После какво става?

Лично аз простих /поне така си мисля/, но все още не съм забравила. В момента се опитвам да стана по-самостоятелна и ако недай си боже има втори път  събирам му багажа и адиос Според мен всичко зависи и от човека до теб, от това той какво прави и какви усилия полага, за да продължите заедно напред.

(пак аз, исках да преименувам ника, но не стана)

Благодаря за отговорите!

Първо - понеже ника е с мъжко име, мислех че е ясно, но да уточня - мъж съм.
Второ - извинявайте, че не мога да дам подробности - това е текущ казус из другите теми в този форум в момента. Така или иначе засегнатите страни четат какво става всеки ден. Но исках да видя мнения допълнителни, анонимно. Затова и този ник е на практика само за тази тема. Дано не обиждам някого.

Иначе вчера се видях с психолог. От разговора ни, успях да систематизирам следното:

Какви са вариантите при изневяра. В зависимост от ситуацията, възможностите са:

1.   Ситуация в която страните така или иначе не се обичат – ако засегнатите страни така или иначе са имали проблеми (и особено ако е имало физическо насилие), то очевидно и най-добро е да се разделят.
2.   Вариант, когато в изоставения (изоставените, че може да са двама) все така обичат половинката си – това е тежкия вариант. Има два подслучая:
         a.   Новата връзка е временна и след първоначалното й насищане, идва изтрезняването и истината, че това не е ОК. Въпросът е, че това отнема време – примерно няколко месеца – което време е доста тежко за изоставения (-те). Практиката показва, че почти всички такива ситуации завършват така.
         b.   И след няколко месеца връзката не се разпада – макар и рядко, това е възможно. Тук е въпрос на издържливост и нерви нещата да приключат окончателно възможно най-лесно.
3.   Паралелно с това се явява факторът деца. В зависимост от това дали ги има или ги няма, следват вариации. Принципното положение е, че за едно дете и за неговия вътрешен свят най-доброто е и мама, и тати да са заедно при него. Абсолютно и еднозначно, дори да е само театър, каквато ситуация може да се случи. Ако все-пак това не се получи то:
         a.   Ако детето е малко (преди пубертета) и то не е имало собствени емоции в тази сфера, то никога не би могло да разбере «защо това се случва». Нещо повече – понеже децата обичат и двамата си родители, в този момент те дори могат да започнат да се самообвиняват и да си натрапят вина за ситуацията. Това е особено неприятно.
                      i.   Ако детето е още бебе и не помни реалните си родители – тогава е възможно, ако има двама обичащи го «мама» и «тати», то да не остане обременено. Това е известна бомба със закъснител до деня, в който истината се разбере.
         b.   Ако детето все пак може да прояви разбиране, то това би било на база някакъв собствен опит, от който да знае, че това е възможно. Да, по отношение на себе си то няма да е толкова нещастно, но като цяло ще е по-лесно за него.
          c.   В случаи на насилие в семейството, със сигурност за детето е по-добре родителите да не са заедно и така пострадалия (обикновено майката, която е физически по-слаба, но има и изключения) ще бъде «спасен». И тук това е по-малкото зло за него, защото принципното положение е валидно във всички случаи.
         d.   В крайна сметка това се случвало на 9 от 10 деца (видя ми се множко, ама не аз съм спеца). Въпрос на осъзнаване е как това да им се отрази възможно най-малко.

Така че това, което ми казвате и думите на психолога за момента закрепват положението. Почнах поне да ям отново. На ход е времето.