Всичко което чета е косонастъхвателно-епизиотомии без упойки,както и последващи шевое пак на живо,форцепси от които "адски боляло" вакууми,които са много опасни за малкото 4ове4е,разкъсвания отдоло....До преди смятах че да дадеш живот,да родиш бебе от любовта на живота си е най-хубавото на Света,а сега взех да си мисля.....даже не смея да го напиша.Страх ме е от всички ужасни и болезнени неща,които съпровождат раждането.Единственото,което искам е бебка да се роди жива и здрава и всичко това да е зад гърба ми.Толкова ме е страх от болници,игли и т.н.Страха е по-страшен и от самия страх!!!!
Напоследък пък ме избива само на плач,постоянно плача и от всичко,май имам предродилна депресия,или не знам.За самото раждане уговорки нямам,нямам доверен лекар,нямам нищо подсигурено и това много ме подтиска и стресира.Единствено знам че бебчо като ме напъне отивам в болницата,ама как,при кой,какво следва -Божа работа?!
Моля ви дайте ми съвти как да се справя и как да преживея този момент,защото се чувствам уморена и изтормозена още преди всичко да е почнало?Имам чувството че ще полудея,а на мъжо не казвам за да не ме вземе за някоя лигла и да му дотегна,а ми иде да не се откъсна от връта му до самото раждане,а и по време! Моля ви майчета дайте съвт!!!!!!!!!!!