Разкажи ми за пустинята

  • 2 103
  • 28
  •   1
Отговори
  • зад парка
  • Мнения: 1 583
Пътуване до  Тозéр- един оазис в пустинята

Пътуването започна в събота сутринта с полет до Париж, през Мюнхен. Полетът от София закъсня повече от половин час и за малко щяхме да изпуснем трансфера за Париж, но от самолета ни чакаше специален микробус, които ни закара директно до другия ни самолет.

След пристигането в Париж, пътят до хотела и настаняването, атмосферата на този коспополитен Град ме грабна веднага. Ако има град на Земята, това е Париж. Уникалността му за мене се крие в смесицата от история, архитектура, жители, туристи, кафега, расторанти, магазини, паркове...; от тази неповторима плетеница от настроения, гледки и чувства, които се фокусират там; от малките и скритите под повърхността нещица- толкова типични и по парижки очарователни.

С приятелите ми се разходихме из улиците на града, а след това направих обиколка с туристически автобус из най-известните му забелижителности- Трокадеро, Айфеловата кула, Лувъра, Дома на Инвалидите, Консиержери, Нотр Дам, Мюзе Дорсе,  площад Вандом, Операта, площад Де ла Конкорд, Шанз Елизе, Триумфалната арка, Гран Пале и Пети Пале. Нямах много време, така че се ограничих в слизанията си, наслаждавах се на несравнимата архитектура и разбира се, направих много снимки.
Следобяд се видяхме с братовчед на един от приятелите ми, който живее в Париж от 10-тина години  и със съпругата му- французойка. Винаги е интересно да се срещаш с местни хора, защото така градът придопива по-автентичен вид и от абстрактно място, придобива плът и кръв. В края на разходката ни с тях за около 10 секунди започна да вали проливен дъжд /също нещо типично по парижки/ и ни намокри до кости.

Вечерта прекарахме в спокоен и ориенталски украсен индийски ресторант, с изненадващо хубава кухня и мнго добро и внимателно обслужване /за разлика от обслужването в няколкото бистра, които посетихме/. Направихме избора си случайно, просто това беше единственият ресторант, пред който не се виеше опашка от мин 15 човека.

В неделя сутринт отидох до любимото ми място в Париж – Монмарт. Обиколих стария, любим Латински квартал - улица Клиши, Лидо, художниците, Сакре Кьор. В катедралата имаше меса, беше препълнено с вярващи, имаше хор от монахини и музика на орган. Беше впечатляващо. Последва обяд на Шанз Елизе сред тълпите други туристи, дошли от всички крайща на света. Денят ни приключи рано, защото времето не беше много хубаво за разходка, а хотелът ни беше на Орли.


Приключението в Африка започна в понеделник. Зад себе си оставихме забързания, скъп и по европейски традиционен Париж, за да се гмурнем в лежерната и гореща атмосфера на Тозер.

Тозéр (Toseur) е 40-хиляден град, разположен в югозападната част на Тунис на брега на полупостоянното солено езеро Шот ел Джерид. Има богата история още от времето на Древен Рим, откогато датира и името му. Като голям оазис, винаги е бил важна спирка в подстъпите към Сахара. Известен е с палмовите си насаждения от фурми (повече от 200 хил. дървета), стария си град от 14 век, автентичната си атмосфера и многото магазинчета за занаятчийски произведения- килими, керамика, берберски бижута.
След пристигането ни, се настанихме в 4-звездния хотел „Ксар Руж” (в превод от френско-арабски- „Червения замък”). Посрещнаха ни с традиционни тунизийски музика и танци. Следобеда разпусках на басейна, разходих се до града и разгледахме някои от многобройните магазинчета за „сувенири”. „Кварталът” с 4 и 5-звездни хотели (от които преброих около 10-тина само по пътя ни до града) рязко се отличава от улиците с магазини и жилищни сгради, чист и подреден е.   Беше след залез и заради Рамадана нямаше жив местен човек по улиците, с изключение на 2-ма полицаи, които вечеряха на поста си. Въпреки това магазините бяха отворени и услужливи търговци канеха излезлите на разходка малобройни туристи да влязат вътре.

Вечеряхме в приятната обстановка на ресторанта в хотела, опитвайки се да се смесим с другите туристи. Всъщност храната в Тунис е фантастична- отлично приготвена, вкусна и пикантна. Тунизийците се хранят табиетлийски и отделят голямо внимание на приготвянето на ястията и на самото хранене.  По време на целия престой там ни поднасяха типични тунизийски ястия, които бих оприличила много на нашата кухня, само че по-пикантни.

Следващия следобед дойде времето за тръгването ни към пустинята. Приготвихме багажа си, качихме се в джиповете и потеглихме.
Първата ни спирка беше пустинното селище от „Междузвездни войни”- автентично е и е добре запазено. Там ни очакваше  пустинно сафари с куодове. Куод е нещо между бъги и джет и ако обичаш високите скорости, можеш да им се насладиш максимално. Не знам дали поради обясненията на френски или това беше част от програмата, но не ми стана ясно накъде трябва да се кара. Просто подкарах куода след този пред мене. Не обичам да шофирам бързо и тъй като тръгнах една от последните, съвсем скоро се оказах напълно сама, заобиколена от дюни, камъни и глина, докъдето ми стигаше погледа околовръз. Наистина, имаше следи, по които явно можех да се ориентирам...; докато не дойде моментът, в който те бяха във всички посоки.

На два пъти се опитвах да мина през дюните, но куод по пясък не върви, само по твърда „настилка” (местността там е подходяща, защото земята е всъщност глина и сол, като може би през някои периоди се превръща в дъно на езеро). Не бих казала, че бях уплашила, че съм сама насред пустинята, но се зачудих кога ще дойдат да ме търсят. Не закъсняха- появиха се двама местни на 1 байк и ме попитаха „Проблем, мадам” (хората в тази част на Тунис, даже и в хотела и в магазините не говорят английски, а дори и да те разберат какво ги питаш, ти отговарят на френски). Аз им отговорих „Но, но, онли шоу ми де уей” , след което последва словоизлияние на френски, придружено от дружно ръкомаханне. Да живее десетопръстният език!

След известно време пак бях сама по средата на нищото, стъмваше се (на тези ширини нощта пада изведнъж), но някой се сети да качат един джип със запалени фарове на дюна в далечината. Така и се ориентирах къде е краят на пътуването ми.
Пристигането ми в лагера беше внушително. Бях последна и всички ми ръкопляскаха, че съм се добрала жива до края на пътуването ми (казаха ми, че сме пътували 8 км, аз- за около 1 час). Атмосферата беше много автентична и точно изчислена- един бербер седеше на близката дюна и приглушено свиреше на кавал, а Сахара притихваше под падащата нощ.

Зад дюните ни чакаше палатъчния лагер, където щяхме да прекараме нощта. Наблизо седяха две берберки- едната месеше и печеше традиционен арабски хляб, а другата украсяваше ръцете на желаещите с красиви рисунки с къна. Вечеряхме под опъната шатра, имаше традиционни берберски музика и танци. Като се замисля, всичко беше или туарегско или берберско (бижутата в магазините, храната, музиката), естествено за пред туристите. Най-интересното, красивото и внушителното  беше разходката под звездите на Сахара, с която завършихме деня.

За първи път спах на палатка, бих казала доста странно преживяване. Бяхме разделени по 6 човека. Палатката представляваше опънати 2 платнища от черги с голям вход за влизане. Бяха ни предупредили да носим фенерче, което беше безценно. Спах бързо, сутринта беше доста хладно (може би около 12 °С). Интересни бяха и „сервизните помещения” – отново опънати черги и разделени на малки клетки. Тоалетната беше абсолютно оборудвана- тоалетна чиния- моноблок с канал, течаща вода и тоалетна хартия!
След закуска – пак по джиповете, които ни закараха още по-навътре в пустинята. Имахме оутдоор активитис като хокей на трева, но всъщност на пясък и вместо шайба удряхме малка топка от чорап, състезание по яздене на магаре (яздих 3 пъти, а мъжете от отбора бутаха магаренцето, викаха „Хамши, хамши”, за да върви по-бързо; спечелих и трите пъти) и събиране на стадо от кози. Последното състезание се провали за другия отбор, защото козите избягаха в пустинята. Провали се и уиндсърфинга- нямаше вятър.
Следобяда посетихме някои безумно красиви и величествени места – навлязохме в Атласките планини и разгледахме най-големия планински оазис в Тунис – Тамерза (Tamerza) с красивите му водопади и старо разрушено селище и оазиса Мидес (Mides) със зашеметяващия 3-километров каньон и изоставен през 60-те години град.







Привечер отделихме време за разходка до стария град на Тозер. Разбира се пазарих се в многобройните магазинчета в медината, купих красиви керамични съдове и дискове с тунизийска музика. Атмосферата беше чаровна, макар и малко стряскаща за една европейка. Имаше почти само мъже по улиците и много малко забулени от глава до пети жени. Децата са си деца обаче навсякъде по земята- бяха навън, бяха дружелюбни и любопитни. Доста претрупана, неугледна и кичозна ми се видя обстановката.
Вечерта ни очакваше коктейл в красивия градски музей Дар Шариет. Обстановката от 1001 нощ напълно се покриваше с очакванията ми за красота, разкош и вълшебен привкус. Имахме възможност да разгледаме колекцията от стари и традиционни берберски (разбира се) бижута и мебели от бита.





Продължихме с вечеря около басейна на хотела, напълно завладяни от атмосферата на оазиса, пустинята, приказките и изцяло смесили се с хората от групата ни.

На тръгване на другата сутрин на летището спряха цялата българска група, заявявайки ни, че ни трябват визи, за да влезем във Франция. Повтаряха ни, че не се касае за някакъв проблем, а просто е въпрос на проверка. И така повече от час до 5 минути преди да излети самолета за Париж. Накрая местният представител на фирмата, организирала пътуването влезе в зоната със забранен достъп, развика им се на арабски и те ни върнаха паспортите.


Тръгнах си със смесени чувста. Не бих казала, че оставих сърцето си на ръба на пустинята, но всичко там ме впечатли и развълнува дълбоко. Срещнах се с горди хора, които са по своему гостоприемни, но не ласкателни. Докоснах се до един свят, останал и запазен между вековете, по пътя между вълшебното и земното и до това, което остава отвъд думите и гледките, по начин, който можеш само да почувстваш и то ако си отворил душата си и си настроил струните й на вълната на пустинните пясъци.

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 16:41 от InaDot

# 1
  • Мнения: 1 722
Много хубав пътепис   bouquet

Аз имам също приятни спомени от пустинята в Тунис и Дубай, ако ми остане време някой път може да спретна един "фото" разказ от тези посещения, че не ми идва отръки писането  Wink

# 2
  • Мнения: 3 094
Приятно беше съпреживяването, четейки разказа ти...........Някоя снимчица нямаш ли?

# 3
  • Мнения: 1 668
Дар словото ми не е на това ниво, но ще се опитам да разкажа за пустинята в Дубай.
Записаният ден за тази екскурзия беше четвъртък... Стана объркване и не дойдоха ди ни вземат... Остана за петък. От фирмата ме уверяваха, че няма да съжалявам... Не знаех защо, но когато стигнахме разбрах. Петък е официален почивен ден и хиляди хора бяха извадили бъгита, мотори и джипове. Пустинята беше величествена - красив червен пясък и едно гъмжило от МПС-та, иглеждаше като мравуняк. Шофьорът на джипа, с който пътувахме ни разказа, че карат специални шофьорски курсове за пустинята и всички, които са там са наясно какво правят и е напълно безопасно. Не вярвах... Как, като няма пътища и правила тези хора не правеха катастрофи из тези дюни... Е, разбрах... просто всеки, които изкачи поредната дуна застава отгоре, оглежда се и чак тогава се спуска.... Беше изключително преживяване. Изведнъж джиповете спряха и ни казаха да излезем... Разбрах защо - искаха да ни покажат залеза над пустинята. Всички мълчахме и гледахме... Няма по-величествено нещо от това. Пясъкът ставаше все по наситено червен и пустинята се беше укротила. Просто докъдето поглед стигаше всички бяха слезли от МПС-тата и гледата тази красота. Беше кратко, но забележително. След това ни натовариха обратно и тръгнахме към едно бедуинско село да вечеряме... Излязахме на асфалтов път - 4 ленти от абсолютно гладък асфалт, свързващ 2 бедуински села. Тъжно... Все пак ние идвахме от българия и това, което виждахме там ни караше да се срамуваме... В лагера беше пищно и шумно - музика, танци, рисуване с къна, соколи, камили... Една невероятна смесица от звуци, миризми и цветове... Пътуването обратно беше тихо. Всички бяхме подвластни на емоцията...

# 4
  • Мнения: 1 722
Ex Ger4o, добре си го разказала  Peace "хване" ли те веднъж магията на пустинята, безбрежните пясъци, спокойствието да бъдеш далеч от цивилизацията, адреналина на екстремния офф роуд, бедуинския лагер...няма пускане Wink от този плен

# 5
  • Мнения: 2 175
Хич ме няма в пътеписите..Но ми е много приятно и интересно да ви чета..) Hug
Тунис, Мароко, Израел, Дубай и Оман..Това са моите пустинни спомени..
Но единственият ми приятен спомен от от Петра..яздихме камили, катъри..бедуински обичаи и коралова огърлица за спомен от там..

# 6
  • Мнения: 3 094
ИнаДот, снимка номер 2 ти е строхотна! Какъв е този каньон с водопад и езеро?

# 7
  • Мнения: 3 215
Много хубава тема сте захванали.Аз сега само се записвам.Утре ще се постарая да разкажа какво е усещането в Синайската пустиня Peace
Ето една моя любима снимка, озаглавена по единствено възможния начин: Пепси, изборът на новото поколение  Mr. Green



И ако още е останал още някой,непрочел за първата ми камилска езда...ето за Лека нощ!

...Да разкажа и аз за моята първа камилска езда. Та отиваме един следобед в пустинята, яхваме камилите (то си е голям ужас като се изправя и като слиза камилата, няма какво да се лъжем) и потегляме. На всички хора камилите са наредени една след друга като в керван и един водач ги дърпа. Аз съм удостоена с отделен водач - точно такова бедуинче, като на снимката, и зад мен няма други камили. Тъкмо горе-долу съм преодоляла ужаса от височината и съм влязла що-годе в ритъм и аха да започна да правя снимки и бедуинчето пуска камилата и изчезва някъде. Такааа, и сега започва купонът: камилата, усетила се свободна, мигновено се засилва и с мен на гърба си поема в неизвестна посока. Ако само си ходеше, щях да го преживея, но тя реши да се поразкърши и като му удари един галоп...Изобщо не знам как останах на гърба и, честно!Понесохме се като вятъра сред разни дюни и изнемощели акациеви дръвчета, далеч от групата и всякаква цивилизация. Може да съм много ербап, но в онзи момент изпитах ужасен страх. Нямах време нито да викам за помощ, нито нищо...В един момент камилата се измори (за мен да не говорим) и забави ход.Това стана точно преди да получа инфаркт.За малко прояви трезва мисъл и почти спря.Но това беше за една секунда, в следващата отново се носех като Лорънс Арабски на гърба и в незнайна посока...И така може би половин час. Аз бях убедена,че скоро ще настъпи краят на живота ми...Обаче камилата беше на друго мнение.След забавната разходка,която си беше устроила, явно и стана скучно и незнайно как намери групата и пое с тиха стъпка наред с другите послушни камили.Аз ни жива,ни умряла хвърлих една престорена усмивка на останалите ездачи,които ме гледаха с доста голям интерес.
Скоро спряхме за почивка.От нищото се появиха бедуини с пикапи,от които започнаха да продават пепси кола.(На мен ми трябваше елекрошок,за да се върна към живота,но и пепсито помогна).
Такава беше моята първа камилска езда.Ще я помня доживот.През годините съм пояздила доста, последно- през март.Но такава идиотка като първата ми камила не съм срещнала и се моля никога да не я срещна отново!  Praynig Crazy Mr. Green

Последна редакция: вт, 04 ное 2008, 22:49 от Old Sport

# 8
  • Sofia
  • Мнения: 2 464
много хубава тема!!!

# 9
  • Мнения: 11 747
Ex Ger4o, добре си го разказала  Peace "хване" ли те веднъж магията на пустинята, безбрежните пясъци, спокойствието да бъдеш далеч от цивилизацията, адреналина на екстремния офф роуд, бедуинския лагер...няма пускане Wink от този плен
абсолютно съм съгласна с това!  Peace  ooooh!

ИнаДот, снимка номер 2 ти е строхотна! Какъв е този каньон с водопад и езеро?
аз не си спомням, как се казваше това, но е съвсем близо до оазис Чебика - също много, много красив. За щастие, тези обекти, както и много други, са включени в двудневната екскурзия Сахара - от стандартните обиколки, които се предлагат на почиващите в Тунис. Доста набързо се минават, но все пак сме ги видели.

# 10
  • Мнения: 1 722
Два разказа в "картинки" от мен  Simple Smile

Сред червените пясъци на Дубай Wink


и къде без Тунис и Сахара:



# 11
  • Мнения: 3 094
Ex Ger4o, добре си го разказала  Peace "хване" ли те веднъж магията на пустинята, безбрежните пясъци, спокойствието да бъдеш далеч от цивилизацията, адреналина на екстремния офф роуд, бедуинския лагер...няма пускане Wink от този плен
абсолютно съм съгласна с това!  Peace  ooooh!

ИнаДот, снимка номер 2 ти е строхотна! Какъв е този каньон с водопад и езеро?
аз не си спомням, как се казваше това, но е съвсем близо до оазис Чебика - също много, много красив. За щастие, тези обекти, както и много други, са включени в двудневната екскурзия Сахара - от стандартните обиколки, които се предлагат на почиващите в Тунис. Доста набързо се минават, но все пак сме ги видели.

Много кефско туй местенце! А наквасихте ли глезените в него или само от горе го съзерцавахте?

# 12
  • Мнения: 11 747
А, не! То знаеш ли каква кал течеше, не вода... Не знам дали винаги е така или в случая заради дъждовете беше.
АниСим е онагледила Чебика, който споменах, там има малък водопадец, водата беше бистричка, там някои се къпаха.
Да допълня, че се слиза до долу, до самия водопад. Там продаваха живи змии, скорпиони и саламандри.

Ааах, Дубай!  Crazy

# 13
  • Мнения: 3 094
Може да е било заради дъждовете наистина.....на снимката не изглежда кално и затова ми се видя приятно. Викаш змии и гущери продавали #Crazy- ох , мамо!

# 14
  • Мнения: 1 722
Ааа в Чебика има едно "гьолче" където се къпеха туристите, водата беше мътничка да, но не кална, по-скоро бяло мътна ....уж била лековита Wink рускините поне с голям ентусиазъм взимаха баня  Twisted Evil Това с гущерите и змиите съм го изпуснала  Crazy

Общи условия

Активация на акаунт