Какво да правя???

  • 3 430
  • 42
  •   1
Отговори
  • Мнения: 21
Здравейте  момичета съпругът ми получи оферта да стане шеф на клона на фирмата им във Флорида той е съгласен НО аз не искам да се местя езика не ми е проблем но просто съм голям националист и не знам дали ще свикна в чужда държава.Шефа му предлага къща кола и е казал че ще осигури първата  година там на децата ни в частно училище но не мога да си представя да живея там а той е много навит предлагат му тройна на заплатата му в Бг. Какво да правя? Да се съглася ли да заминем там? Моля помогнете ми. Благодаря предварително.    

Последна редакция: сб, 01 ное 2008, 15:28 от the_snow_queen_

# 1
  • Мнения: 289

Заминете. Късмета веднъж каца на рамото.

# 2
  • Мнения: 7 837
Надявам се, да не вземете решение, съобразно отговорите в темата...

п.п. И няма сняг във Флорида, нали знаеш, сноу куин  Simple Smile

Успех с решението.

# 3
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 586
Аз няма да ти кажа дали да приемеш или да откажеш. Просто ще ти разкажа как беше при нас. На моя мъж му предложиха възможност да замине, да работи за чужда фирма. Е, заплатата не беше както при твоя мъж, тройна, плюс останалите бонуси, но беше възможност за него да се развива и да организира по-добре бъдещето ни, дори и ако реши да се върне.
Той ме попита веднага какво мисля. Аз му казах само едно - не искам да ме мразиш после, за това, че не съм ти помогнала да се развиваш професионално. Ако работата те влече, имаш желание, ще израстнеш, то тогава аз нямам нищо против да заминеш.
Живяхме разделени първата година, на втората се събрахме. И аз имах същите проблеми като теб, с това условие, че не говорех немски изобщо. Сега ако някой ме пита, смятам, че съм направила най-добрия избор в живота си. Аз също като теб бях националист, но в крайна сметка Родината си мога и от тук да я обичам, а съм дала най-добрия шанс на детето си да израстне с перфектни условия и да има равен старт да си избере най-доброто от двата свята.
Аз винаги ще съм щастлива от това, че не съм опорочила или развалила отношенията със съпруга си и съм му дала шанс да се реализира в живота. Помисли ти как можеш евентуално да се справиш с този проблем.
С езика, с новата страна, с новите изисквания се свиква. С евентуалната омраза на нереализирал се човек не знам дали може.
Късмет, каквото и да решиш!

# 4
  • Мнения: 7 605
Съгласна съм с Гея  Peace Когато на мъжът ми му предложиха проект в Корея (беz тройна zаплата  Crazy ), аz дори zаряzах работата си zа да бъда с него. Бяхме наясно, 4е той Ще е тоzи в семейството, който Ще направи кариера, първо zаЩото той няма да отсъства поради бременност  Wink и второ zаЩо той обожава работата си (неЩо, zа което мога само да му zавиждам). Той искаШе да zамине но нямаШе да го направи беz мен, а аz не исках да съм му пре4ка.

Успех  Peace

# 5
  • Мнения: 3 241
Еми седнете и си поговорете - кой какво иска от живота.

Ти с какво се занимаваш? Ако работиш би ли могла да работиш нещо приемливо за теб и там?
Теб какво те плаши точно? "Национализмът не звучи сериозно.

Аз виждам ситуацията като голяма възможност, но няма и да е лесно разбира се.
Успех Simple Smile

# 6
  • Мнения: 340
Мисля, че трябва да опиташ.  Национализмът не е достатъчно основание да не дадеш поне шанс на мъжа ти да се развива професионално.  Но на ваше място бих решила някакъв срок предварително: да кажем, отивате за 1 или 2 години и ако в края на този срок ти се чустваш ужасно във Флорида и искаш да се върнеш в България, се връщате като семейство, без мрън-мрън от негова страна.  Компромисите и подкрепата за партньора са много важни в едно семейство, но трябва да са двустранни.  Ти правиш компромис сега.  Той ще трябва да е готов да направи компромис след 2 години, ако ти наистина си нещастна извън България.

Любопитно ми е дали ще ти хареса във Флорида.  Аз лично знам за себе си, че бих се чуствала ужасно там.  Но има много българи, на които страшно много им харесва.  Докато не видиш какъв е живота там няма как да разбереш как ще е при теб.

Успех!

# 7
  • Мнения: 21
Мисля, че трябва да опиташ.  Национализмът не е достатъчно основание да не дадеш поне шанс на мъжа ти да се развива професионално.  Но на ваше място бих решила някакъв срок предварително: да кажем, отивате за 1 или 2 години и ако в края на този срок ти се чустваш ужасно във Флорида и искаш да се върнеш в България, се връщате като семейство, без мрън-мрън от негова страна.  Компромисите и подкрепата за партньора са много важни в едно семейство, но трябва да са двустранни.  Ти правиш компромис сега.  Той ще трябва да е готов да направи компромис след 2 години, ако ти наистина си нещастна извън България.

Любопитно ми е дали ще ти хареса във Флорида.  Аз лично знам за себе си, че бих се чуствала ужасно там.  Но има много българи, на които страшно много им харесва.  Докато не видиш какъв е живота там няма как да разбереш как ще е при теб.

Успех!
Ако беше му скимнало просто така нямаше да се колебая и отговора ми веднага би бил Не но много го обичам и затова в момента съм в  тази дилема.
Еми седнете и си поговорете - кой какво иска от живота.

Ти с какво се занимаваш? Ако работиш би ли могла да работиш нещо приемливо за теб и там?
Теб какво те плаши точно? "Национализмът не звучи сериозно.

Аз виждам ситуацията като голяма възможност, но няма и да е лесно разбира се.
Успех Simple Smile
В момента съм в майчинство иначе съм ветеринарен лекар

# 8
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 586
Ами какво по-хубаво от това, да създадеш за себе си практика и да се занимаваш с това, което обичаш? Това също е вариант.

# 9
  • Мнения: 2 563
Аз бих проверила първо дали тази заплата може да издържа семейството ви там, където отивате. Не знам колко е "тройна на българската" като число, но ще е хубаво да си намерите информация за харчовете на семейство, подобно на вашето и да видите дали ще можете удобно да се наместите в седната класа с това число.

# 10
  • Мнения: 3 241
Аз бих проверила първо дали тази заплата може да издържа семейството ви там, където отивате. Не знам колко е "тройна на българската" като число, но ще е хубаво да си намерите информация за харчовете на семейство, подобно на вашето и да видите дали ще можете удобно да се наместите в седната класа с това число.

И аз това си мислех още първия път като прочетох темата.
Може би американските мами могат да помогнат.

# 11
  • Мнения: 3 461
Бих приела предизвикателството и бих се изненадала каква метаморфоза претърпява националиста в мен.

# 12
  • Мнения: 4 399
Задаваш много сложен въпрос и едва ли някой тук може да ти помогне с каквото и да било. Това са нещата, които всеки трябва сам за себе си да решава. На мен национализмът не ми звуЧи несериозно, защото не го приемам буквално. Познавам хора които са имали много възможности да живеят в Чужбина, но не могат да си представят да живеят извън България. Там се Чувстват щастливи и с по-малко от това което Чужда страна би могла да им предостави. Познавам и такива които мизерстват в Чужбина, но не искат за нищо на света да се върнат в БГ, те пък се Чувстват добре в Чужбина. Щастието е много относително и всеки го постига по разлиЧен наЧин. И със сигурност материалната страна на въпроса съвсем не е единствената. Пожелавам ти да вземете най-доброто решение за вас.


Аз му казах само едно - не искам да ме мразиш после, за това, че не съм ти помогнала да се развиваш професионално.


Аз винаги ще съм щастлива от това, че не съм опорочила или развалила отношенията със съпруга си и съм му дала шанс да се реализира в живота. Помисли ти как можеш евентуално да се справиш с този проблем.



На мен този наЧин на мислене ми е абсолютно Чужд. Първо, ако ме намрази защото не съм направила всиЧко възможно ТОЙ да се развива професионално, знаЧи не ме уважава достатъЧно. Второ, аз не съм и не искам да бъда придатък към него и професионалното му развитие и не бих жертвала всиЧко в името на неговата кариера. А къде остава моето професионално развитие тогава? Дали неговата кариера е единственото нещо което ме кара да се Чувствам добре? Ако всеки път когато той има шанс за развитие аз се подЧинявам за да е щастлив той, знаЧи Че трябва да плюя на собственото си развитие. И тоЧно по тези приЧини не се Чувствам зле от факта Че отказах поредното местене и го помолих за известно време да укроти кариерестиЧните си амбиции.

# 13
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 586
Аз му казах само едно - не искам да ме мразиш после, за това, че не съм ти помогнала да се развиваш професионално.
Аз винаги ще съм щастлива от това, че не съм опорочила или развалила отношенията със съпруга си и съм му дала шанс да се реализира в живота. Помисли ти как можеш евентуално да се справиш с този проблем.

На мен този наЧин на мислене ми е абсолютно Чужд. Първо, ако ме намрази защото не съм направила всиЧко възможно ТОЙ да се развива професионално, знаЧи не ме уважава достатъЧно. Второ, аз не съм и не искам да бъда придатък към него и професионалното му развитие и не бих жертвала всиЧко в името на неговата кариера. А къде остава моето професионално развитие тогава? Дали неговата кариера е единственото нещо което ме кара да се Чувствам добре? Ако всеки път когато той има шанс за развитие аз се подЧинявам за да е щастлив той, знаЧи Че трябва да плюя на собственото си развитие. И тоЧно по тези приЧини не се Чувствам зле от факта Че отказах поредното местене и го помолих за известно време да укроти кариерестиЧните си амбиции.
В интерес на истината аз не съм загърбила себе си и не съм се чувствала като придатък на неговата кариера. Направих всичко възможно и двамата да се чувстваме добре. В крайна сметка една жена, ако иска да има семейство, деца, рядко остава дълго на работа и не гони толкова много кариерата си. Аз исках деца, много повече от собствена кариера и затова направих компромис. Моят мъж никога не ме е спирал да се развивам професионално. Да не говорим, че идването ни тук, му дава възможност да ми помогне да осъществя моите мечти за кариера. А от това, по-хубаво, здраве му кажи. И не смятам, че съм плюла на собственото си развитие след като съм се съгласила да дойда с него. Моите "кариеристични" амбиции просто се забавиха с няколко години. Бракът е един низ от взаимни компромиси, просто трябва да се реши дали си заслужават или не компромисите. И до колко обичаш един човек, че да му дадеш свободата да се развива...

# 14
  • Мнения: 340
Vjara, съгласна съм с теб, по принцип.  Особено с това, че е напълно възможно и нормално някой да не иска да живее извън родината си.  Но мисля, че човек няма как да е сигурен дали наистина "не може" да живее извън България, ако не е опитал поне временно.  И мисля, че затова авторката е хубаво да се съгласи на някакъв пробен срок.  Същото е и с подкрепата и за кариерата на мъжа й-- хубаво е да е правят компромиси, но, разбира се, не с цената на щастието на единия партньор.

Общи условия

Активация на акаунт