как да се справим с трудното дете

  • 2 253
  • 14
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
синът ми е на 9 години и напоследък е много сприхав и неконтролируем.за всяко нещо обвинява мен.знам,че не съм перфектната майка и търся причината в себе си.но колкото повече се старая толкова по остро реагира той.много съм заета и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото и се въртим в един омагиосан кръг.много съм притеснена.незнам към кого да се обърна.незнам дори в града ни има ли добър детски психолог?знам само че детето ми изживява нещо сериозно и аз трябва да му помогна.дайте съвет.имате ли такива проблеми?

# 1
  • Мнения: 284
вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре.
Ти си написала отговора, но май не го виждаш. Точно това е, той явно КРЕЩИ за внимание и го прави така както може. Вече е установил, че привлича вниманието ти като е гаден.  Затова намери начин да си говорите повече - да му покажеш, че той е важен за теб, това, което го интересува - интересува и теб. Това не изисква кой знае колко време все пак.

# 2
  • Там някъде......
  • Мнения: 197
трябвя според мен да му покажете колко много го обичате и да проявявате малко повече търпение спряямо него.Децата искат колкото може време да им се отделя,но след като сте доста заете компенсирайте това през уикендите

# 3
  • Мнения: 2 700
Виж тук. Сега чета книгата за момичетата и се надявам и аз да намеря своите отговори. Peace

# 4
  • Мнения: 7
опитвам се да бъда търпелива и напоследък често му показвам обичта си,но явно имам много пропуски във времето назад и незнам дали това може да се навакса

# 5
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
....и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото
Ами явно наистина проблема е в липсата на внимание. Грешката ти /според мен/е, че отделяш малкото си свободно време за...уроци.Ако трябва ги оставете за малко.Говорете за други неща. Опитай сама да разбереш какво го мъчи детенце,преди да търсиш психолози. Успех   bouquet!

# 6
  • Мнения: 51
Здравейте на всички!!
Промени се,колкото и да обичаш работата и да си търсим оправдания,време намери и с детето си бъди!
Повярвай това е най добрият лек за него!Едва ли ще ти кажат нещо кой знае повече от това което ти виждаш и знаеш!Не съм против професионалната намеса,но проблема както го описваш е липса на внимание, а щом си го забелязала значи че и ти го усещаш и имаш нужда да си с детето си!Пожелавам ви успех и много време прекарано заедно /и да се похвалиш/!!  bouquet

# 7
  • София
  • Мнения: 62 595
Чакаш го да порасне и да се ожени - тогава жена му да се оправя.  Wink Peace

# 8
  • Sf
  • Мнения: 978
Канете негови приятели вкъщи, изобщо няма да се сеща за теб през това време.

На тази възраст едно дете би трябвало да си намира развлечения и самостоятелно, не може да иска стопроцентното ти внимание денонощно, абсурдно е.

Не му позволявай да те обвинява. Предложи му да свърши въпросното нещо по-добре ако може, ако не може - да си трае. Хич не му помагаш с такова отношение, пък за бъдещата му жена не ми се мисли направо.

А и ти не бива да се чувстваш виновна за това, че си заета много - сигурно не си заета, защото на теб така ти изнася, а просто нямаш избор. Така че горе главата и си освести синковеца, не само да иска, ами и да помага.

# 9
синът ми е на 9 години и напоследък е много сприхав и неконтролируем.за всяко нещо обвинява мен.знам,че не съм перфектната майка и търся причината в себе си.но колкото повече се старая толкова по остро реагира той.много съм заета и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото и се въртим в един омагиосан кръг.много съм притеснена.незнам към кого да се обърна.незнам дори в града ни има ли добър детски психолог?знам само че детето ми изживява нещо сериозно и аз трябва да му помогна.дайте съвет.имате ли такива проблеми?
и аз имам същия проблем , сина ми е на 7 години ...оба4е при мен е още по тръдно , осиновен е
разведодх се когато беше на 3 години , гледам го сама и толкова е свикнал с мен 4е сега се тръшка и не ми дава да излизам. отскоро си имам приятел и не може да ме раздели с него , страх го е 4е ще го изоставя
от 1 година знае 4е е осиновен и може би това е една от причините
дайте съвет

# 10
  • Мнения: 1 470
синът ми е на 9 години и напоследък е много сприхав и неконтролируем.за всяко нещо обвинява мен.знам,че не съм перфектната майка и търся причината в себе си.но колкото повече се старая толкова по остро реагира той.много съм заета и вероятно му липсва внимание.вечер му помагам с уроците и в такива моменти нещата са малко по добре. в следващ момент избухва от нищото и се въртим в един омагиосан кръг.много съм притеснена.незнам към кого да се обърна.незнам дори в града ни има ли добър детски психолог?знам само че детето ми изживява нещо сериозно и аз трябва да му помогна.дайте съвет.имате ли такива проблеми?
и аз имам същия проблем , сина ми е на 7 години ...оба4е при мен е още по тръдно , осиновен е
разведодх се когато беше на 3 години , гледам го сама и толкова е свикнал с мен 4е сега се тръшка и не ми дава да излизам. отскоро си имам приятел и не може да ме раздели с него , страх го е 4е ще го изоставя
от 1 година знае 4е е осиновен и може би това е една от причините
дайте съвет

Предполагам че му е много трудно на детето...Трябва ти много търпение,и разговори,но не го глези,защото ще получиш другият ефект...Казвай нещата такива каквито са...ПРедполагам че ще е трудно...Пожелавам ти успех!!!

# 11
  • Мнения: 3
Здравейте! И моето момиче е на 9 години и е в трети клас. Бедата е в това, че не може самостоятелно да се подготвя за училище. Занимава се с всичко останало но не и с уроците си. В момента съм в болнични и съм непрекъснато над главата й, но направо незнам какво ще правя като тръгна отново на работа. Ходих при училищния психолог с надеждата да ми помогне, но все още не е намерил време за детето ми. Ако някоя от вас има идея как мога да мотивирам детето си да учи самостоятелно, моля, да ми даде съвет.

# 12
  • София
  • Мнения: 62 595
Не зная дали изобщо някой може да ти даде съвет. Предполагам, че детето самичко трябва да узрее за идеята да учи самостоятелно. Или да я оставиш за известно време на самотек, да се поиздъни и да се усети. Ще бере срама от кофти оценки една-две седмици и ще й проработи в главата.

# 13
  • Мнения: 135
Здравейте! И моето момиче е на 9 години и е в трети клас. Бедата е в това, че не може самостоятелно да се подготвя за училище. Занимава се с всичко останало но не и с уроците си. В момента съм в болнични и съм непрекъснато над главата й, но направо незнам какво ще правя като тръгна отново на работа. Ходих при училищния психолог с надеждата да ми помогне, но все още не е намерил време за детето ми. Ако някоя от вас има идея как мога да мотивирам детето си да учи самостоятелно, моля, да ми даде съвет.
Всички около нея са подобни, ако я заведеш на психолог ще я накараш да се чувства различна или аутсайдер. Синът ми е в 7клас и го мотивираме с личен пример. Баща му работи по 12h всеки ден от седмицата, аз когато кажа нещо, дори и за спазването на диета /глупав пример/ го спазвам до дупка и така. Преди да забременея работих на две места по 14- 15h и той го знае. Разговорите с него са ми по- важни от ученето на уроци, нямам проблем и да се поборя с него и да си играем на нинджи /фуб-фуб-яяяяяяяяяяяяяяяя/. С до тук написаното не искам да накарам някой да се почувства по- лош родител от мен, знам, че ви боли точно толкова, колкото и мен, възможно е и повече. Аз за себе си осъзнах, че ще го обичам толкова  безкрайно много като строителен инженер и абсолютно по същия начин като строителен работник. Нека да е честен човек.

# 14
  • Мнения: 29
bengy32, знаеш отговора сама-иска си внимание детето. До скоро и аз работех по 12ч на ден включително и един от почивните дни, но си дадах сметка, колко на заден план съм оставила детето си, което все още ходеше на градина. Напуснах прекрасна работа-доходна, с приятелски отношения м/у колеги и шефове и  се преместихме  в друг град в името на това, да съм изцяло на разположение на детето. И въпреки , че има моменти когато ми доскучава вкъщи сама, докато малкия е на училище,когато видя усмивката му и радостния вик "мамо" когато го посрещам от училище - усещам със сърцето си че не съм сгрешила-то има най-голяма нужда от мен. Времето до вечерта не ни стига да си играем , говорим и забавляваме , след като сме написали домашните разбира се. То само ми казваше преди , колко много му липсвам и колко много е щастлив, че сега сме заедно. Е, няма да е вечено така , разбира се, 1-2г мисля да му отдам изцяло. След някоя и друга година когато порасне, ще го търся, но той вече няма да ме иска така както днес, ще предпочита да е навън с  приятели и приятелка. Такъв е животът.

Общи условия

Активация на акаунт