Надявам се да се породи яростна, градивна дискусия, а не чесане на клавиатури.
Темата не е персонална критика към никой, просто е мое размишление по въпроса, естествено провокирано от ваши виждания, мнения и писания.
Та така....
Разглеждаме децата от възрастова група 2-5 години /важна уговорка/.
Без да подценявам детския акъл, без да казвам "те са малки, не разбират" /защото това определено не е така/, аз задавам въпросите:
1. От къде в главата на детето фигурира "биологична майка"?
2. От къде детето знае, че преди да е било осиновено е било изоставено то биологичната?
3. Манипулиране ли е правилното дозирано подаване на информация и спестяване на част от нещата до момента на по-осъзнато възприемане.
В периода 2-5 годишна възраст в стихията си са: "кризата на двегодишните", "кризата на тригодишните", "опит за събаряне на оградите и налагане на собственото мнение" и т.н и т.н.
Всичките тези кризи или както и да ги наречете правят децата неуверени, карат ги да се тръшкат, да истерясват с повод и без повод.
Не търсим ли под вола теле, като се опитваме да припишем поведението им на първичната рана? Не им ли пълним ние главиците с образа на другата майка, която не е могла да ги гледа и подобни.
Лично мнение: Отказвам да приема, че поведението на 2-5 годишните ми деца е продиктувано от първичната рана до момента, в който не започнат да задават смислени причинноследствени въпроси.
А Вие?