Когато живеех в панелка, аз чинно слизах до съседите преди всеки купон, разяснявах ситуацията, оставях бутилка ракия и на тях да им е весело докато ние се веселим и с чиста съвест купонясвах.
Да, ама сега ме тормози един купон над нас, ама много. Уморена съм, недоспала, имам бебе в процед на зъбоникнене, никой не слезе поне да спомене. Щях да се подготвя психически, нормално е да има поводи за празнуване, да са живи и здрави хората, ама поне да сложа децата да спят в други стаи и т.н. Освен това, избрала съм да живея извън България, не ме упреквайте за избора ми, и това да слушам румънска чалга по малките часове, при условие, че съм на има няма 8000 км от Балканския полуостров, меко казано ме изкарва извън кожата ми. Между другото румънците явно са фенове и на Азис. Може би съм станала заядлива лелка, или и аз незнам какво, но най-много ме дразни дружното "Иххууууу" най-неочаквано, направо се стряскам и подскачам. На всичкото отгоре има поне 50 подковани румънски кобилки, които друсат някакъв масов танц като че ли направо на главата ми.
Ей, една бележка да бяха драснали тези хора да знам поне. Сега търча между двете стаи - в едната бутам биберон, в другата обяснявам, че това не е приближаваща Меца с МР-3ка на ушите. Не ми се звъни на ченгета, не са такива хора по принцип и досега не съм имала проблеми с тях. Ще се преживее една вечер.
А вие какво правите със съседите като вдигате купон?
Вие как правите?
P.S. ще ме прощавате ако имам правописни грешки, или е от умора, или щото съм