Преди около месец заведох малкото ни слънце в яслата. Оставих я там 2 часа при госпожа, съседка и моя близка позната. Един час е играла с дечицата, един час е плакала. Обадиха ми се че много плаче да дойда да си я взема. От тогава не се откъсва от мен. Зная, че това е стрес за малкото ми слънчице, зная, че все някога трява да се преодолее това и все някога трябва да остане в градинката при другите деца.Много ми е трудно и съм много объркана. Преди оставаше при бабите си за по няколко часа, дори съм я оставяла за 4 дни при бабите бед да ме вижда, не е имало проблеми. След сблъсака с другия свят и непознатите, Габи стана друга. Изобщо не ме изпуска от поглед...до тоалетна не мога да отида дори. Всичко заедно правим, готвим, простираме, играем, мама да е налице. Какво да правя? Дали някога ще отшуми тази привързаност? Дали изобщо ще поиска някога да остане в градина или някъде без мама? Как да преодолея това? Бабите не искат да помагат. Едната си има работа-майка ми, а свекървата е безработно и изобщо не проявява желание да ми помогне да преодолеем този проблем. Аз се справям сам сама. Съпругът ми все работи. Мисля , че ще се побъркам, ако не се справя с това.
Пишете ми ако някоя от вас е имала подобен проблем. Ще се радвам да прочета нечие мнение и да се пооспокоя малко.