Имах първо болка в лакътя на лявата ръка, много болезнено и неприятно точно на сгъвката, дори ръката като си сложа в джоба и ме болеше.
После започнаха надолу пръстите, нем болка хем изтръпване. От няколко дни започна врата и до долу до кръста по целия ляв край. Но болката в ръката е отвратителна. От 5-6 месеца имам проблеми с болка в гърдите. Бях на мамолог 2 пъти през два месеца. Каза че няма нищо страшно и нищо обезпокоително. И двете ме боляпа едновременно острани . Опашката на млечната жлеза беше удебелена. Откри ми в едната по-плътно образувание на което не обърна внимание защото каза просто ти го споменавам но ти го забрави. От тогава с която и приятелка и по-голяма жена да споделя всички ми казват че по прегледи съм откривали такива по удебели образувание или в едната или в другата гърда и че е нормално и почти при всички ги има. Е аз незнам защо но не спрях да го мисля. Изписаха ми прогестогел плюс герикапс, но не ми минаха болките и моята гинеколожка ми изписа бромокрептин. Е от тогава се родих! Гърдите ми спряха да бъдат източник на болка! Но откакто започнаха проблемите с левата част на тялото ми започнаха и едно като бодежи в лявата гърда......споделих с гинеколожката ми и тя смята че имам някаква невралгия и болката в гърдата идва от засегнатия нерв по цялата ми лява част а не че гърдата е повод за тази болка както си мислех аз.....Снощи и крака левия ме наболяваше. Бях на личния лекар за направление за невролог но той ми даде за ортопед травматолог и след прегледа каза че вероятно това е плексит. Гърба ми каза е видимо изкривен в тази част. Но това е процес който се случва от ученическите ми години...всичко правя на този край. Така седях на чина докато не започнех да изпитвам болка...Личния също че пита в гърдата усещам ли болки. Не постоянни а внезапни като режещи - казах ДА! точно това чувствам, а той беше още по категоричен че е плексит и от там идва болката....Аз все паак утре съм решена да ида отново на мамолог , той е хирург-онколог-мамолог и незнам защо очаквам да ми каже че имам рак! Абе незнам защо аба едва живея от страх....
На 24 години съм......баща ми очакваме всеки момент да почине и сякаш моите проблеми с борката се задълбочиха откакто разбрахме какво му е - от коло два месеца. Трябваше да съм силна и здрава и да давам кураж на майка ми а мене сигурно ме хвана някакъв рак:(((((