Моите синове са на 4 г. и 9 мес., 2-ра група в детската градина. Пълни са с енергия, непослушанието им е... неудържимо на моменти, които ми се струват безкрайно много и безкрайно дълги. Все повече изпадам в безизходни ситуации, в които се чувствам изтощена и безпомощна да се справя с техния "синдром" да се навиват взаимно да не слушат. Познато, нали?
След доста мислене, разговори, четене, консултации се решихме да ги разделим. Може би така ще си "почиват" един от друг и вечер вместо да лудеят безконтролно, ще си разказват при кого как е минал денят и ще си наваксват играта заедно. А може и да не проработи тази схема, не знам...
Съмнението ме съпровожда непрекъснато. Заради себе си ли го направих, или заради децата? Няма ли да загубя доверието на този, когото пратих в другата група? И много още риторични въпроси, но така или иначе днес единия вече беше в другата група. И естествено доста плака.
Затова моля да ми кажете всички вие, които сте разделили децата си (близнаци имам предвид) как подходихте? Болезнено ли беше? Какво обяснявахте на децата, какво им говорихте, колко време продължи този преход и изобщо проработи ли? Споделете всичко, за което се сетите! Моля ви