Обичам ги и го искам, но нещо не се получава....

  • 3 268
  • 43
  •   1
Отговори
Здравейте на всички, които четат това!
Намирам се в труден момент, нещо съм се отчаяла, не знам как да постъпя. Искам всички да са щастливи, но не  и за моя сметка. Не искам никого да нараня, но в крайна сметка наранената съм аз. Ще се постарая да бъда максимално кратка, но ясна.
Останах вдовица преди почти четири години. Имах невероятен съпруг, но се разболя и след 5 мъчителни години на лечение тук и в чужбина си отиде завинаги. Момичетата тогава бяха на 7 и на 13 години. Загубих него, приятелите, работата си, но продължех и смея да кажа, че се справям достатъчно добре, макар и с цената на огромни ограничения и лишения.
За толкова време мъж не съм си търсила, даже бях сигурна, че мечтата ми да имам семейство ще си остане химера. Преди година и половина срещнах "един мъж съвсем забравен, а някога обичан може би". Познавам го от дете, на 11 той беше обекта на първите ми любовни тръпки. И нещата се случиха. Влюбих се, обикнах... Децата ми видяха в него бащата. Никой отстрани не би повярвал, че не са роден баща и дъщери. Имат доста силна връзка помежду си. (Надявам се, че ме разбирате, за да не влизам в подробности.)
Още в началото на връзката ни каза, че съм жената, с която ще изживее остатъка от живота си. Междувременно сложи официално край на брака си. Категорично заявявам, че причината не е в мен и съм спокойна, защото неговите приятели, близки и колеги знаят това. Купи малък апартамент, ремонтира го и го по обзаведе и зачака денят, в който ще се пренесем при него. Да казвам ли, че голямата ми дъщеря го направи преди месец? С малката оставаме за по няколко дни, но окончателно не сме се настанили. Истината е, че чакаме обзавеждането на детската стая, което пожелах да бъде мой ангажимент (т.е. ще го плащам аз).
Какво обаче се случва? Започна да ми прави впечатление, че храната в тази къща май купувам само аз. Тук е мястото да вметна, че моята заплата е 3 пъти потиска от неговата. Да, има кредит, плаща издръжка, дава всеки ден пари на сина си. ОК! Плащам вноската за гражданската, химическото, врънкаме само моята кола, продуктите за зимнината от мен, изнесох всичко, каквото имах у дома. Купувам му непрекъснато всякакви дреболии- я бокс ери, я чорапи, я някоя резка.... Той обаче нищо. В същото време човекът, който мъкне торби, готви, слага, вдига, мие, пере, простира, глади, чисти съм само АЗ! И като прибавим ревността му, за която никой не е открил лек, това, че е ченге, онова дето непрекъснато натяква и подмята с повод и без за минали  или небе без значение. И се питам, мили дами, след всичко, което съм преживяла имам ли нужда точно от това. Освен здраве и късмет за децата си искам да живея щастливо и спокойно, доколкото ситуацията, в която се намира държавата позволява това.
Всъщност дилемата се предопределя от силните чувства, които имам към този мъж и желанието ми с децата да имаме истинско семейство. Но за да стане това ще трябва да направя много компромиси, което не е по силите ми.
Приемам всякакви мнения и съвети, може и лични.
Благодаря за търпението и се надявам наистина да сте ме разбрали правилно!
А ако някой не е разбрал нещо, може да пита. Ще отговоря на всички въпроси.

# 1
  • Мнения: 606
И се питам, мили дами, след всичко, което съм преживяла имам ли нужда точно от това.
Май не, но ти ще си решиш. Проблемите ти с този мъж, лека полека ще съсипят чувствата ти. И ще останат само проблемите. Баси колко изтъркано звуча.....

# 2
  • Мнения: 7 718
Серена, децата са твои и е нормално да плащаш повече за храна, да се грижиш повече за домакинството.

# 3
  • Мнения: 606
Серена, децата са твои и е нормално да плащаш повече за храна, да се грижиш повече за домакинството.
Така ли мислиш?

# 4
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Серена, децата са твои и е нормално да плащаш повече за храна, да се грижиш повече за домакинството.
Така ли мислиш?
Не би трябвало.
Мнението ми е като на З като заЙо.

# 5
  • София
  • Мнения: 18 679
Не пишеш дали някога си говорила с него за това? То вярно, че не е най-хубават тема за разговор, предполага се, че мъжете сами трябва да се сещат да са щедри, но...ако не му идва отвътре на човека, може да пробваш да му го внушиш? Не да му го натриеш в носа, разбира се, по-скоро да му го вкараш като негова идея...Изманипулирай го, не е толкова трудно да възпиташ един мъж да живее с идеята, че е толкова повече мъж, колкото повече се грижи за теб Simple Smile После и двамата ще се чувствате по-добре Peace Важното е да не му го поднесеш като упрек, защото ще се обиди.
Виж, за ревността съм безкомпромисна. Аз още в началото на връзката си заявих на моя мъж, че съм хубава и инатересна и покрай мен винаги има мъже. Ако не може да се справи с това положение, значи не сме един за друг. Превъзмогна себе си и сега ми има толкова много доверие, че чак на моменти ми липсва да ме изревнува лекичко Laughing

# 6
  • Мнения: 25 448
Ти купуваш храната, а сметките кой ги плаща?
Щом сте решили да живеете заедно, седнете като големи хора и се разберете - дали ще си събирате парите на едно място и всеки ще дърпа при нужда, или ще си разпределите плащанията и всеки ще си отговаря за неговото. Също и домакинските задължения.

Мен повече ме учуди това:

Да казвам ли, че голямата ми дъщеря го направи преди месец?

Правилно ли разбирам? Пуснала си 17-годишната си дъщеря да живее сама с него?
Аз не бих го сторила.

# 7
  • Мнения: 22 343
Първото нещо, което прави впечатление е както казва Как`Сийка - да пуснеш 17г си дъщеря да живее с този мъж, ако ще да го мисли и не за баща, а не знам какъв.
Но да речем, че ще подминем този факт.

Явно липсва комуникацията между вас и уточняването на подобни елементарни неща като въртене на домакинството - кой какви задължения ще има, какво ще плаща и т.н. Хубаво любов, любов, но всяко нещо си иска уточненията. Проведете един разговор и се опитайте да се разберете. Обясни му че имаш нужда от помощ, както физическа (за готвене понякога, чистене, или прибиране на масата), така и финансова, за купуване на някой продукти и т.н.
След нещата, които си преживяла не смятам, че е необходимо да правиш компромиси. Реално може да живееш и без мъж, а защо ти е мъж, който само ще те товари без да ти помага?

# 8
  • Мнения: 4 965
Такааа, той е купил апартамент за вас, обзавел го е, изплаща кредит, плаща издръжка на детето си, предполагам плаща сметките по жилището /ти не споменаваш да ги плащаш/...
Че и се грижи /надявам се/ за голямата ти дъщеря - и аз останах без думи от факта, че 17 годишно момиче живее с чужд за него мъж...
В същото време ти купуваш храна /предполагам дори не всеки ден, щом не живеете там с малката ти дъщеря/ купуваш му подаръци и ползвате твоята кола... Ами, аз не виждам нищо ненормално в това и ти да поемеш някакъв ангажимент към съвместното ви съжителство. Нали не очакваш той да поеме изцяло всички разходи, колото и много пари да получава...
Относно това, че само ти домакинстваш /вероятно пак само по времето, когато си при него/, е редно да поговорите и да го помолиш за малко помощ, но пък е редно и децата ти /достатъчно са големи/ да помагат, а не този чужд човек да им готви и сервира, примерно...
Все пак, вие сте три, а той е един...
За ревността - не знам, не е хубаво, но дали е само ревност. Дали той не е мислел, че ще заживеете заедно и ще сте щастливи, а ти още говориш за "твоя дом" и вадиш везните кой какво прави за семейството /виждаш ли, той трябва да дава още и още, а вие дори не живеете заедно/...

# 9
  • Мнения: 2 448
Честно казано не съм сигурна , че разбрах много добре, но и ме това за голямата дъщеря доста ме обърка.
Освен това казваш, че е купил апартамента, ами може да няма възможности човека, плащане на кредити и т.н. Може заплатата ти да е три пъти по малка, ама изяснила ли си въпроса, той като плати кредита колко му остава. Нали заради общия съвместен живот го е взел този апартамент.

# 10
  • Мнения: 2 477
Мнението ми съвпада напълно с това на azaf.
Помисли си добре,да не би през тези години,когато си живяла сама с децата,да си станала повече егоист?
Това не е обвинение,а е типично за много хора,живяли сами.
Но най-добре си направи равносметка.Ако нещо те притеснява повече в тази връзка,отколкото те радва.....незнам,ти решаваш Wink

# 11
  • Мнения: 331
Според мен си свикнала за живееш сама и сега като живееш с друг, си мислиш пак, че цялата тежест пада върху теб, но другите момичета мисля ясно ти показаха, че не е точно така. Просто може би си имала идеалистични представи, че ако пак имаш семейство, ти няма да имаш никакви грижи-нито финансови, нито други. Време е да осъзнаеш, че това не е така и да се учиш отново на семеен живот. Не те упреквам, просто помисли, че единия ако плаща храната, то другия плаща жилището, т.е. ако не си ти - ще стоите гладни, но ако не е той - нямате покрив.
А, ето със слънцето сме писали едновременно и почти еднакво съдържание. Значи наистина си струва да помислиш в тази посока.

# 12
  • Мнения: 2 155

Правилно ли разбирам? Пуснала си 17-годишната си дъщеря да живее сама с него?
Аз не бих го сторила.

Къде пише, че е 17-годишна? 13-годишна е, доколкото аз виждам, което всъщност не омаловажава въпроса на  Как' Сийка...

# 13
  • Мнения: 4 965

Правилно ли разбирам? Пуснала си 17-годишната си дъщеря да живее сама с него?
Аз не бих го сторила.

Къде пише, че е 17-годишна? 13-годишна е, доколкото аз виждам, което всъщност не омаловажава въпроса на  Как' Сийка...

Останала е вдовица преди 4 г. и тогава дъщеря й е била на 13 г. А 13 + 4 прави 17. Peace

# 14
  • Мнения: 2 155

Правилно ли разбирам? Пуснала си 17-годишната си дъщеря да живее сама с него?
Аз не бих го сторила.

Къде пише, че е 17-годишна? 13-годишна е, доколкото аз виждам, което всъщност не омаловажава въпроса на  Как' Сийка...

Останала е вдовица преди 4 г. и тогава дъщеря й е била на 13 г. А 13 + 4 прави 17. Peace

Оопс, съжалявам, грешката е моя. Peace

Общи условия

Активация на акаунт