Страх от детска ясла!!!Помогнете

  • 4 023
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 105
Здравейте мили мамчета. Не съм сигурна дали тук е мястото да питам и разкажа за моят проблем.
Преди около месец заведох малкото ни слънце в яслата. Оставих я там 2 часа при госпожа, съседка и моя близка позната. Един час е играла с дечицата, един час е плакала. Обадиха ми се че много плаче да дойда да си я взема. От тогава не се откъсва от мен. Зная, че това е стрес за малкото ми слънчице, зная, че все някога трява да се преодолее това и все някога трябва да остане в градинката при другите деца.Много ми е трудно и съм много объркана. Преди оставаше при бабите си за по няколко часа, дори съм я оставяла за 4 дни при бабите бед да ме вижда, не е имало проблеми. След сблъсака с другия свят и непознатите, Габи стана друга. Изобщо не ме изпуска от поглед...до тоалетна не мога да отида дори. Всичко заедно правим, готвим, простираме, играем, мама да е налице. Какво да правя? Дали някога ще отшуми тази привързаност? Дали изобщо ще поиска някога да остане в градина или някъде без мама? Как да преодолея това? Бабите не искат да помагат. Едната си има работа-майка ми, а свекървата е безработно и изобщо не проявява желание да ми помогне да преодолеем този проблем. Аз се справям сам сама. Съпругът ми все работи.  Мисля , че ще се побъркам, ако не се справя с това.
 Пишете ми ако някоя от вас е имала подобен проблем. Ще се радвам да прочета нечие мнение и да се пооспокоя малко.

# 1
  • Върху лъчите на Слънцето.
  • Мнения: 1 992
И моят син свикна трудно, но се справи добре. Гледам си го сама - няма кой да помага. Това беше и основният проблем - много му е тежко да се отдели от мен. Е, още мрънка на раздяла, но се успокоява бързо. Ние правим всичко даедно от както се е родил. Но първите дни, след като си го вземех от яслата не само, че не ме изпускаше от поглед, а не искаше да слезе от ръцете ми и в същото време беше агресивен. Но явно се убеди, че мама няма да избяга и , че винаги идва да го вземе от ясла.
Не е лесно, но не е невъзможно. Първата седмица от ясленския му живот се упреквах, че го тормозя така. Но това е неизбежно - все в един момнт трябва да се отделят от нас. И колкото са по-големи - толкова ще им (ни) е по-трудно.
Не губи надежда. Важно е в периода на адаптация да си много търпелива и да докажеш на малката, че все още тя е всичко за теб  Heart Eyes
Желая ти успех!

Последна редакция: ср, 19 ное 2008, 14:58 от Гневна

# 2
  • Варна
  • Мнения: 558
След двукратния ми опит мога да кажа, че е нужно мнооооооого търпение. И двете ми щерки бяха проблемни. Мислех си, че втория път ще е по-лесно, но уви... Вярвай ми ревеше ми се с нея. Започна да ходи в края на Септември. 4 седмици ходи за по час и половина и все си ревеше. След това казах, че ще се връщам на работа и почнаха да я оставят до обяд, но бяха писъци и ревове. Сядала на едно столче и не искала никой да я докосва. При всяка манипулация следва рев. Едва вчера успяха да я приспят за пръв път. Непрекъснато ме следва дори в тоалета. Простираме заедно. Бях се отчаяла. Заведох я на хомеопат и ми изписаха нещо - не знам как се казва. Давам и го от 2 седмици, даже вече трета, и мога да кажа, че има значителна промяна. Желая ти много слонско търпение, железни нерви и не се отказвай  Peace.

# 3
  • Мнения: 2 331
Бих изчакала детето да порасте достатъчно.Аз лично мисля, че не трябва да се отделят толкова рано от семейната среда.Затова и съм избрала вариант без ясла и направо на ДГ.Дано имаш такава възможност, защото все пак всичко опира до това!

# 4
  • Мнения: 9 814
Бих изчакала детето поне да навърши две години и тогава да започна с опитите с яслата.
А дали ще свикне за два дни или за два месеца зависи от самото дете от темперамента му, зрелостта му, характера му и от подхода на персонала в детското заведение.

# 5
  • Мнения: 822
Според мен яслата е излишна - освен при неотложна финансова необходимост. Децата на тази възраст са доста привързани към майката, което е напълно нормално. Отделянето трябва да става постепенно, без принуда, насилие - както често се получава в детските ясли - детето се грабва от майката и плаче седмици, месец, два, след което свиква, но на каква цена?
А дали ще свикне за два дни или за два месеца зависи от самото дете от темперамента му, зрелостта му, характера му и от подхода на персонала в детското заведение.
С това съм напълно съгласна  Peace

# 6
  • Мнения: 3 695
Бих изчакала детето поне да навърши две години и тогава да започна с опитите с яслата.
А дали ще свикне за два дни или за два месеца зависи от самото дете от темперамента му, зрелостта му, характера му и от подхода на персонала в детското заведение.
Peace

# 7
  • Мнения: 2 908
Дъщеря ми също се казва Габи и е само 2-3 месеца по-голяма от твоята,но нито ден не е плакала и ходи с огромно желание на ясла,няма търпение да тръгне-така,че никак не съм на мнение,че яслите били излишни-детето ми не смята така StopНе мога съвет да ти дам-смятам,че е до дете и щом не обича,значи не трябва да я насилваш. Thinking

# 8
  • Мнения: 63
Моето малко слънчице ходи на ясла от 2 месеца.Не ни беше леснода се разделим и да тръгне,но вече не реве и се чувства добре там.В началото вечер не се откъсваше от мен.Даже докато спеше идваше,защото леглата ни са долепени.Сего премина.Мисля че не трябва да я спираш,а просто и трябва повече време за да свикне.С времето ще го преодолее,но сега позволиш ли  и да се наложи после ще ти е по трудно.Те са много хитри.Като види,че като плаче ти я оставяш вкъщи ще го прави всеки път като я заведеш.
А за мненията,че яслата е добре да се избегне ,мисля че не е толкова страшно.Напротив аз виждам много положителна промяна в детето си.Станал е по дисциплиниран,като си дойде сяда и се заиграва сам,започна много бързода се учи да говори.Като тръгна не казваше почти нищо(на 1г и 6м е),а сега може да обясни какво иска по бебешки.Аз си го разбирам.

# 9
  • Мнения: 545
Здравей! Моята дъщеря тръгна на ясла на 1 год. и 6 м. т.е. преди два-три месеца. Преди това спокойно я бях оставяла при баба й за една седмица, докато бяхме на море. Не ме търсеше особено, например когато сме  в къщи, спокойно си се занимаваше с нещо, заспиваше сама, даже я преместихме в отделна стая. С тръгването на ясла нещата коренно се промениха. Не даваше на никой друг освен мен да я гушне, не можех да тоалетна да ида сама, нито да се изкъпя, не можех и нещо да свърша, бяхме двете залепени като бисквити. Много се измъчвах от нейната тревожност, опитвах се да бъда внимателна, ласкава, зарязвах всичко след работа и по цяла вечер само с нея се занимавах. Приспиването стана абсолютен кошмар. Вечер се превъзбуждаше, приспивахме се по час  и нещо. Нощем се будеше и искаше да й държа ръката, не даваше да се отделя за две минути от нея. Мислела съм си да я върнем обратно да спи при нас. Около месец спях все до 4ч, тогава се събуждаше и почваше дежуренето до леглото.
Обаче с времето нещата се пооправиха, почна да спи по-спокойно. Свикна с яслата и спря да плаче сутрин. Лелките са много доволни от нея. Сутрин отива без протести, даже се хили и подтичва, а в началото се носихме до стаята. Знае къде й е гардеробчето, вади пантофите и рядко плаче, даже сама влиза, преди още да сме си отишли.Днес дори сама заспа на обяд, както в доброто старо време.
Та мисълта ми е, че всяко дете се адаптира рано или късно. И ние не разполагаме с баби - и двете работят и да ти кажа, не са ни длъжни в крайна сметка. Финансово ни беше трудно, без аз да ходя на работа, така че ходенето й на ясла беше неизбежно. Само ако знаеш как съм се терзала, че не мога да й осигуря детегледачка, че нямаме достатъчно средства и тази зима да не работя. Ако можеш да я гледаш още и усещаш, че това е най-правилното за нея, гледай си я. Ако ли не, въоръжи се с много търпение. Нашето тръгване на ясла беше кошмарен период, но слава богу попремина. Hug

Последна редакция: пт, 21 ное 2008, 16:29 от lga

Общи условия

Активация на акаунт