Днес се замислих по темата и установих, че дългогодишни мои приятели, които съм мислела за най добрите и след като се ожених се оказа, че повече не проявяват интерес към мен. Понякога направо ме избягват. Сега вярно е, че покрай децата човек създава нови приятелства със себеподобни. Но лично аз за себе си не съм отписала и старите си все още несемейни такива. Опитвам се да поддържам връзка с тях, но те като че ли ме избягват. Чак имам чувство, че са ме намразили. Много ми е неприятно това положение, още повече, че до последно сме си били близки. Лично аз докато бях несемейна и мои приятели се женеха изобщо не си променях отношението към тях.
Вие имате ли подобни загуби на приятелства не по ваша вина, след като се оженихте и сдобихте с деца?
Вие имате ли подобни загуби на приятелства не по ваша вина, след като се оженихте и сдобихте с деца?
Срещите ми обикновено са по паркове и градинки (даже работни срещи 
), а не дай боже да се видим у дома. Тогава гостът бива задушен от тролско внимание, в ушите му кънтят тролски писъци и трябва да отговаря на странни въпроси: "Имаш ли деца? А защо нямаш деца? Играл ли си "Лего Стар Уорс? Намирал ли си кост от динозавър или поне череп от коза?" 
Приятели мъже, които имах по близки, не са си променили отношението , заради появата на детето, което е по странно, но факт.Сега някои от тях се присещат за мен като ми поотрасна детето, те все още нямат свои, да ги видя като имат бебета и то не в първа младост как ще се чувстват. Но отдавна престанах да се натискам където и да е.
). Не са чак толкова много, но са наистина ценни. След като се родиха децата ми, се виждахме по-рядко, но мога да кажа, че с някои от тях, отношенията ни дори са по-добри отпреди. Свестни приятели имаме 
, наистина. И не само, че търпят дивите ми момчета, които изобщо не им пречат, но и много ги обичат. Когато можем се събираме и изкарваме страшно весело. Колкото и да е странно за някои, намираме ужасно много общи теми и интереси. Сигурно е късмет, не знам