Здравейте, вече минаха почти 3 месеца от както дъщеря ми почина на 7 месеца, тя беше с вродено увреждане ...
И освен мъжа ми и другото ми детенце, и донякъде майка ми, никой не допускам истински до себе си, а само привидно. Дори и познати и приятели, всичко е на учтиво здравей, здрасти, как сте, как върви работата, добре ли си, да добре съм, горе долу ..., и до там. Тоест нямам проблем с непознати да общувам, а именно с познатите. Примерно в квартала изобщо не излизам, съседите ги отбягвам, правя се че бързам, само се усмихвам и "здравей", и преминавам през кооперацията ни като бърз влак. Детето разхождаме някъде, където отиваме с колата, а преди това цяло лято бях в квартала с двете ми деца, почти всички ни знаеха ...
и така ...
аз никога не съм била от най-общителните и отворени лоичности, сега хептен май се затварям за околните
как беше/е при вас?
И друг въпрос - Остана ми някакво негативно усещане спрямо свекървата след последния път като се видяхме, а именно като беше тук за погребението. И то заради 2-3 дребни битовизъма. Значи тя като дойде в къщи наистина не беше много подредено, но просто последните дни преди смъртта бях все около детето заради внезапно влошаване, по лекари, бърза помощ и т.н. и т.н., а тя намекна, че не било чисто, ама не по-груб начин де. Ама някак си ми стана кофти и все още си го спомням. А не искам да имам такива чувства спрямо нея и без това не се виждаме често. Така че мислите ли, че заради особеното ми състояние тогава, ми е направило такова впечатление нещо толкова дребно?
Тя просто ми каза неща от типа: "чакай да си обуя чехли, че много трохи имаш в кухнята", "е малко е разхвърляно у вас, ама нали няма да събирате тук хора, не е проблем, но ако се събират хора за прощаване, трябвало да е добре изчистено" (ние в къщи не събирахме хората, просто след погребението седнахме с всички в едно заведение), вечерта преди погребението за вечеря на мъжа ми, брат му и на нея им сипах просто каквото има - салата и суха храна, вика ми "ами като нямаш друго - това"...
Някак си след смъртта аз бях отнесена на съвсем, съвсем друго място, в преносен смисъл, а такива коментари ми бяха толкова странни и далечни, може би просто тогава всичките ми възприятия са били болезнени и най-добре да забравя подобни дреболии, за да не ми повлияе на отношението към свекървата ...
Иначе за сравнение - майка ми - дори в деня на смъртта като дойдоха с баща ми, като се оправихме там документално с който трябва, просто без много, много да коментира се хвана и пооправи това онова набързо.
Естествено като се поокопитих малко, две седмици след погребението, почнах да си оправям апартамента и то основно, шкафове и т.н., понеже за жалост ми се освободи тооолкова много време ... Дори това ми действаше мобилизиращо да се понавдигна след загубата .... После се хванах и малко да поработвам от вкъщи.... Също и се грижех и за живото детенце, и живота продължи ....
Сори, че стана дълго, но ще съм благодарна някой съвет, ако дадете, особено за общуването с хората.
И освен мъжа ми и другото ми детенце, и донякъде майка ми, никой не допускам истински до себе си, а само привидно. Дори и познати и приятели, всичко е на учтиво здравей, здрасти, как сте, как върви работата, добре ли си, да добре съм, горе долу ..., и до там. Тоест нямам проблем с непознати да общувам, а именно с познатите. Примерно в квартала изобщо не излизам, съседите ги отбягвам, правя се че бързам, само се усмихвам и "здравей", и преминавам през кооперацията ни като бърз влак. Детето разхождаме някъде, където отиваме с колата, а преди това цяло лято бях в квартала с двете ми деца, почти всички ни знаеха ...
и така ...
аз никога не съм била от най-общителните и отворени лоичности, сега хептен май се затварям за околните
как беше/е при вас?
И друг въпрос - Остана ми някакво негативно усещане спрямо свекървата след последния път като се видяхме, а именно като беше тук за погребението. И то заради 2-3 дребни битовизъма. Значи тя като дойде в къщи наистина не беше много подредено, но просто последните дни преди смъртта бях все около детето заради внезапно влошаване, по лекари, бърза помощ и т.н. и т.н., а тя намекна, че не било чисто, ама не по-груб начин де. Ама някак си ми стана кофти и все още си го спомням. А не искам да имам такива чувства спрямо нея и без това не се виждаме често. Така че мислите ли, че заради особеното ми състояние тогава, ми е направило такова впечатление нещо толкова дребно?
Тя просто ми каза неща от типа: "чакай да си обуя чехли, че много трохи имаш в кухнята", "е малко е разхвърляно у вас, ама нали няма да събирате тук хора, не е проблем, но ако се събират хора за прощаване, трябвало да е добре изчистено" (ние в къщи не събирахме хората, просто след погребението седнахме с всички в едно заведение), вечерта преди погребението за вечеря на мъжа ми, брат му и на нея им сипах просто каквото има - салата и суха храна, вика ми "ами като нямаш друго - това"...
Някак си след смъртта аз бях отнесена на съвсем, съвсем друго място, в преносен смисъл, а такива коментари ми бяха толкова странни и далечни, може би просто тогава всичките ми възприятия са били болезнени и най-добре да забравя подобни дреболии, за да не ми повлияе на отношението към свекървата ...
Иначе за сравнение - майка ми - дори в деня на смъртта като дойдоха с баща ми, като се оправихме там документално с който трябва, просто без много, много да коментира се хвана и пооправи това онова набързо.
Естествено като се поокопитих малко, две седмици след погребението, почнах да си оправям апартамента и то основно, шкафове и т.н., понеже за жалост ми се освободи тооолкова много време ... Дори това ми действаше мобилизиращо да се понавдигна след загубата .... После се хванах и малко да поработвам от вкъщи.... Също и се грижех и за живото детенце, и живота продължи ....
Сори, че стана дълго, но ще съм благодарна някой съвет, ако дадете, особено за общуването с хората.
-нека и е светло на малката душичка! 
