Имате ли притеснения?

  • 1 476
  • 19
  •   1
Отговори
  • Мнения: 48
Искам да споделя с вас моите притеснения и да ви попитам на вас случвало ли ви се?Става въпрос за следното -имам страхотно дете ,което много обичам.Роди се по-рано от очакваното и слава на бог всичко е наред.Но понякога ме обземат така наречените черни мисли.Притеснения относно бъдещото ,страх от неизвестноста и всякакви ако, ако.....Лошото че сега много зачестиха и не мога да се избавя от тях.Коггато сам на работа или сме заедно навън нямам тези проблеми.И си казвам как съм можела да го помисля.Но стане ли вечер и приберали се ,се почва.Аз сам много позитивна личност и през пролетта четох подобни книги и тогава се оплетах в тях.Обърками се съзнанието и не мога да се излекувам от тях.Състоянието ми е подобно на хипохондрия ,но насочена към детето,докато към другите близки не толкова силна.

# 1
  • Мнения: 7 373
                       Я се вземи в ръце и спри да се самонавиваш.Мисли положително и винаги ще бъдеш добре и ти и детето ти.Не дърпай зорлем дявола за опашката - така казваше баба ми. Peace

# 2
  • Мнения: 2 127
Спри с четенето на книгите.Мисли само позитивно.

# 3
  • Мнения: 25 558
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш.  Confused

# 4
  • София
  • Мнения: 62 595
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.

# 5
  • Мнения: 95
Случва се на всяка майка да мисли такива неща,но ти си прекалила.Виновни са наистина книгите,които си чела.Просто си по-внушаема и са ти повлияли.Затова се опитай да четеш книги,които ще те направят по-уверена,а не по-уплашена,иначе ще си докараш параноя.
Мисли само хубави неща и си спомняй,по-често хубавите моменти с детенце...и не се притеснявай Hug

# 6
  • Мнения: 2 732
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш.  Confused
Peace

# 7
  • Мнения: 553
Опитай наистина да ''гониш'' лошите мисли от главата си  Naughty
Колкото по-положително мислим - толкоз по добре за всички ни.
Инак - естесвено е да имаме страхове и притеснения за децата си, важното е да ги спираме преди да са ни обсебили  Hug

# 8
  • Мнения: 8 999
Как ти се появяват вечер тия притеснения, като сте заедно с детето?! Нали казваш, че когато сте навън с него, нямаш такива черни мисли.
Аз, честно казано, нямам време за никакви мисли. Вечер заспивам като труп от умора.

# 9
  • Мнения: 1 312
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.

Аз мисля същото  Hug

# 10
  • Мнения: 7 723
Има една приказка:
Дано не не ти се случва това,
което майка ти си мисли...

# 11
  • София
  • Мнения: 2 296
Всяка нормална майка има такива притеснения. Важното е да не им се поддаваш и да ги гониш навреме. Друг въпрос е доколко ще успееш.  Confused
една приказка казва: "да не ти се случва това, което мисли майка ти".
Опитай се да се успокоиш. Съмнявам се да има майка, на която да не й се случва същото.
Съгласна съм напълно.Дано успееш да преодолееш лошите мисли. Peace

# 12
  • Мнения: 743
Предполагам, че с всяка майка е така. Въпросът наистина е в това да се опитаме да не се поддаваме на влиянието им.

# 13
  • Мнения: 552
Оффф и аз съм такъв случай.Най-често си ги мисля тези неща вечер,детето като си легне и аз остана сама с мислите си Tired
Но иситната е,че е и такова времето,в което живеем.Тази вечер по новините ще дадат за убито дете от роднина,утре за наркотиците,вчера за изнасилвани момиченца...и т.н.Няма начин просто една майка да не и минат черни мисли през главата.Но гледам да ги прогонвам бързо,бързо.

# 14
  • Мнения: 249
И моята дъщеря се роди по рано от определеното, в 8я месец. Никога не съм си и помисляла, че може да има нещо нередно, някакви усложнения или каквото и да било. Тя се роди 2 100 и за мен си беше най-нормалното и сладко бебе на света (естествено). Малко личице, малки устнички, без мигли и със скули. Всички останали бебоци ми се струваха огрооомни, гигантски бебета по 3.5 - 4 кг  Laughing като че ли всички около мен се притесняваха, питаха, разпитваха само аз и съпругът ми бяхме спокойни, като че ли да се роди толкова малка беше най естественото нещо на света. Така че недей се шашка, не е необходимо да си натоварваш живота психически, а както изглежда си вече пренатоварена. Всеки си има такива моменти. Може би, ако си намериш нещо успокоително, йога, чаша вино, вана. Отдели време, което да е само за теб. Аз както взех да нареждам, ако мога и да се слушам ще ми е от полза  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт