Колко често се карате с половинката?

  • 4 169
  • 46
  •   1
Отговори
Здравейте!
Пускам тази тема,защото ми е много интересно колко често се карате с половинката си и за какви неща главно стават разправиите.
Питам това,защото от един известен период насам ние с моя приятел се караме доста често и то все за някаква дреболия,която съответно после прераства в голям скандал.Това страшно ме тормози и знам,че не е нормално.
Интересно ми е също дали е възможно това нещо да отмине.Заедно сме от 1 година.Има ли жени тук,които са били в същото положение и с течение на времето тази ситуация е отшумяла?
Хубав уикенд на всички!   bouquet

# 1
  • Мнения: 320
Често имаме спорове и скарвания (скандали никога) - предимно за маловажни неща. От 14 години сме заедно, но това е част от нас. И двамата сме на мнение, че в спора се ражда истината. Но после сдобряването, охххх това сдобряване................

# 2
  • Мнения: 959
Караме се достатъчно често, та да не губим тренинг. Laughing
За какво се караме - най често за битовизми, изнервени около децата се хващаме за дребни неща и така...важното е, че бързо ни минава.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 1 198
Караме се често за маловажни неща,битовизми.Никой от двамата не отстъпва.Кибритлии сме и двамата и все още си напасваме в характерите,но мисля,че това може да стане,когато аз поолегна малко,може би след 15-20 години. Laughing

# 4
  • Мнения: 2 448
Не се караме за дреболии вече. Когато бяхме млади и зелени, да. Пораснахме и разправиите са само сериозни, когато се случат.

# 5
  • Мнения: 589
 С бившият ми съпруг се карахме за щяло и нещяло.Дали защото и двамата сме по-темераментни,дали защото просто бяхме млади и зелени,но се ръфахме яко...
  С приятелят ми живеем заедно от 3 години,досега не сме имали случай на малък спор,камо ли да се караме.Е определено не ми липсват нито караниците,нито сдобряването след това Crossing Arms

# 6
На мен ми е много гадно това положение Sad
И двамата много се тормозим,че така се ръфаме за щало и нещяло.Решила съм да прибегна до хомеопат-психоложката Екатерина Чамурлийска.Дано ми помогне да се поуспокоя малко,защото подпаля ли моторите наобратно,няма гасене Sad
А иначе толкова се обичаме,дали все още не сме напаснали характерите си....и кога,акое  така?

# 7
  • Мнения: 0
Леки спречквания ДА, но големи скандали ... може би 1-2 , винаги намираме интелегентно решение на проблеми. Всъщност , когато половинката ми е права , аз си вземам поука и прекратяваме дебата. Лошо става когато започнем да се пънем и изтъкваме факти, доказателства и т.н.  от девет кладенеца дова да носим. Опитвайте се да решавате проблемите като се поставяте на мястото на другия, погледнете и от неговата страна.

# 8
  • Мнения: 3 294
На нас за трите години откакто сме заедно ни се е случвало много рядко да спорим , имала съм връзки пред брака с доста чести караници , спорове е не беше приятно , сега ми е по-добре  Mr. Green
Make love , not war  Peace

# 9
  • на майната си
  • Мнения: 424
Аз съм си скандалджийка по природа, така че си мрънкам периодично и на определен период спретвам мини скандалче - да ми имат уважението. Не казвам, че е нормално, но при нас си работи Simple Smile.

# 10
  • Мнения: 606
Много рядко.
Не повече от веднъж- дваж дневно.
И за нула време се сдобряваме.
Не сме си крещяли повече от 7 часа.

# 11
  • Мнения: 4 668
Аз съм си скандалджийка по природа, така че си мрънкам периодично и на определен период спретвам мини скандалче - да ми имат уважението. Не казвам, че е нормално, но при нас си работи Simple Smile.
Това все едно аз го написах .  Laughing
А моят мъж всъщност най се дразни , когато викам  Twisted Evil

# 12
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Много, наистина много рядко.
Но пък изключително качествено.

# 13
  • Мнения: 22 531
Темперамента съм и лесно се паля.Караме се често,за глупости,дреболии,но най вече оспорваме мнението на другия. :0

# 14
  • София
  • Мнения: 7 980
Аз съм човек, който много трудно си изпуска нервите. За да стигна до кавга с повишаване на тона, значи отсрещния човек е преминал всички граници на допустимото поведение. Съпругът ми е израстнал в семейство, където е имало чести караници и съответно и той не обича тази форма на контакт. При нас по-скоро се настанява едно лепкаво мълчание и в някакъв момент сядаме, за да си изясним проблема. За щастие, се случва относително рядко. А и в общия случай проблемът е при мен, че много трудно стигам до момент на откровение, в който да кажа какво и защо ме е издразнило. По-скоро се затварям в себе си и мълча, докато не ми размине.

Общи условия

Активация на акаунт