Разликите в манталитета

  • 15 688
  • 195
  •   1
Отговори
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Как се справяте с тях, как ги преодолявате, особено тези от вас, които са женени за 4ужденци.
За моми4етата с половинки българи пък въпросът би могъл да бъде зададен спрямо познатите,колегите,приятелите ви в държавата,в която сте.
Онзи ден например в италианската тема се ниЩеШе проблема дали ходим обути в къЩи,дали караме гостите си да се събуват на вратата и им връ4ваме 4ифт пантофи за добре доШли и подобни от този род. Оказа се,4е много от българките имат този оби4ай за сметка на 4уждоземските съпрузи,роднини и приятели,които го намират за странно и дори за обидно. Rolling Eyes
Напоследък се улавям все по-4есто как с мъжа ми сме на разли4ни мнения по-пове4ето въпроси, касаеЩи възпитанието на децата и на4ина на живот като цяло, което според мен произхожда изцяло от разликата в манталитета ни. Thinking

# 1
  • Мнения: 2 786
Разбира се, че има разлики, но засега поне не са толкова фрапиращи и намираме компромисно решение.
По почти всички въпроси сме на едно мнение.
Понякога аз съм по-стриктна там, където той го дава по-лежерно или пък той е по-стриктен там, където аз съм по-либерална ...
Все още нямаме деца, но сме говорили много по различни теми за възпитанието, за да видя още от сега какво мисли той по тези въпроси.
Поне в това отношение засега нямаме разногласия освен по една-единствена тема: Да отвърне ли детето на удара, ако бъде ударено или не.
Аз съм на мнението, че детето трябва може да се защити и само, той е на мнението, че трябва да се оплаче на учителя без да удря обратно.
Разбира се, че съм против насилието като цяло и особено като провокация, но при самозащита - абсолютно "за".
Вината тук е на детето, което е провокирало, а не на това, което е реагирало.
Така е за мен поне.
Но тук са много чувствителни по темата с насилието и всячески го избягват.
Прекрасно, никой не възпитава биячи, но какво правим, ако някое дете удари друго?
Другото просто да избяга да се оплаче?
Че нали утре пак ще го ударят, защото е показало слабост.
Попитах го: Как ще реагираш, ако си дете и някой те удари?
Той каза: Сигурно ще избягам и ще се оплача на някой възрастен наблизо. (типичен норвежки отговор)
Попитах го: А ако не можеш да избягаш или няма възрастен наблизо?
Той се замисли и каза: Предполагам ще се защитя по някакъв начин и ще отвърна. (след доста мислене)
Това, което аз виждам като проява на слабост, той вижда като липса на агресия.
Ама то има голяма разлика от дете до дете, някои са по-кротки - други са по-агресивни, така че ще видим как ще е в това отношение като му дойде времето.
Относно събуването на обувките, свалянето на шапката като влезеш в някоя сграда, помагането в домакинстването и прочие неща нямаме разногласия.
Който влиза вкъщи, задължително си събува обувките до вратата.
Според мен това си е обичайно тук, така или иначе - различни механици и техници, които са влизали да поправят това или онова, задължително са се събували без да им казваме.
Но ако някой тръгне с обувките, връщам го от раз без да ми мигне окото.
Гостувала съм на много гръцки семейства в Гърция и всеки път като започвах да се събувам ми казваха: Не се събувай, влез с обувките, не се притеснявай.
Да, ама аз се притеснявам.
И гърци са ни гостували вкъщи, изобщо не се събуват!
Карат по килимите и пътеките с обувките, кални и мръсни ... с майка ми сме изпадали в културен шок всеки път, но ...  Rolling Eyes
Радвам се, че в това отношение сме на едно мнение с мъжа ми.





# 2
  • Мнения: 5 710
Аз не обръщам много внимание, тоест, различията не са проблеми на дневен ред. В момента.
Мога да посоча разлики, да. От това че не се събува от вратата, до това, че аз обичам да пътувам, а той не.
Сигурно, като изтрещя и настъпи ( скоро) средната възраст ще започна да го замерям с пантофи, или ще се губя с дни по пътищата, но засега не съм емоционално негативно натоварена от различията ни и те са строго само в битовите навици.
По фундаментални в/си имаме еднакви мисли. Но ще се изкажа пак като опрем до истинско, ама истинско различие.

# 3
  • T"A
  • Мнения: 2 515
За сега различията в манталитета не са били непреодолими или повод за разногласия... все дреболии, за които лесно се намира решение. Но с появата на децата ще е по-сложно, защото от сега си личи, че имаме различни разбирания за възпитанието и отглеждането, като разликите определено са културно обусловени. Явно и децата са се наплашили от това, което ги очаква в скромното ни семейство и за това не смеят да се появат  Mr. Green

Ако ми е било трудно с нещо, то е със склонността на местните да вдигат шум напр. - но това е нещо, което и двамата ни е дразнило, просто на него му е било по-лесно да се абстрахира от дразнителя, а на мен ми отне време да се науча да запазвам спокойствие в подобни ситуации.

Ще следя темата с интерес  Peace

# 4
  • Italia
  • Мнения: 4 492
При нас например разногласията,ако мога така да ги нарека запо4наха да се задълбо4ават с появата на децата. Това важи както за мъжа ми,така и за роднините и близките му.
Ина4е като цяло ако се замисля и в работата например ме дразнят някои порядки и навици на колегите,типи4ни за тук, но като 4е ли по-лесно ги преглъЩам. newsm78

# 5
  • Мнения: 5 710
Ама давайте примери  Mr. Green
Какво е различие в манталитета? Единият да смята, че образованието е задължително, а другият не, защото детето ще му заеме работното място след пенсиониране?
Или единият да иска да държи децата си близо на старини, а другият да си ги представя някъде далеч? ( то това май произлиза от горното)
Или единият да смята, че детето трябва да направи избор от много възможности ( и опити), а другия да иска да го запише на баскетбол и да полага там усилия примерно 16 години...
Според мен това са важни различия (сигурно има и много още).

# 6
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
Онзи ден например в италианската тема се ниЩеШе проблема дали ходим обути в къЩи,дали караме гостите си да се събуват на вратата и им връ4ваме 4ифт пантофи за добре доШли и подобни от този род. Оказа се,4е много от българките имат този оби4ай за сметка на 4уждоземските съпрузи,роднини и приятели,които го намират за странно и дори за обидно. Rolling Eyes
oх, много любима тема Laughing
 не мога да си представя да накарам някой да се събуе на вратата. 'гоня' домашните само когато прясно съм измила пода.
малко ми е...селско, извинявам се. или японско, ако звуча прекалено.

Напоследък се улавям все по-4есто как с мъжа ми сме на разли4ни мнения по-пове4ето въпроси, касаеЩи възпитанието на децата и на4ина на живот като цяло, което според мен произхожда изцяло от разликата в манталитета ни. Thinking
Дирокич, дали това е причината?
двамата сме чистокръвни стопроцентови булгаристани и пак имаме различия.
моя е нервак, много бързо избухва и въвежда военно положение, което пък трае само докато му мине...има-няма половин час като много.
аз пък много крякам като гъска (срам ме е за което), заплашвам и...нищо.
зависи от човека, бе. тъй си мисля аз Thinking

# 7
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
работата например ме дразнят някои порядки и навици на колегите,типи4ни за тук, но като 4е ли по-лесно ги преглъЩам. newsm78
много съм любопитна
разправяй!

# 8
  • Italia
  • Мнения: 4 492
10 cent's , примери, казваШ, ами ето ти един много класи4ески: тук както знаеШ мъжете а 4есто и жените са залепени за д-то на родителите си по4ти до пенсия и то най-4есто не поради икономи4еска невъзможност да бъдат самостоятелни а заради 4истото логисти4но удобство. Тате носи,мама меси и лайф из лайф  Twisted Evil
След малко Ще допълвам,4е трябва и да свърШа малко работа  Mr. Green

# 9
  • E-CLM & CH-VD
  • Мнения: 3 045
Аз съм женена за българин, което не пречи да имаме различия Laughing.

Иначе, тези, които знаят, че в царството на шунката (Испания) ние не ядем месо Laughing, приемат за нормални и останалите ни странности, като например това, че не позволявам да ми се ходи в къщата с обувки, не паркирам по слух и т.н.

Общо взето, нещо, което не е закон, си го правя според както ми е удобно на мен, а не според местните схващания и традиции. А и като се има предвид, че постоянно сме насам-натам, е просто загуба на време и нерви да се нагаждам към нещо.


работата например ме дразнят някои порядки и навици на колегите,типи4ни за тук, но като 4е ли по-лесно ги преглъЩам. newsm78
много съм любопитна
разправяй!

И на мен ми е интересно  Popcorn

# 10
  • T"A
  • Мнения: 2 515
Ама давайте примери  Mr. Green

 Peace
Сред близките ни, които са родители, "не" не съществува като отговор. Ако детето се инати за нещо, родителите се правят на палячовци, само и само да не кажат "не може" или "не трябва", или изречение-табу -"не позволявам"/"не давам". За мъжа ми това е нормално, както и оставянето на децата да се развиват "свободно и самостоятелно" без родителска насока  Thinking На мен ми е много странно и съм заявявала намеренията си да поставям граници при възпитанието на нашите деца, в смисъл - за някои неща възнамерявам да казвам "не".  От сега ми се казва "Явно ти ще си строгият родител в това семейство" или "Като му дойде времето, ще те видя".
Ето - разлика в манталитета  Sad Ама, как ще намерим компромиса - не знам!



Гледам, че се изказвате за ходенето с обувки - на мен то не ми пречи... Обаче, когато свекърва ми идва, и аз явно се престаравам от чистене, в резултат на което на нея и е неудобно да влезе с обувки и се събува на входа на хола (имаме мокет и може би и е свидно да стъпва по него)

Последна редакция: ср, 12 ное 2008, 18:28 от Mentha

# 11
  • Гърция
  • Мнения: 2 348
Ние също имаме различия. Част от нещата, които не харесвам, съм успяла да променя в мъжа ми Wink. Нещо, което за мен е неразбираемо и неприемливо и доста често срещано при гърците е целодневното разхождане по пижами Crazy. Да не си помислите, че го правят само в къщи, срещала съм хора да отидат до будката за цигари или до близкия магазин по пижамки Laughing.
Имаме и различия по отношението на отглеждането на детето, но за момента намираме общи решения.

........тук както знаеШ мъжете а 4есто и жените са залепени за д-то на родителите си по4ти до пенсия и то най-4есто не поради икономи4еска невъзможност да бъдат самостоятелни а заради 4истото логисти4но удобство. Тате носи,мама меси и лайф из лайф  Twisted Evil

Това е характерно и за гърците, бих го нарекла средиземноморско-ориенталски синдром Laughing.

# 12
  • Italia
  • Мнения: 4 492
Лелееее,4ак и пуканките приготвихте  Rolling Eyes

Ами пример от работата. Народ в заседателната зала,трябва да се прожектира от РС с видеопрожектор на стената. Пробват няколко разбира4и да пуснат прожектора ама неЩо не се полу4ава. Аз отивам,поглеждам и се оказва ,4е просто едно от зъб4етата на на жака,който свързва РС и прожектор е с4упено и не дава контакт. Намирам друг кабел от съседен офис,свързвам двете и работата става. bowuu Фасулска работа,оба4е колегите ми бяха тръгнали да търсят някой от обЩите служители да ги питат заЩо прожектора не работи. Joy
Явно ние българите сме си малко Вси4ко мога и гледаме да се оправим сами,докато тук от най-малката трудност и запъват.
Друг пример ( от свеки,с лЮбоффффф  Mr. Green ) : каквото и когато и да поискат децата тя им го дава , заЩото, цитирам "децата не трябва да пла4ат "  ooooh! Колко пъти и заявявам ,4е я упълномоЩавам да ги накаже или да им се скара ако не слуШат а не да се 4уди как да им угоди на капризите и после да ми вика " Ама те не ме слуШат".  #Crazy
Взима дъЩеря ми от детската градина,навън примерно е 12-13 градуса и тя слага на детето Шапка и Шал,понеже " било студено и Щяла да настине"  Shocked
В работата съЩия куриоз: температурата в офисите сигурно е към 25 градуса,аз по къс ръкав, колежки с вълнени пуловери и пускат парното оЩе по-силно,Щото " било хладно"  ooooh!
Тук като цяло хората са доста зиморни4ави.  Twisted Evil

# 13
  • в едно миланско село
  • Мнения: 4 124
разлика в манталитета не, но във възпитанието, да  Rolling Eyes
мъ4им се да се превъзпитаваме, но явно съм пропуснала да запо4на веднага, демек преди 20 години.

единственият проблем с навиците беШе тоя, 4е като ходиШ на гости трябва да помогнеШ в отсервирането/миенето/суШенето на 4инии, ама аз си казах веднага 4е не практикувам домакинска работа докато съм на гости, пък и ве4е, вси4ки си имат миялна маШина  Mr. Green

с обувките няма проблеми_ и в България в къЩи не се събуваха гости (исвен много близки такива по собствено желание)

# 14
  • Мнения: 5 710
Мен това, което би ме стреснало ( в личен план съм почти сигурна, че няма да се случи), като италиански манталитет са няколко неща:
- едното е, че тук сякаш образованието не е задължителен етап от живота, докато аз съм възпитана в духа на това, че който няма диплома е пораженец или нещо му има на главата.
-другото е  това, което Дирокова каза - държат децата си близо до дълбоки старини. Нагласата на съпруга ми априори е същата, т.е  един ден като имаме деца те  ще бъдат много щастливи да са Тук и да са ни до г.. за, в резултат на което някак се подразбира, че ние ще извървим крачките на свекърите - закупуване на съседен имот , предаване на семейния бизнес на децата и т.н. За мен това са архаизми.
- трета разлика ( която обмислям сериозно) е, че ние  сме възпитани да се занимаваме с едно нещо и дълго. Например на 5г. започваш пиано и свириш упорито поне до 18, без да поглеждаш нищо друго. Така се развива упоритост и постоянство и после с каквото и да се захванеш, ще си успешен, щото си научил суровите уроци на труда и лишенията още в млада възраст. Тук е точно обратното - децата пробват страшно много неща, в които не се задълбочават. От плуване до курсове по леене на свещи. Така пък ги учат да имат избор, но пък и лесно да се отказват. Не съм решила кое е правилното.
- четвърта разлика - традиционно тесен мироглед. Паезе на италиански е страна, но под паезе се разбира и родното място, което може и да е махалата ти. Нагласата, че светът е прекрасен и че свършва с табелата на местообитанието ти съществува в италианския прованс.

Но все пак като се замисля поне 2 от тези нагласи са традиционни и за българите - " От Витоша по-високо нЕма", както и осигуряването на децата.

и т.н, ще мисля за още.

Общи условия

Активация на акаунт