Или аз нещо се побърквам или децата са в някаква ужасна фаза или... и аз незнам какво.
Последната изцепка по повод "нашия тати" направо ме уби. Все повече и повече се замислям дали да не се жертвам и да се обадя на Бащата.
Та, ситуацията е следната:
Децата вечерят в ресторант където има жива музика. Единия от изпълнителите минава покрай нас (да си вземе вода). Децата го поздравяват и той съответно отговаря на поздрава и се усмихва.
Щях да падна от стола когато едната щерка ме попита или по-скоро заяви:" мамо, това е нашия татако, нали?
В очите и се четеше такава надежда, че ще потвърдя..... Казах и че не е и че се е объркала, а другата дъщеря махна с ръка и добави: "нашия татко е далече на работа и не може да е тук сега!"
Попитах дали помнят баща си и дали биха го познали ако го видят. Децата потвърдиха, че ще го разпознаят в което много се съмнявам защото те бъркат баща си с дядо си (тук е малко оплетено)
Сега вече "бащата" е чичкото на едната дъщеря, а другия вокал е на другата и всеки път когато са там и ние сме на първия ред Даже "таткото" учи децата да танцуват докато пее - взима ги до него и се учат Станахме си част от антуража на групата Аз обаче знам, че надежтата и целта на децата е друга
Всички деца ли минават през такива периоди? До кога ще "търсят" баща си във всеки срещнат мъж? Това основателна причина (от моя страна) за безпокойство ли е?