Момичета, би ми било интересно да науча и вашите разбирания за приятелството...Имам една дружка, с която сме приятелки вече много години - над 15. Много е готина, много я обичам и ценя като човек. Но.... Често ми се сърди за щяло и не щяло. Не е по повод на казани от мен думи, а по-скоро защо не съм й се обаждала 1 седмица, примерно, или защо съм излизала с някои приятелки, а с нея не.... Това в период, в който тя беше заета до късно вечер и ми го е казвала многократно, както и многократно ми е отказвала на предложения за кафе. Като ви разказвам за тези отношения, предполагам, че оставате впечатление, че говоря за тинейджъри, ми не - и двете сме над 30. Откакто съм се омъжила положих специални усилия да не се чувства самотна, постоянно я каня вкъщи, основно уикендите, тъй като през седмицата ни е трудно да си напаснем програмите. Мъжът ми също се отнася добре с нея, винаги си клюкарстваме само двете, той не се меси, зяпаме женски филмчета и т.н. Моята приятелка няма мъж до себе си и заради това полагам такива усилия да не се чувства кофти заради това, че се омъжих. На всякакви мероприятия, които правим, тя винаги е сред поканените.
В момента пак ми е сърдита за нещо, усещам го по отношението й. Обаждах й се на няколко пъти по телефона, но тя все ми отговаря едносрично, студено...Честно казано дори и не мога да се насиля да я питам къде я стяга шапката, защото малко тези отношения започват да ми се струват странни...Странни ми се струват, защото аз самата много трудно се сърдя чак толкова, че да не говоря на някого или да се държа по този начин. И обикновено, за да реагирам така, означава, че човекът е преминал всякакви допустими граници ...Та как бихте коментирали и постъпили на мое място?
В момента пак ми е сърдита за нещо, усещам го по отношението й. Обаждах й се на няколко пъти по телефона, но тя все ми отговаря едносрично, студено...Честно казано дори и не мога да се насиля да я питам къде я стяга шапката, защото малко тези отношения започват да ми се струват странни...Странни ми се струват, защото аз самата много трудно се сърдя чак толкова, че да не говоря на някого или да се държа по този начин. И обикновено, за да реагирам така, означава, че човекът е преминал всякакви допустими граници ...Та как бихте коментирали и постъпили на мое място?
Или пиатш направо какъв е проблема , или се разсърди - отговаряй едносрично и студено 
........като в детската градина 
Както споменах, аз съм доста непретенциозна в отношенията с приятелите и не ми се е случвало да изпадам в такива дилеми с други...Това беше и причината да искам мнение тук. 
Толкова приятно си изкарвахме заедно !