По-точно как не ги направих като хората.
Разрових една дебела готваческа книга, разрових си спомените и с телефонната помощ на свекърва ми започнах да бъркам 10 връзки (нарязани търпеливо и всеотдайно от мъжа ми), яйца, брашно, че и малко прясно мляко. Наклявках се  и  точно си мислех, че съм успяла – дойде ред топчестите ми произведения да се обръщат. Получи се една особено рошава ситуация в пълния с гореща мазнина тиган. Стана един миш-маш – не е за гледане. Та се наложи да  ги ям с много мляко и полуотворено око, но вкуса не беше лош. Ако не бях ползвала преди подобни кулинарни творения щях да реша, че съм се справила. Явно някъде съм сбъркала, но поне си почешах магданозената краста.