Публикувана: 11 ноем. 2008, 15:24 ч.
Последно мнение: 27 ноем. 2008, 14:04 ч.

Труден въпрос ...

6 245
81
1

11 ноем. 2008, 15:24 ч.

Мнения: 2 448

Въпросът, който ме вълнува е малко странен и в същото време труден. Как свиквате с гадните неща в живота, които не зависят от вас, не можете да промените , не могат да се преборят, не могат да се забравят, защото така или иначе усещате постоянното им присъствие?
Не е тежка болест, от която знаете, че в един момент ще дойде края, нито е смъртта на близък, който така или иначе знаете, че няма да се върне и пазите хубавите спомени за него.
Но все пак има неща, които тормозят, те са голямото „НО” в моментите когато бихте могли да сте щастливи, ако не бяха те. Какво си казвате , за да запазите усмивката си истинска? Кое ви дава сили да не се питате постоянно "защо аз, защо точно на мен?”.

# 1 11 ноем. 2008, 15:32 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Научих се да приемам нещата философски. Гадните неща в живота са много, но животът е прекалено кратък.
pasinet, тази тема да не е продължение на онази за изневярата?

# 2 11 ноем. 2008, 15:33 ч.

Мнения: 2 448

Не, никой не ми е изневерил. Де да беше това...

# 3 11 ноем. 2008, 15:41 ч.

Мнения: 646

Живял някога африкански крал. Той имал приятел, с когото били неразделни от детинство. Приятелт на краля имал навика да казва често: „Това е добре”. Един ден, отивайки на лов, приятелят на краля заредил две пушки и подал едната на краля. Но пушката гръмнала и отнесла палеца на дясната ръка на краля. По навик приятелят казал:”Това е добре”. Вбесен кралят изпратил приятелят си в затвора. Минала почти година. На последния лов човекоядци хванали краля. Вързали го, приготвили го, но в последния момент виделли, че му липсва палеца и...го пуснали. Щастлив, но дълбоко замислен кралят отишъл направо в затвора.Разказал случилото се на приятеля си и поискал прошка. Приятелят му го изслушал и казал:” Това е добре.” Изумен кралят го запитал:” Как така добре, та ти почти цяла година си в затвора?” Приятелят на краля отговорил кротко:” Ако не бях в затвора, щях да бъда с тебе”.Всичко, което се случва е за добро.Може би трябва да си кажем и да си повторим, че всичко, което се случва е за добро.

# 4 11 ноем. 2008, 15:49 ч.

Мнения: 2 270

Научех се да се радвам на малките, ежедневните неща и да живея за момента!

# 5 11 ноем. 2008, 15:52 ч.

Мнения: 1 844

радостина,наистина хубава мъдрост..и има истина в нея.. Laughing

но в живота смятам,че "всяко лошо за добро"понякога е само за успокоение..пък и когато видим,че с нещо не можем да се преборим,какво друго ни остава,освен да примирим,да пием една студена вода и да се обнадеждим с едно"еее,то е за добро!" Laughing

но животът е хубав,и кратък.не бива да се съсредоточаваме върху нещата,които нямаме,а върху това,което имаме.
винаги ще има по нещичко,което не можем да постигнем,или поне не на момента.и какво от това,ако от "нещичкото"не зависи щастието ни?
и ако все пак не е оргомна тайна,нека авторката на темата сподели за какво по-конкретно става въпрос..и тогава сигурно ще получи и по-конкретни отговори,пък и някой по-мъдър съвет... Joy

# 6 11 ноем. 2008, 15:56 ч.

Мнения: 2 448

Цитат

Всичко, което се случва е за добро.Може би трябва да си кажем и да си повторим, че всичко, което се случва е за добро.

Може би, ако бях сляпо вярваща, но за съжаление не съм. Вярата не е нещо, което можеш да си заповядаш и да стане факт, а когато не идва от сърцето, няма смисъл.

Не искам да конкретизирам точно какви неща имам предвид, защото не искам темата да се превърне в едно масово съчувствие и успокоение с красиви думи. Молбата ми е ,ако някой се е чувствал или се чувства от нещо случващо се в живота му по този начин, да сподели как живее с него. Дали някога се свиква и дали може въпреки това, да бъдеш истински щастлив.
Мога да кажа, че съм силен човек и съм имала много труден живот още от детството си и определено знам какво е трудност, с която си струва да се бориш. Дори съм успявала и да се присмивам на определени нещастия мои, но някои неща .... не може просто да си кажеш, че така е по добре. разбира се ,че винаги може да е по лошо, но такова мислене не е направило никой щастлив.
Имах една позната, тя все така казваше "е, по лошо от това да умреш в мъки няма" , но от както почина единия и син, спря да използва това изречение и стана друг човек.

Та мисълта ми е, че едно е да успокоиш друг, но какво си казвате на себе си, подскажете ми действащи думи, които лично на вас са ви помогнали, ако е възможно изобщо това. Confused

Трудно е за един борбен човек просто да се примири, без да има отговор "защо".
И аз съм слагала маската, но ми липсва да бъда напълно истинска и при все това щастлива. Въможно ли е това...

# 7 11 ноем. 2008, 15:56 ч.

Мнения: 139

Смелостта никога да не се отказваш от опит и силата да умееш да се откажеш малко преди крайната цел, без горчивия привкус на провала - това ме крепи лично мен. Не знам дали го обясних добре, но животът не предлага равни пътеки, хубавото е, че все пак предлага нещо(много)

# 8 11 ноем. 2008, 16:06 ч.

Мнения: 2 388

Незнам дали разбирам точно темата.
Не свиквам с гадните неща. Просто съм на периоди, веднъж ги изживявам по-трудно, друг път чувството ми към тях е притъпено или пък в този момент има нещо, което е по-силно от тези неща и мислите ми са в тази посока.
Всъщност не се сещам за нещо, което да не е болест, нито смърт и същевременно да няма как да зависи по някакъв начин от мен, ако имам желание.
И аз объркано се изказах.

# 9 11 ноем. 2008, 16:10 ч.

Мнения: 1 897

Опитвам се да го приема, а понякога дори и да се примиря.Не е лесно.
За добро или за зло-случило се е, няма как да го променя, няма и как да разбера какъв би бил живота ми иначе. Приемам го като път, който не съм избрала сама, но който трябва да извървя. Като даденост, независеща от мен с която трябва да се справя.Като изпитание.

# 10 11 ноем. 2008, 16:11 ч.

Мнения: 2 401

Не свиквам м..а му. И на сто години да стана пак няма да се науча да ги приемам "философски". Плащам разбира се за това, но не мога да го променя.

# 11 11 ноем. 2008, 16:16 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Колкото и да ми е черно на душата, винаги си казвам, че това моето са бели кахъри. Толкова нещастие, мъка и болка има по земята...

# 12 11 ноем. 2008, 16:16 ч.

София
Мнения: 175

Радостина, много ми хареса историята. pasinet и аз като теб - нямам отговор на въпроса "защо" и това ме побърква. Смятам, че съм много корав и издържлив човек, но не съм щастлива. Опитвам се и то по хиляди начини, но не ми се отдава. Имам чувството, че всичко е нарочно, сякаш нещо ме тества доколко мога да издържа. Издържам, но с цената на много усилия и театър. Ма не знам оптимистът в мен, помогнат от инатът, ме карат да вярвам, че ще изгрее слънце и на моята улица въпреки всичко..

П.П. Само се притеснявам, че от толкова чакане на щастливите мигове, да не пропусна някои други важни моменти Tired

# 13 11 ноем. 2008, 16:20 ч.

Русе
Мнения: 7 791

"Винаги може да бъде и по-зле".
Ей тази мисъл си повтарям непрекъснато, докато ми влезе в дебелата глава.
При мен има и друго което ми помага, но сега не ми се споделя Sad

# 14 11 ноем. 2008, 16:22 ч.

Мнения: 830

ПАСИ, днес ме хващаш точно в такова настроение...идеално за темата.
И на идея си нямам как свиквам и въобще дали ще свикна. Да си кажа, че не ме боли ще те излъжа ама пък и да легна да мра и това няма да стане. Не мога да забравя, а искам....Абе загубена работа, това е като трънче в пръста-малко е, но е болезнено. Рецепта нямам, ако някой намери моля да сподели.

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Домашното насилие – тема №4

Развод и след това

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Причина:

Причина: