Ще ви разкажа какво поломих днес:
слагам си на котлона кафеварката и предвкусвайки едночасов престой във форума с чаша ароматно кафе и цигарка, се запилявам из къщи. По едно време реших, че кафето вече е станало и отивам да видя. И какво да видя! С тъпия си акъл съм включила не малкия котлон, където съм сложила кафеварката, а другия, на който /понеже не го използвам почти/ съм тупнала тостера, елегантно събран върху иноксово подносче Цептер. Та въпросният тостер, добре опечен, пуши като за световно, ама димът много, много не се усеща, защото съм включила абсорбатора /пушач като мен все отнякъде трябва да се проветрява през зимата!/. Подносът - огънат като макарон, а филийкопекачът - сгърчен отгоре му като ..... като друг макарон, ама добре препечен. Пушилка - до Бога. А пък чисто нова машинката беше, да му се не види. А кафе няма, разбира се! Как да се свари, като не съм му пуснала котлончето. Идеше ми да се гръмна.
Половин час по-късно, успокоена с една чаша бира, влизам в банята и виждам, че казанчето църцори. Решавам да регулирам поплавъка /понякога се самоизважда от рамото, на което е закачен и не затваря добре крана/. Пъхвам ръчица в ледената вода и какво точно направих, не знам, ама и рамо, и поплавък ми останаха в ръката. С една дума - отчупих го. Вързах с една телчица /като примерен български майстор/, ама не ще да работи като хората - още повече започна да църцори.
Да ви кажа честно, излизам навън. То, ако продължа да си стоя вкъщи, ще изпотроша всичко!
Поне да не бяха в един ден и двете злини.
Вие унищожавате ли? А какво?