Отговори
  • Мнения: 2 757
освен това струва ли ви се, че другите не ви гледат децата правилно или напротив, доверявате се без проблем на други хора и дори мислите, че гледат децата ви по добре от вас самите. Аз познавам поне една майка, която мисли, че бабата гледа децата по добре от самата нея. Сега ясно, че кое е добре и зле е много субективно. Но тук аз питам именно за субективното ви мнение.
Аз лично, поне от опита си с детегледачки съм останала с убеждението, че като цяло колкото и много да правят за децата всеки има някакви много съществени в моите очи пропуски и поради тази причина ми е много трудно да си оставям децата в чужди ръце дори на собствения им баща. Под пропуски имам предвид, че не им достига вниманието да забележат навреме евентуална опасност,  не успяват да разберат нуждата на детето защо реве или какво го дразни в даден момент, изобщо имам чувство че всички отбиват номера. Това сигурно е нормално защото не са техни деца и може да им пука колкото на мен. Но все пак не ме задоволява това положение, имам чувство че правя огромен компромис когато оставям децата си в чужди ръце дори за кратко.
Майчин инстинкт ли е, болестно състояние ли е вече се чудя, защото всички ми казват да приемам нещата по спокойно, но аз не виждам как може да го постигна при положение, че виждам, че децата не се гледат като хората.
Освен това като за капак имам чувство, че дори чуждите деца бих гледала по добре от собствените им родители. Просто непрекъснато виждам как правят грешки  Embarassed

# 1
  • Мнения: 817
Нямам представа дали някой може да гледа детето ми по добре от мен. Но да, аз се доверявам и на двете баби, като оставям дъщеря си, когато е болна с някоя от тях. Нямам притеснения, че не могат да се справят с нея!

# 2
  • Мнения: 2 757
Нямам представа дали някой може да гледа детето ми по добре от мен. Но да, аз се доверявам и на двете баби, като оставям дъщеря си, когато е болна с някоя от тях. Нямам притеснения, че не могат да се справят с нея!

Както казах е субективно дали ти или друг го гледа по добре. Аз се интересувам от личното ви усещане. Ясно е, че много хора волю неволю се доверяват на други да им гледат децата. Интересува ме обаче, дали имат усещането, че самите те си гледат детето по добре или според тях има друг или други, които се справят по добре с нуждите на децата им

# 3
  • София
  • Мнения: 6 356
"гледането" на дете е многостранен процес. разбира се, майката е най-навътре в познаването на своето дете и съответно най-добре се справя с голяма част от нещата около "гледането".
но никой не е съвършен. аз не мисля, че съм универсалния човек за моето дете. например, баба му и баща му играят много по-добре с него, отколкото аз. аз пък се справям по-добре с храненето, приспиването, с обгрижването, следя си режима и ежедневните процедури, които пък те често пропускат. да, грешки са, но няма да се случи нищо фатално. а всички неща са важни, затова е добре детето да не е само с един човек.

ако детето се гледа от професионалист, който има правилно емоционално отношение и отговорност към децата, не мисля, че би се справил по-зле от мен.

# 4
  • Мнения: 4 290
Да, има моменти, в които съм сигурна, че друг би се справил по-добре от мен, в гледането на децата. Когато съм уморена, когато съм изнервена, когато нищо не ми спори. Отделно смятам, че не винаги съм права за всичко и не се имам за безгрешна.
Със сигурност, обаче, по-добра майка децата ми не биха имали!

# 5
  • по пътя на светлината
  • Мнения: 2 290
Не мисля,че съм перфектната майка,но не бих се доверила и на някой друг да я гледа,по простата причина,че до сега (вече сме на 6 годинки)никой не е пожелал да се ангажира с нея дори и за минути(с изключение на  таткото).
 

# 6
  • Мнения: 2 956
ПОнякога си мисля, че не се справям добре.Най-вече когато се изнервя.

# 7
  • Мнения: 636
Също като теб смятам, че се справям най-добре, особено като става въпрос за възпитание. Но има някои хора, които съм квалифицирала като добре справящи се и това са баща им, леля им и гледачката - това за по малко на ден. Мисля, че болшинството от майките чувстват нещата по този начин, зависи обаче в каква степен. При теб, изглежда, е по-изразено и ми се струва, че целта на поста ти е да се сравниш с другите, за да си отговориш на въпроса "Вред ли съм всъщност или нещо се вманячавам?" Според мен линията е много тънка и често се прескача. От една страна, няма нищо лошо да смяташ, че си най-добрата грижа за своето дете, защото това ще те кара да си повече време край него, а това е много хубаво. От друга страна, ако тази позиция те прави много тревожна /или тревожността ти е оформила тази твоя позиция/, ако не искаш и за момент да се разделиш с децата си или го правиш с голяма неохота и после се чувстваш сума си време раздразнена, че не са те замествали правилно, ако това те прави да си вечно "на нож" с педагогически персонал и роднини, тогава вече е добре да се позамислиш... Постът ти ме кара да смятам, че си от прекаляващите. Ако е така, би било добре да се освободиш от тревожността и префекционизма си, защото може да направят  живота ти ад.
Аз също съм с една идея по-тревожна отколкото ми се иска и полагам усилия да се боря с това. Успех!

Последна редакция: ср, 03 дек 2008, 11:31 от seni

# 8
  • Мнения: 817
Ами честно казано, понякога майка ми се справя доста по добре от мен, по спокойна и по уравновесена е. Има желанието, а и времето да разказва дълги и интересни приказки. Доста добре се справя.

# 9
  • Бургас
  • Мнения: 10 340
Единствения човек на когото имам пълно доверие и съм на 100% спокойна като го оставя това е баща му.На никой друг.
Бабите му изявяват желание от време на време, а и го гледат ако се наложи, но много го глезят.За да им е мирно на главите го оставят да прави каквото си иска. За храненето пък колко кавги сме имали - царевични пръчици, чипс и т.н.

# 10
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
Убедена съм, че имам пропуски. Но когато нещата ми се изплъзват от пръстите не разсъждавам в посока дали някой би се справи по-добре от мен в конкретната ситуация, а кой е максимално най-добрият начин, по който е трябвало аз да реагирам. По отношение на гледането на децата кусури намирам на всички. Включително и на себе си.



# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 786
Никой не може да се справи като мен Grinning

Това не значи, че бабите, както и още много други хора няма да намерят достатъчно добър подход, но аз си оставам най-добрата за моето дете.

# 12
  • Мнения: 2 331
Вярвам само и единствено на себе си и баща им. Embarassed Може би, защото и без това няма на кого друг... newsm78
Случи се веднъж да ги оставя за час на баба им.Ужасно се изнервих, чувствах се виновна и уплашена.Тогава бяха малки.Сега си мисля, че и друг би могъл да се справи добре с тях, но не по-добре от мен. bowuu

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 10 810
Да.

# 14
  • Мнения: 9 814
Понякога си мисля, че не се справям добре.Най-вече когато се изнервя.

И въпреки това повече са моментите, когато съм сигурна, че няма човек, които да се справя по-добре от мен с отглеждането на дъщеря ми.
Говоря за отглеждането на детето като цяло. Иначе се доверявам и на двете баби.При едната ми харесва една част от грижите, при другата друга част.

Общи условия

Активация на акаунт