Тази година се навършват 60г. от приемането на "Всеобщата декларация за правата на човека" от ООН. Още през 1924г. се приема Женевската Декларация за правата на детето. България приема през 1989г. Конвенция на ООН за правата на детето. Вчера в детската градина на дъщеря ми, бях на среща (открит форум) на тема "Правата на детето - какви са, но и докъде се простират те?". Та, там родители и педагози трябваше да си поговорим: че си обичаме децата - обичаме ги, но дали сме достатъчно обективни, строги или допускаме слободия в отношенията си. В миналото родителите са били прекалено строги, а днес май минаваме в другата крайност. Къде е границата? Мили мами, хайде да си поговорим и заедно да си изясним отговора на този въпрос!
- Публикувана: 7 ноем. 2008, 13:34 ч.
- Последно мнение: 10 ноем. 2008, 12:43 ч.
Правата на детето
. аз специално не съм привърженик на някогашните приоми и начини за възпитание, но определено вече и от гледна точка на родител не съм съгласна със слободията. за всичко си има граница и мярка. 
Детето ми има право на храна, дрехи, образование. Това всички ние се мъчим да осигурим. Но то също има право да бъде обичано, да изказва мнение, да му се осигури спокойна атмосфера у дома. Но има ли право да изисква от нас материални неща, които не можем да му осигурим и трябва ли да направим извънредни усилия за да задоволим това му желание. Има ли право да се налага и например, да си ляга много късно вечер, защото не му се спи, но от друга страна и ние с баща му сме хора и имаме нужда от почивка? Предаваме ли се лесно пред детския плач?
Почти няма съвременен родител, които да не иска най-доброто за детето си.
Въпросът е, именно в това субективно "най-добро".
За едни родители строгото възпитание е правилното, за други в прекомерното глезотене няма нищо лошо.
Едни избират децата им да живят под стъклен похлупак поне до І-ви клас, други пък още на годинка пращат отрочето в детско заведение да се оправя само.
Наистина е трудно да се намери средата.
Лично аз действам според ситуацията и се опитвам да балансирам между двете крайности.
Въпросът е, именно в това субективно "най-добро".
За едни родители строгото възпитание е правилното, за други в прекомерното глезотене няма нищо лошо.
Едни избират децата им да живят под стъклен похлупак поне до І-ви клас, други пък още на годинка пращат отрочето в детско заведение да се оправя само.
Наистина е трудно да се намери средата.
Лично аз действам според ситуацията и се опитвам да балансирам между двете крайности.
Истина е,че децата ни трябва да растат в една спокойна атмосфера,да получат медицински грижи ,образование,храна и дрехи,длъжни сме да ги обгрижваме като родители,да ги даряваме с обич и внимание.Но според мен самите ние трябва да създадем правила в дома си ,които да следваме и спазваме,като се започне от най-дребните неща като времето за закуска ,обяд и вечеря,следобеден сън,времето ,в което да гледа телевизия,да не се караме пред детето,да не се използват неприлични думи...или каквито там правила сме си създали,дори ритуалното четене на книжка преди сън създава у детето една сигурност!Сигурна съм,че всеки си е създал някакви правила на поведение към детето си и малко или много се придържа към тях.Самата аз много държа на правилата и когато нямам решение за някоя ситуация се придържам към правилата,така постъпвам във всичко,не само с детето си.Според мен прекалената строгост не е правилна.Децата ни са достатъчно умни и напред с материала,така,че спокойно можем да обсъждаме дадена ситуация с тях без да налагаме мнението си и все пак да постигнем ефекта,който искаме.