- Публикувана: 6 ноем. 2008, 07:21 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2008, 19:02 ч.
За или против създаването на подфорум Осиновени към форума Осиновяване
Здравейте,
отдавна мисля, че осиновените пишещи в този форум имат нужда от свое местенце, а не само закованата тема. Затова след разговор с администратори предлагам да гласувате за създаването на такова местенце.
Подфорумът ще бъде към този форум, в него ще бъдат темите разисквани от осиновените, темите за търсене на биологични родители и т.н
Искам да уточня, че анкетата и идеята за създаването на този подфорум нямат нищо общо с горещите теми и отношенията осиновители-осиновени от последните дни!
Срокът за гласуване е 10 дни от днес!
отдавна мисля, че осиновените пишещи в този форум имат нужда от свое местенце, а не само закованата тема. Затова след разговор с администратори предлагам да гласувате за създаването на такова местенце.
Подфорумът ще бъде към този форум, в него ще бъдат темите разисквани от осиновените, темите за търсене на биологични родители и т.н
Искам да уточня, че анкетата и идеята за създаването на този подфорум нямат нищо общо с горещите теми и отношенията осиновители-осиновени от последните дни!
Срокът за гласуване е 10 дни от днес!
Добро утро Вава,
Мерси за отделеното време и усилия, както и за обективното и винаги на ниво поведение като модератор.
На мен ми е трудно да отговоря. Исках да кажа не, но се въздържах да гласувам.
Аз лично, да пиша и да си отварям душата, повече не бих опитала.
Като имам малко време ще си изтрия поетапно и ще си копирам някъде лично постовете.
Възможно е аз да съм слаба или с по-ограничени възможности, но унижението от помията, която се излива, ми е непосилно. Да си разбиеш делниците и празниците, а тук е засмукваща бездна, после и да те обвиняват, че си подлъгал хората и си вредял и то да го подвърлят завоалирано, неграмотно , арогантно и елементарно - не си заслужава. Има доста деца, които четат, но да се подложат на това - не си и помислят. а като реално сме добросъвестни и добронамерени - с това още повече дразним и си навличаме гняв. Толкова свестни родители вече не пишат тук. Като дойдат нови деца и не може да се прочете какво е ставало сега, предполагам пак някой ще се излъже да е искрен и да балансира засмукващата дупка тук с живота си. Кръговрат и нищо ново под слънцето.
Децата сме като една душа, обречена да обикаля три образа и не е чудно,
че не и остава време за нищо и е вечно хиперактивна и отнесена.
Първото дете е обречено да не живее повече, няма как да си запази самоличността, с нея плаща за физическото оцеляване на тялото. (Тук с почуда видях деца, от които родителите не искат тази цена, явно светът се развива). Спряха достъпа до Северна Америка, трият се постове и пр. И това е нормалната защита на общесвото от деца, за които е постигнат консенсус, да ги няма. Не е шега или ирония, моля да ме разберете.
Второ - Има дълг да вдъхне живот на нероденото дете на осиновителите. Хората по правило са изстрадали и са свестни и си заслужава да се стараеш и 40 и 50 години да даваш живот на този призрак, колкото и да боли от влизането и излизането от него. Дори на знам какъв би бил той, но от сърце давам най-доброто, на което съм способна, за да го представя и да зарадвам хората поне малко. Може и да се конкурирам с него, знам ли. Може да е най-глупавото, което съм правила някога, но това е. Так ограбвам децата си, но имам задължения, които като воденичен камък ми е матнала на врата милата био-авторка, за да получи срещу тях свободата си.
А третият е този, който все пак трябва да е в действителността, да си гледа децата, да има връзка с партн*ор, да си почине и да се развива. Е, както става ясно, не му остава много време. А той е супер-добре приет и тук и там и няма нужда да се отделя форум и пр. за него.
Не съм луда, не страдам от раздвоение/разтроение на личността и пр. Образите са символични.
В отделни моменти един от тримата взима превес. Затова искам да знам как се е справила Еднократно и дали с нещо се е справила или са само планове нейното.
НО първото дете у всеки от нас понякога тихо стене и има нужда да се утеши със себеподобни, за да може да продължи, но тези разговори не са запред хората и затова едно отделяне за тях не би помогнало, ако и други четат.
Деца, които са с нови бащи, но майката не ги е оставила, осиновени осиновители, осиновени, сега насочващи се към осиновяване, както и немалкото случаи преди десетилетия, при които жена успява да осинови със съпруга си свое дете от извънбрачна връзка и пр. и пр. са други пиеси и имат други нужди.
И много е нелепо като ни ги пъхате в размазаните от сълзи лица и ги сочите за пример, а когато те сами се дават за такъв, ми иде да викам от мъка и безсилие.
Кой разбрал - разбрал.
Извинявам се искрено и дълбоко на останалите.
А ако е само информационно в стил "какво, къде, кога" - не мога да преценя.
Шега: Ама ако това е условието да влезе Еднократно и да каже на колко е години и какво е свършила с живота си дотук (и да намеря къде греша и къде съм тъгнала по невярната пътека) или всичко са само планове - отивам да се запиша да уча ИТ, че аз да направя новия подфорум и да не я изпусна.
На моменти си мисля, че е бъдеща мама, която иска да моделира и проучи как се приема образа на детето, което тя се надява да възпита. А може да са още сто варианта.
Респектирана съм и дълбоко уважавам младите хора, които стават родители чрез осиновяване сега.
И моите набори също, звъннаха ми да ми кажат какво съм изтърсила
, не само младите, разбира се.
Именно затова сме тръни в очите на някои тук, имненно защото не сме недобронамерени, хулиганстващи и пр.
Мерси за отделеното време и усилия, както и за обективното и винаги на ниво поведение като модератор.
На мен ми е трудно да отговоря. Исках да кажа не, но се въздържах да гласувам.
Аз лично, да пиша и да си отварям душата, повече не бих опитала.
Като имам малко време ще си изтрия поетапно и ще си копирам някъде лично постовете.
Възможно е аз да съм слаба или с по-ограничени възможности, но унижението от помията, която се излива, ми е непосилно. Да си разбиеш делниците и празниците, а тук е засмукваща бездна, после и да те обвиняват, че си подлъгал хората и си вредял и то да го подвърлят завоалирано, неграмотно , арогантно и елементарно - не си заслужава. Има доста деца, които четат, но да се подложат на това - не си и помислят. а като реално сме добросъвестни и добронамерени - с това още повече дразним и си навличаме гняв. Толкова свестни родители вече не пишат тук. Като дойдат нови деца и не може да се прочете какво е ставало сега, предполагам пак някой ще се излъже да е искрен и да балансира засмукващата дупка тук с живота си. Кръговрат и нищо ново под слънцето.
Децата сме като една душа, обречена да обикаля три образа и не е чудно,
че не и остава време за нищо и е вечно хиперактивна и отнесена.Първото дете е обречено да не живее повече, няма как да си запази самоличността, с нея плаща за физическото оцеляване на тялото. (Тук с почуда видях деца, от които родителите не искат тази цена, явно светът се развива). Спряха достъпа до Северна Америка, трият се постове и пр. И това е нормалната защита на общесвото от деца, за които е постигнат консенсус, да ги няма. Не е шега или ирония, моля да ме разберете.
Второ - Има дълг да вдъхне живот на нероденото дете на осиновителите. Хората по правило са изстрадали и са свестни и си заслужава да се стараеш и 40 и 50 години да даваш живот на този призрак, колкото и да боли от влизането и излизането от него. Дори на знам какъв би бил той, но от сърце давам най-доброто, на което съм способна, за да го представя и да зарадвам хората поне малко. Може и да се конкурирам с него, знам ли. Може да е най-глупавото, което съм правила някога, но това е. Так ограбвам децата си, но имам задължения, които като воденичен камък ми е матнала на врата милата био-авторка, за да получи срещу тях свободата си.
А третият е този, който все пак трябва да е в действителността, да си гледа децата, да има връзка с партн*ор, да си почине и да се развива. Е, както става ясно, не му остава много време. А той е супер-добре приет и тук и там и няма нужда да се отделя форум и пр. за него.
Не съм луда, не страдам от раздвоение/разтроение на личността и пр. Образите са символични.
В отделни моменти един от тримата взима превес. Затова искам да знам как се е справила Еднократно и дали с нещо се е справила или са само планове нейното.
НО първото дете у всеки от нас понякога тихо стене и има нужда да се утеши със себеподобни, за да може да продължи, но тези разговори не са запред хората и затова едно отделяне за тях не би помогнало, ако и други четат.
Деца, които са с нови бащи, но майката не ги е оставила, осиновени осиновители, осиновени, сега насочващи се към осиновяване, както и немалкото случаи преди десетилетия, при които жена успява да осинови със съпруга си свое дете от извънбрачна връзка и пр. и пр. са други пиеси и имат други нужди.
И много е нелепо като ни ги пъхате в размазаните от сълзи лица и ги сочите за пример, а когато те сами се дават за такъв, ми иде да викам от мъка и безсилие.
Кой разбрал - разбрал.
Извинявам се искрено и дълбоко на останалите.
А ако е само информационно в стил "какво, къде, кога" - не мога да преценя.
Шега: Ама ако това е условието да влезе Еднократно и да каже на колко е години и какво е свършила с живота си дотук (и да намеря къде греша и къде съм тъгнала по невярната пътека) или всичко са само планове - отивам да се запиша да уча ИТ, че аз да направя новия подфорум и да не я изпусна.
На моменти си мисля, че е бъдеща мама, която иска да моделира и проучи как се приема образа на детето, което тя се надява да възпита. А може да са още сто варианта.
Респектирана съм и дълбоко уважавам младите хора, които стават родители чрез осиновяване сега.
И моите набори също, звъннаха ми да ми кажат какво съм изтърсила
, не само младите, разбира се.Именно затова сме тръни в очите на някои тук, имненно защото не сме недобронамерени, хулиганстващи и пр.
Ами да, обаче с две условия, които са обосновани от съществуващата практика:
1. Много строг модераторски контрол
2. напомняне и подчертаване, че във форума следва да пишат ПРЕДИМНО осиновени
Не съм вярвала, че ще кажа подобно нещо
, но го казвам:
трябва да има модераторска забрана за писане на други лица освен осиновени ... Няма да цитирам поредните публикувани простащини, които ме накараха да напиша това.
Употребих няколко дни в търсене на интернет пространство, в което пишат осиновени деца. За съжаление не открих. Мислех да отворя дискусия в Зачатие, но просто не му е там мястото... На специализираните сайтове не се е получило нищо...
Според мен причината не е в липсата на необходимост, а в липсата на толерантност и страха у децата, че отново някой ще им дава посока на мислите...
1. Много строг модераторски контрол
2. напомняне и подчертаване, че във форума следва да пишат ПРЕДИМНО осиновени
Не съм вярвала, че ще кажа подобно нещо
, но го казвам:трябва да има модераторска забрана за писане на други лица освен осиновени ... Няма да цитирам поредните публикувани простащини, които ме накараха да напиша това.
Употребих няколко дни в търсене на интернет пространство, в което пишат осиновени деца. За съжаление не открих. Мислех да отворя дискусия в Зачатие, но просто не му е там мястото... На специализираните сайтове не се е получило нищо...
Според мен причината не е в липсата на необходимост, а в липсата на толерантност и страха у децата, че отново някой ще им дава посока на мислите...
Ами да, обаче с две условия, които са обосновани от съществуващата практика:
2. напомняне и подчертаване, че във форума следва да пишат ПРЕДИМНО осиновени
2. напомняне и подчертаване, че във форума следва да пишат ПРЕДИМНО осиновени
Направете мен модератор - дреме ми, че ще съм мразена
И една рационална идея - всички мнения, постнати в отделните теми на подфорума, написани от хора, които не са осиновени - се режат и се слагат в една обща тема "Коментари".
Така осиновените хем ще имат пространство, в което няма да четат "мъдри мисли на велики хора", хем няма да има цензура (хем ще си личи и общата нагласа спрямо осиновените, което не че е за показване, но може да накара някой да се замисли)
Леле!
Сложете и телени огради (по 4 метра поне) и зидове, ама по-дебелшки. Модератор - не един, поне пет, с бичове! Малко водолейски хумор на тема свобода, позволен ли е?
Дали искат или не отделен форум, ще си кажат осиновените, не е моя работа, но би било хубаво да си имат систематизирана разна информация, касаеща именно "децата", а не родителските проблеми/питания/процедури и т.н.
Другото няма да се реши с форуми, подфоруми и обичани или не модератори. Ако сами не се модерираме, ако не се четем, ако си вадим бързо изводи (субективни), а не се питаме: чакай, мари, какво имаш предвид? Ако не се приемаме и ако не приемаме, че хората се променят, променят мисленето си, възгледите си, може би, благодарение И на този форум... зандан да вдигнем, все тая.
А с това не мога да се съглася.
Не съм търсила, но наизуст мога да ти посоча едно място, където съм канила лично редица осиновени да пишат, с гаранции, че публикациите им ще останат чисти и недокоснати.
Страх?
Страх изпитваме всички. Аз със сигурност. Да ме разберат погрешно (често се случва), да извадя прекалено лични неща, да използват споделеното срещу децата и мен, да извадя най-болното, най-страшното с цел да помогна, а вместо това да ме осмеят и назидаят... страхове бол. Но изборът е наш. Или пишем, или не пишем. Да роптаем срещу собствените си страхове е най-малкото нелепо.
Такава мярка на защита в подфорум, бих предприела само в случай, че пишещите там наистина са деца, например - под 18 години.
Не става въпрос за това, че не приемам децата в пишещите осиновени "деца".
Иначе ви остават доста крути мерки: постване само от регистрирани потребители, минали през съответната проверка (препоръчани от други гарантирани потребители), допускане в съответния форум с допълнителна парола и изобщо маса регламенти, които... абе, вие си решавайте.
ПП. Ще те разочаровам, Фуска... Асц Скорпион е и моят.
Сложете и телени огради (по 4 метра поне) и зидове, ама по-дебелшки. Модератор - не един, поне пет, с бичове! Малко водолейски хумор на тема свобода, позволен ли е?
Дали искат или не отделен форум, ще си кажат осиновените, не е моя работа, но би било хубаво да си имат систематизирана разна информация, касаеща именно "децата", а не родителските проблеми/питания/процедури и т.н.
Другото няма да се реши с форуми, подфоруми и обичани или не модератори. Ако сами не се модерираме, ако не се четем, ако си вадим бързо изводи (субективни), а не се питаме: чакай, мари, какво имаш предвид? Ако не се приемаме и ако не приемаме, че хората се променят, променят мисленето си, възгледите си, може би, благодарение И на този форум... зандан да вдигнем, все тая.
Според мен причината не е в липсата на необходимост, а в липсата на толерантност и страха у децата, че отново някой ще им дава посока на мислите...
А с това не мога да се съглася.
Не съм търсила, но наизуст мога да ти посоча едно място, където съм канила лично редица осиновени да пишат, с гаранции, че публикациите им ще останат чисти и недокоснати.
Страх?
Страх изпитваме всички. Аз със сигурност. Да ме разберат погрешно (често се случва), да извадя прекалено лични неща, да използват споделеното срещу децата и мен, да извадя най-болното, най-страшното с цел да помогна, а вместо това да ме осмеят и назидаят... страхове бол. Но изборът е наш. Или пишем, или не пишем. Да роптаем срещу собствените си страхове е най-малкото нелепо.
Такава мярка на защита в подфорум, бих предприела само в случай, че пишещите там наистина са деца, например - под 18 години.
Не става въпрос за това, че не приемам децата в пишещите осиновени "деца".
Иначе ви остават доста крути мерки: постване само от регистрирани потребители, минали през съответната проверка (препоръчани от други гарантирани потребители), допускане в съответния форум с допълнителна парола и изобщо маса регламенти, които... абе, вие си решавайте.
ПП. Ще те разочаровам, Фуска... Асц Скорпион е и моят.
Против.
Абсолютна загуба на време и място. Колко ще пишат там?
Да направим и подфорум Осиновители, където осиновителите да си споделят тревогите, без да бъдат нападани. Ситуацията е абсолютно идентична.
Пък някой ако иска да се чувства велик и да избива комплекси, да става модератор, това само ще го направи по-велик в собствените му очи и толкоз.
Абсолютна загуба на време и място. Колко ще пишат там?
Да направим и подфорум Осиновители, където осиновителите да си споделят тревогите, без да бъдат нападани. Ситуацията е абсолютно идентична.
Пък някой ако иска да се чувства велик и да избива комплекси, да става модератор, това само ще го направи по-велик в собствените му очи и толкоз.
Дали искат или не отделен форум, ще си кажат осиновените, не е моя работа, но би било хубаво да си имат систематизирана разна информация, касаеща именно "децата", а не родителските проблеми/питания/процедури и т.н.
...........................
Не става въпрос за това, че не приемам децата в пишещите осиновени "деца".
За първото си абсолютно права, няколко подтеми тук го подсказват. Вярно е, че си имаме специфични нужди от взаимопомощ и следователно отделен подфорум е добра идея.
За второто - не знам, ДарЗаМен - но нека не лицемерничим, нещата са много ясни. Ето и поста на Кудкудяка го потвърждава, като трън в очите ви сме, а като сме отделно белким ни стане ясно, че имаме повече нужда едни от други, отколкото си мислим.
Всъщност затова гласувах ЗА, въпреки че мразя апартейда
Абе, Мина, не мога да разбера ти защо генерализираш от моя пост за всички? Точно мен да обвиняваш, че пишещите осиновени са ми трън в очите е меко казано нелепо.
Досега се спирах да го кажа, но, вие, осиновените не можете ли да разберете, че и осиновителите имат нужда да пишат неща, без да бъдат нападани и обвинявани в какво ли не. Досега съм била против в темата на осиновените да пишат осиновители и съм го казвала, ама разберете, че и ние родителите имаме нужда да си споделим неща, без вие да се месите. Честно казано на мен ми омръзна вече, цялата тази ситуация граничи с лудост.
Досега се спирах да го кажа, но, вие, осиновените не можете ли да разберете, че и осиновителите имат нужда да пишат неща, без да бъдат нападани и обвинявани в какво ли не. Досега съм била против в темата на осиновените да пишат осиновители и съм го казвала, ама разберете, че и ние родителите имаме нужда да си споделим неща, без вие да се месите. Честно казано на мен ми омръзна вече, цялата тази ситуация граничи с лудост.
Аз не мисля,че трябва да сме отделени.
Защо да не пишат и в нашите теми и родители на по-малките деца.Човек винаги може дори от една дума в писанието да почувства лекота,разбиране за себе си и това вътрешно чувство на успокоение.Аз чета някой неща и когато чувствам вътрешен подтик да споделя или напиша нещо като отговор го правя,независимо дали съм прочела осиновен или родител на осиновен.
Така мисля аз.
Защо да не пишат и в нашите теми и родители на по-малките деца.Човек винаги може дори от една дума в писанието да почувства лекота,разбиране за себе си и това вътрешно чувство на успокоение.Аз чета някой неща и когато чувствам вътрешен подтик да споделя или напиша нещо като отговор го правя,независимо дали съм прочела осиновен или родител на осиновен.
Така мисля аз.
Абе, Мина, не мога да разбера ти защо генерализираш от моя пост за всички? Точно мен да обвиняваш, че пишещите осиновени са ми трън в очите е меко казано нелепо.
Досега се спирах да го кажа, но, вие, осиновените не можете ли да разберете, че и осиновителите имат нужда да пишат неща, без да бъдат нападани и обвинявани в какво ли не. Досега съм била против в темата на осиновените да пишат осиновители и съм го казвала, ама разберете, че и ние родителите имаме нужда да си споделим неща, без вие да се месите. Честно казано на мен ми омръзна вече, цялата тази ситуация граничи с лудост.
Досега се спирах да го кажа, но, вие, осиновените не можете ли да разберете, че и осиновителите имат нужда да пишат неща, без да бъдат нападани и обвинявани в какво ли не. Досега съм била против в темата на осиновените да пишат осиновители и съм го казвала, ама разберете, че и ние родителите имаме нужда да си споделим неща, без вие да се месите. Честно казано на мен ми омръзна вече, цялата тази ситуация граничи с лудост.
Кудкудяка, нищо лично към теб нямам, просто постът ти веднага след този на Дар и с това съдържание е просто показателен за отношението на някои от вас към нас.
Колкото до това, че вие мамите имате нужда да споделяте неща помежду си, напълно съм съгласна и подкрепям. Ако съм се намесвала с някое мнение е било като майка, а не като осиновена.
Затова е добре да се отделим, па дано мирясаме. Във форума на другите ще можем да четем, без да коментираме, или коментарите - отделно в друга подтема, който иска да чете.
Та толкова беше, момичета, пътя, дето трябваше да извървим помежду си - това беше до кръстопътя, където пътищата ни разделиха - дали от липса на толерантност или на други липси - не знам... Може би след време пак ще се кръстосат, но засега - така е по-добре за всички.
