Здравейте момичета. За пръв път пиша и се надявам на помощ от вас. Съвсем скоро станах мама на прекрасно момченце /14.10.2008/. Обаче откакто се прибрах вкъщи ме тресат едни мисли, като например: добре ли се справям, яде ли както трябва /това защото повръща почти всеки път/, защо не спи спокойно /понякога спи, понякога не/ и т.н. На мен ми е ясно, че е бебе и логично е от време на време да си плаче. Аз го гушкам, къде се успокои, къде не. И само се сдухвам дали всичко му е наред. Плача много, без някаква особена причина. Особено зле съм вечер. И като не се наспивам това се усилва. Най се притеснявам за това на колко време трябва да яде. Сто човека сто различни неща ми казаха и аз просто незнам какво правя. Чувствам се безсилна и неопитността ме плаши до смърт. Мъжът ми се опитва да ме успокои, ама файда никва. Просто се чудя вие как сте се чувствали с новороденото в началото
- Публикувана: 26 окт. 2008, 16:14 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2008, 13:36 ч.
непрестанно притеснение!! моля помогнете
Чувствах се абсолютно по същия начин. Когато бебето плачеше, се притеснявах защо плаче, когато спеше по-дълго време, се тревожех, че много спи и не яде. Когато започнахме да излизаме с количката, се притеснявах, че от тръскането по неравните улици, може да получи мозъчно сътресение 
. Това са само част от примерите за безумните паранои, които ме гонеха. С времето започнах да се успокоявам и вече се тревожа много по-малко. Стискай зъби, още малко и ще започне да ти минава и на теб 
П.п.При мен не беше следродилна депресия, просто бях много неуверена и ме беше страх, че нещо ще стане с бебето, а аз няма да мога да го предотвратя. Така се чувствах и по време на бременността.
. Това са само част от примерите за безумните паранои, които ме гонеха. С времето започнах да се успокоявам и вече се тревожа много по-малко. Стискай зъби, още малко и ще започне да ти минава и на теб П.п.При мен не беше следродилна депресия, просто бях много неуверена и ме беше страх, че нещо ще стане с бебето, а аз няма да мога да го предотвратя. Така се чувствах и по време на бременността.
Напълно те разбирам аз се чувствах по същия начин и постоянно ревях дори първия ден не исках да ме оставят сама с бебето че не знам какво да правя,но като че ли изведнъж свикнах с нея и всичко отшумя.Не се притеснявай за това дали си добра майка,естествено че си такава просто още не можеш да осъзнаеш за какво става въпрос 
Всичко ще отшуми,успех 
Всичко ще отшуми,успех 
И аз бях така.Чувствах вина за трудното раждане 
,за това,че нямам достатъчно кърма,не се хранех почти,плачех.Но след 20 дни ми мина с помощта на хубави витамини с минерали,особено желязо,магнезий и фолиева киселина,също и от Б групата.А и непременно много разходки на чист въздух,със или без бебето.Доставяй си малки радости-горещ шоколад,едно кафе на ден,кремче,хубава дрешка,филмче.Много е важно да имаш добър педиатър,който е спокоен и с опит,да е винаги до теб да ти разсейва страховете.Успех!
,за това,че нямам достатъчно кърма,не се хранех почти,плачех.Но след 20 дни ми мина с помощта на хубави витамини с минерали,особено желязо,магнезий и фолиева киселина,също и от Б групата.А и непременно много разходки на чист въздух,със или без бебето.Доставяй си малки радости-горещ шоколад,едно кафе на ден,кремче,хубава дрешка,филмче.Много е важно да имаш добър педиатър,който е спокоен и с опит,да е винаги до теб да ти разсейва страховете.Успех! Явно те е хванала следродилната,много мами минават през това.
Опитай се да се успокоиш и да се радваш на бебчето си.А притеснение да има си е сьвсем нормално(в някаква нормална степен)
Опитай се да се успокоиш и да се радваш на бебчето си.А притеснение да има си е сьвсем нормално(в някаква нормална степен)
Това ще отмине. Помни, че ти си човекът, който най-добре усеща кое е правилно в отглеждането на твоето дете и кое не.
Наистина има хиляди мнения по един и същи въпрос и всяко от тях си има своето обяснение, но ти ще избереш това мнение, което ти се струва най-правилно на самата теб!
В началото и аз бях като теб и не исках ничия помощ - сякаш щеше да стане нещо ако помоля някой да изпере дрешките или да ги изглади...
Ще видиш, че се справяш прекрасно с всичко, но ако някой ти предлага услугите си хич не се услушвай!
Наистина има хиляди мнения по един и същи въпрос и всяко от тях си има своето обяснение, но ти ще избереш това мнение, което ти се струва най-правилно на самата теб!
В началото и аз бях като теб и не исках ничия помощ - сякаш щеше да стане нещо ако помоля някой да изпере дрешките или да ги изглади...
Ще видиш, че се справяш прекрасно с всичко, но ако някой ти предлага услугите си хич не се услушвай!
Ще отмине, спокойно!
Плюс това не се притеснявай, че нямаш опит! Никоя майка няма опит с първото си дете!
Плюс това не се притеснявай, че нямаш опит! Никоя майка няма опит с първото си дете!
Сигурно почти всички майки са така. Дори, когато ти се случва за втори път се чувстваш точно толкова неопитен, колкото първият път. Хубавото е, че след два-три месеца това ще мине.
За храненето - аз мисля, че за да не се чудим кога е гладно бебето много педиатри препоръчват ориентировъчно хранене през 3 часа. Във форумите има признаци, по които да познаваш кога е гладно бебето. Сигурно ще ти помогнат.
За храненето - аз мисля, че за да не се чудим кога е гладно бебето много педиатри препоръчват ориентировъчно хранене през 3 часа. Във форумите има признаци, по които да познаваш кога е гладно бебето. Сигурно ще ти помогнат.
и аз бях така и при първото ми дете и сега. Сега съм малко по-уверена, но въпреки това пак имам кризистни моменти, когато ми се реве до пръсване. Явно и хормоните си казват думата.
Така е,но и това ще минеПросто не се шашкай толкова и помни че ти си най-добрата майка за своето бебче