Как преодоляхте ревността към "новото" бе

  • 2 179
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 529
Здравейте   bouquet

Нашето семейство е в очакване на нов член и започва да ме мъчи мисълта как е правилно да се подходи към ревността на баткото (каката). То е ясно, че формула за тези неща няма, но ще съм ви благодарна, ако споделите вашия опит.
Засега бъдещият батко очаква с нетърпение бебето и е много мил към мен. Опитвам се да не се оправдавам непрекъснато с корема и бебето, когато ми е лошо  Confused страх ме е да не го намрази. Спим в една стая и не съм сигурна, че ще го приеме добре, ако го отделим. Той е много чувствителен и привързан към мен  Confused
От друга страна той ходи на градина, защото знае, че мама трябва да е на работа. Как после да му обясня, че той е в градината, а мама вкъщи с бебето .... а не искам да го спирам от градината, защото тя му се отразява добре  newsm78

Последна редакция: ср, 05 ное 2008, 14:13 от Ellypr

# 1
  • Мнения: 2 090
В същата ситуация съм като теб,с тази разлика че детето ми е няколко месеца по-мъничко от твоето.Това с отделянето в друга стая ако ще го правите,нека не е непосредствено преди появата на бебето.Тогава наистина би било голям стрес за по-голямото дете.Поне така си мисля...Ние ще продължим да си спим всички в една стая,поръчали сме легло на два етажа-баткото ще е горе,бебето долу(там легълцето ще е с решетка) Wink,Засега сина ми е много ентусиазиран от идеята за бебе,разказава как ще го гушка,ще му пее,ще го учи да кара колело Crazy.Радва се на бебенцата на наши близки,все иска да ги милва,да ги бута...Мен също вече започна да ме ''пази''-не ме рита и не ме блъска (особено коремчето),както преди докато се боричкахме.Вечер преди да заспи иска да цунка бебето,гушва ми коремчето и го целува Heart Eyes.
Знам че чувствата едва ли ще останат същите когато бебето вече е реално и ''краде'' от ласките,времето и вниманието на мама и татко,предназначени иначе само за него Rolling Eyes.Ще следя с интерес темата.

# 2
  • Мнения: 851
Опит нямам, но мисля, че е важно още от сега да говорите за бебето, задължително да му обяснявате непрекъснато, че няма да го обичате по-малко заради бебето. /това е генералния проблем май, батковците или каките смятат, че няма вече да ги обичат заради бебето/. Че бебето ще бъде малко и беззащитно и ще има нужда от повече грижи и мама ще е ангажирана доста с бебето поне докато то поотрасне. Можете да му обясните, че той вече ще е големия и да го накарате да се гордее с това. Да се почувства ангажиран с бебето и да го чака с нетърпение. Това е чиста теория, но дано помогне Peace

# 3
  • Мнения: 251
Здравей.
 Разликата между моите двама юнаци е много малка - 16 мес., но и ние доста се притеснявахме за ревността. Честно казано изобщо нямаше такава, но все пак да ти кажа какво правехме и какво правим сега.
 Първо много говорихме за бебето на големия ми син, давахме му да ми гушка корема, да "целува" бебето, имахме си име за нероденото бебе и ги употребявяхме, ходихме всички на консултациите. Когато малкият се роди мъжът ми доведе големия в болницата да види бебето.
 Още преди раждането мъжът ми започна да върши много неща със сина ни, за да си изградят още по-близка връзка, за да може като се роди дребния той да бъде с голямото дете. Това свърши чудесна работа. Ние също спяхме заедно, след раждането аз започнах да спя с бебето в едната стая, а мъжът ми с големия в другата. Сега обаче свекърва ми са ни на гости за няколко седмици и спим всички заедно - нямаме проблеми, не се будят взаимно.
 Когато кърмя малкия, големия идва и сяда до мен, аз му държа ръчичката и си говорим нещо или си играем или просто лежи на възглавницата. Когато кърмя навън давам някакви солетки на големия ми син до мен да си похапва.
 Къпем ги едновременно, аз - бебето, мъжът ми големия, или обратно. Ако чистя ушите или нослето на бебето - чистя и на големия. Карам го да ми помага, умира си да изхвърля памперсите на бебето или да му носи биберон.
 Не е трудно - просто трябва същата доза внимание, което изразяваш към бебето да го изразяваш и към големия, макар и по различен начин или различна форма. Но това е нашия опит, с много малката разлика, когато големия все още не се беше осъзнал като напълно самостоятелна личност.
 И един съвет ако си уморена, защото си бременна, не се насилвай, но и не обяснявай, че си уморена, защото чакате бебе - просто кажи "мама е уморена, нека си починем малко, после пак ще играем". така голямото дете няма да "намрази" бебето, защото то не разбира, че си уморена заради бременността, а все пак и ти си човек и можеш да се измориш.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 23 546
Не знам, но не ревнува. newsm78 Поне засега.
Спим всички заедно - баткото в легло от страната на баща си, малкия в легло от моята страна. Всеки от двамата е добре дошъл да сподели спалнята с нас, та от време на време ставаме четирима и е малко тясно. Кърмя в тандем, като гледам да не отказвам на баткото, в рамките на установените много преди да се роди бебето правила. Бебето донесе много подаръци като се роди Laughing Всички близки и познати бяха помолени вместо за бебето да донесат нещо за Иван-Асен, не е нужно да е скъпо hahaha Ако носят подаръци за двамата, този за баткото трябваше да е видимо по-голям, няма още представа за цени и стойности, обемът е важен Laughing Докато бебето спи не се занимавам с домакинство, а обръщам внимание на Иван-Асен. Вечер баща му като се прибере от работа си играе сам с баткото по мъжки, после взима бебето да си имаме време само двамата с Иво, няма почивка, да е почивал навремето hahaha Много го хваля, обяснявам как е по-голям, може повече, знае повече. Гледам да не му отказвам достъп до бебето, докато не го тормози. Да го пипа и целува.
Горе-долу това. Simple Smile

# 5
  • Мнения: 4 290
Аз много се притеснявах сина ми да не започне да ревнува и не спирах да му говоря и да го подготввям за промяната, докато бях бременна. Той очакваше бебето с голямо нетърпение, постоянно ме питаше кога ще ходя в болницата да я "вадят".  Crazy
Резултата е, че сега много обича сестричката си и ужасно и се радва. Аз се старая да обръщам внимание и на двете си деца, според нуждите им. Дано да успявам.
Лошото е, че таткото ни го няма и ще го няма още доста време. Ако беше тук щеше да ми е много по-лесно, но какво да се прави.  Tired

# 6
  • София
  • Мнения: 142
Нашата кака е голяма вече, много е грижовна към мен, говори на бебето( т.е. на корема ми) приготви заедно с мен дрешките за бебето, но въпреки всичко се усеща ревност. Станала е много чувствителна, плаче за най-малкото нещо, казва че не я обичам, че и се сърдя винаги, когато и направя забележка. Въпреки, че се опитваме да и покажем, че никой няма да спре да я обича след  раждането на бебето, мисля че(поне при нас) няма как да спрем този момент на ревност.

# 7
  • Мнения: 2 956
И аз ще следя темата, защото ни предстои Wink

Вчера се замислих по-сериозно за тази ревност.Бяхме пред блока на пейката и едно малко детенце дойде до мен и се облегна на крака ми.Дени веднага дотърча, избута го лекичко и седна в мен Simple Smile
До сега не беше демонстрирал такава ревност.

# 8
  • Мнения: 8 209
При нас някаква ревност имаше само първите дни. Големият ни син обаче все пак си е още малък (разликата им е 1г и 10м) и вече сигурно е забравил, че е имало и период без бебе. Той спи от раждането си в отделна стая и сега бебето също е при него. На ясла също ходи отдавна. Първата вечер се натискаше край мивката докато къпем бебо и надаваше вой. След това се залепи край креватчето докато го обличахме. Също така първите няколко вечери се притискаше до мен като кърмех. Няколко вечери докато къпехме бебето, разглеждайки книжката си, викваше на висок глас какво вижда, а ние повтаряхме след него. И това беше адаптацията. Общо взето мина много по-леко отколкото очаквахме. За по-малко от седмица нещата се нормализираха. Първият път, когато баба му дойде на гости, и отиде до креватчето на бебето за да го види, Виктор се намуси и започна да я дърпа за ръката обратно. Това беше само веднъж обаче. Сега ходи често при бебето и му подава книжка или някоя кола. Обръща се по име към него, например: "Оге, иж Шарко". Като се замисля, за Виктор реално почти нищо не се е променило с идването на бебето. Така или иначе играем основно с него. Малкият все още не изисква кой знае какво внимание - лежи си в креватчето и спи или просто си зяпа. След няколко месеца когато и той започне да иска игра, може ситуацията да се промени. Дотогава обаче Виктор напълно ще е свикнал с него.

# 9
  • Мнения: 4 362
ще следя темата,защото ние имаме проблем от сега.Говоря,обяснявам,но резултата е  "Мими,не ще беби" Naughty  Tired

# 10
  • Мнения: 17 402
Не сме, борим се още. Ревността започна да се изявява на един по- късен етап, когато малкото поотрасна/след 1-вата година/. Докога ще е тъй- не мога да кажа, не че е нещо нетърпимо, но се усеща все по- често.

# 11
  • Мнения: 798
GALL78, едно към едно съм в твоята ситуация.
Само дето от три дни съм вече в болничен, но го лъжа че ходя на работа, защото иначе ще иска и той да остане.
От много време се опитваме таткото да ме отменя, за всичко около юнака, но ефектът е нулев. Аз чета приказка вечер, аз помагам за миене на зъби, за обличане и т.н. Днес го попитах - аз като съм в болницата и са сами двамата - кой ще му помага? Рече: тогава тате, но ти като си тук - ти!
Така че след раждането не знам точно как ще се клонирам.
Мислим съвсем скоро да сложим леглото - че да свиква със самата мебел в стаята, защото е много ригиден и не дава на един стол мястото да се смени. Още не е преживял новия ни килим от миналата година  Laughing
Иначе сутрин първо на бебето казва добро утро, гали ми корема, въобще е една идилия...
но ще разказвам после  Mr. Green

# 12
  • София
  • Мнения: 3 679
Ами при нас още не е преодоляна ревността. Имаше период на спад, после един доста кризисен период,  сега се забелязва лееееееко подобрение и се надявам вече да му се вижда края.
Докато бях бременна не е проявявала ревност, хвалеше се навсякъде. Сега към бебето е много любвеобвилна, но ревността и избива в нервни изблици, викове, истерия...вече цяла година.

# 13
  • Мнения: 529
Благодаря ви за отговорите. Честно казано не живея с илюзията, че всичко ще е гладко, но някак ми е много мъчно да си помисля, че ще има ревност.
Лю, моят хлапак също ме тормози с обслужването и то доста тенденциозно. В градината се храни сам чудесно, а у дома иска само аз да го храня.
Ще де преборим някак, разбира се  Wink 

# 14
  • Мнения: 737
Не сме, борим се още. Ревността започна да се изявява на един по- късен етап, когато малкото поотрасна/след 1-вата година/. Докога ще е тъй- не мога да кажа, не че е нещо нетърпимо, но се усеща все по- често.

Същото положение е и при нас.Все още има ревност,а си мисля,че горе долу успяваме да разпределим по равно вниманието си и към двамата newsm78Но като цяло се обичат и се търсят

Общи условия

Активация на акаунт