Когато е едната госпожа сутрин на смяна, казва че иска да е другата и обратно... В къщи е спокойна, разговаряме, казва, че едно момченце постоянно я гонело, а на нея не й се играело така. Аз обяснявам, че трябва да му каже, че не иска, ако то продължи, да каже на госпожата... Днес обяснението беше, че не иска да работи по тетрадката, не иска да рисува, абе въобще не иска да ходи там... Тя обича да рисува, обича занимателните тетрадки... Просто ще полудея. Мили майчета, дайте идея, да я спра от ДГ ли? Успокойте ме, че е само период....
Искам да реагирам адекватно, но явно и аз не издържам на това напрежение, снощи й казах, че щом не й харесва тази ДГ и тези госпожи, ще я преместя в друга градина... Не знам какво да правя вече...

# 1
  • Мнения: 617
Чакай да видиш пък в първи клас...

# 2
  • Мнения: 7
Моето момиче пък е 4-та група. Тръгна си най-нормално, но от 2-3 седмици и при нас е така. В събота и неделя всичко е точно, даже говори какво ще прави в градината, но отидем ли там - рев. По време на обяд - рев, ляга да спи - рев.
Госпожите са се видели в чудо, ние също. Мислех дали няма някакъв проблем с тетрадките, с писането и смятането, но госпожите ми обясниха, че е една от най-добрите. Има си приятелчета там, не е затворено дете, обича игрите.
Не знам какво стана, опитвам се да разбера, но и аз не мога.

# 3
  • Мнения: 9 814
Тъкмо мислех да пускам тема за това.
Не знам дали проблемът се крие в това, че сте ІІІ-та група.
Моята щерка е ІІ-ра, но проблемът ни е същия- в момента, в които трябва да влезе в групата сутрин се започват едни ревове, писъци, молби да не я оставям.... Дори когато преди две години тръгна на ясла не е правила така, всъщност тогава въобще не плака. И аз се чудя какво да правя.
При нас предполагам е от това, че ги преместиха в друго помещение и малко или много детето беше свикнало и сега му е търсене на новото място. Чета, че и ти пишеш за дете, което има огромно желание да играе с твоето. Моето момиче започна да плаче от момента, в които една сутрин "гаджето й" Mr. Green я дръпна за дрехите доста жестоко, за да седне до него на масата. Също се оплаква,че въпросното момченце постоянно иска да играе с нея, а тя не иска
Но... въпреки това с всеки изминал ден ревовете и нежеланието да ходи на ДГ се засилват. Вкъщи е спокойна, с желание си приготвя дрехи, но стигнем ли в детската......
А за спиране от ДГ дори не съм се и замисляла. Днес след като я оставих се наложи да се върна до ДГ, за да занеса пари за учебници и учителката ми каза, че веднага след като съм си тръгнала се е успокоила и си е изяла закуската, погледнах тайничко щерка ми блажено си играеше и се смееше...
Като отида да я прибирам пък ме моли да остане още малко, защото трябвало да си доиграе....

# 4
  • Мнения: 3 379
Аз също ще използвам темата, за да споделя същия проблем. Синът ми сега е втора група, за втора година е на детска градина. Не сме имали проблеми до момента, е, не е като да подскача от радост, но ходи с желание като цяло и е спокоен.

Тази година тръгна на 1.10. и първата седмица вдигна лека температура и аз реших да го оставя у дома за 3 дни, за всеки случай, макар че не разви болест. След това си тръгна нормално, миналата седмица в понеделника си отиде с желание, но във вторник изведнъж започна да реве и да не иска да влезе в групата, да казва, че иска да си отиде у дома...

Така е вече цяла седмица, говорим си и доколкото разбирам, имало е проблем, че са го накарали да яде нещо, което не му харесва, но нищо повече. Говорихме с госпожите и отново помолихме да не го насилват за храна (при тях едната госпожа е и зам-директорка и често я няма и я заместват други, които не му знаят съвсем навиците). Говорим и с детето... но няма ефект, днес отново се разрева, особено като видя, че не е тяхната госпожа.

Не зная как да реагирам, не искам да го травмирам, а той е много чувствителен.

Надявам се майки с опит в подобни ситуации да споделят как са се справили, отминало ли е или е трябвало да се намесват по-сериозно в ситуацията.

# 5
  • Мнения: 9 814
Интересно почти при всички деца горе-долу по едно и също време се е получил този проблем.
Различни деца, в различни ДГ, при различни учителки, дори са и на различна възраст.....

# 6
  • Мнения: 4 292
Синът ми също не иска да ходи на градина. Той обаче си има конкретна причина - не харесва една от госпожите. Тя е от старото поколение учителки и има малко по-твърд подход към децата. Вероятно ще разговарям с нея, за да видим как да се процедира от тук насетне.

# 7
  • Мнения: 7
Да. А в началото на годината си тръгна с кеф, обясняваше колко супер си изкарват, с това дете , с онова. Какво става с тези деца никак не ми е ясно.

# 8
  • Мнения: 532
Според мен : говорете с децата и потърсете истинската причина за това внезапно поведение.Ако е възможно - премахнете я !
Безпричинно не може дете ,което довчера е ходило спокойно ,днес да се тръшка и да не иска да ходи,а и говорите за по-големи деца,които ще могат да обяснят какво ги притеснява.
Успех!

# 9
  • Мнения: 24 467
Не е проблем нито групата, нито възрастта.
Какво се е случило в началото на този кофти период с ДГ на детето? Има ли нови деца, нови порядки, нови госпожи, нещо ново или промяна в установеното статукво и в какво се изразява тя? Нещо ново в къщи или заобикалящата я среда извън градината?
Решение се търси след установяване на причината за проблема. Иначе става като алопатичната медицина- лекуваме последиците и симптомите, а причините си остават.

Синът ми точно в ІІІ група "порастна" и стана по- колективен, отговорен и се чувстваше вече по- добре в градината.

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 179
Не е проблем нито групата, нито възрастта.
Какво се е случило в началото на този кофти период с ДГ на детето? Има ли нови деца, нови порядки, нови госпожи, нещо ново или промяна в установеното статукво и в какво се изразява тя? Нещо ново в къщи или заобикалящата я среда извън градината?
Решение се търси след установяване на причината за проблема. Иначе става като алопатичната медицина- лекуваме последиците и симптомите, а причините си остават.


Абсолютно съм съгласна с теб, че трябва да се открие първопричината за това поведение. Единствената промяна е, че смениха групата, като стая имам предвид. Но и миналата година имаше подобна промяна... Няма да спирам да разговарям с нея... Дано разбера какво го мъчи мъничето...

# 11
  • Мнения: 168
Важно е и отношението на майката в случая.
Моят съвет е-мотивирайте детето да ходи на градина. Сутрин, докато го подготвяте и после на път за градината говорете с възможно най-бодрия и ентусиазиран тон как хубаво ще си изкара там, ще играе с приятелчетата, ще учи с госпожите и колко скучно ще му бъде вкъщи самичко.
Когато оставяте детето в градината е много важно как се разделяте с него. Един твърд, уверен тон за довиждане и приятен ден, придружен с целувка и напомняне, че мама или тати ще дойдат следобяд да го вземат, върши чудесна работа.
Опитайте да съкратите процедурата по раздялата с детето сутрин-ако го целунете, тръгнете, то се разплаче и вие се върнете да го успокоявате, със сигурност постигате обратен ефект. Детето усеща вашите колебания и започва да се безпокои за своята сигурност в градината. Неговото отношение към градината до голяма степен зависи от вашето и мотивацията, която му давате.
Покажете му с поведението си, че то е в добри ръце и тръгнете бодро от градината.
Не казвам, че не бива да се заинтересувате и за съществуването на някакъв реален проблем, който тормози вашето дете, разбира се.

# 12
  • Мнения: 3 379
Всичките съвети са като по учебник и понеже са доста широко препоръчвани техники, аз лично вече съм ги пробвала - разговаряме надълго и нашироко с цел да открия причина за нежеланието му изведнъж да ходи на детска, също така се опитвам да го мотивирам да ходи и да му обясняваме колко е хубаво и весело там, и т.н., и т.н. - но не, детето си е все така против, а и постоянно търси причини да не ходи, което затруднява откриването на истинската причина, ако има такава.

Ще е полезно майки, които са имали подобен проблем, да споделят как са се справили - извинявам се, но съветите от книгите ги знаем, за мен лично е нужно някой да сподели практически опит.

# 13
  • Мнения: 24 467
С практическият опит е трудно в случая, тъй като нито майката, нито ние знаем какъв е конкретния проблем.
Та затуй на този етап се въздържам от съвети, а задавам само въпроси. И то не само свързани с ДГ, а и с промени и характерни преживявания извън нея.
От големия син сме имали конкретни проблеми с: поставяне по гърнета из яслата, задължително хранене и сън. Реших го кардинално- спряхме яслата, не са /те не са/ дорасли явно до това да знаят как следва да се грижат за децата. В ДГ вече сме имали по- дребни, но пак конкретни неща, за които винаги съм научавала директно от сина: грубо дете /говорим с родителите и учителките директно/, г-жата по заместване се е държала кофти- докато разберем и нашата пак се появи- и подобни, но в случая едва ли е толкова лека причината.
Да, това с колко хубаво е на градина определено не ми работи, особено ако е налице конкретен проблем, с който хлапето се среща ежедневно и стои неразрешен.

# 14
  • Мнения: 1 134
Когато баща й я води сутрин - няма никакъв проблем. Когато я заведа аз - драмите са почти като при първа група...
Наистина трябва да им се покаже на дечицата, че няма друг начин... Твърдо, непоколебимо и разбиращо едновременно. Иначе какво - утре и от училище ли да ги спрем, защото не им харесва?
Говоря коравосърдечно, но това е след дълги часове рев от моя страна колко лоша майка съм и си хвърлям детето на зверовете, и убеждението ми от друга страна, че това е полезно в крайна сметка за самото дете и просто няма друг начин.
Разбира се, ако има  наистина някакъв сериозен проблем в самата детска градина, трябва да се търсят алтерантиви.

Общи условия

Активация на акаунт