Тема за нашите отговорности и кой, какво ни дължи

  • 5 012
  • 90
  •   1
Отговори
  • Мнения: 2 471
 Историята е следната: в един сайт попаднах на  жена, която искаше да и подарят дрешки за дечицата и. Запознахме се и тя ми разказа за семейството си. Млади хора, които живеят на семейни начала. Единственият им доход идва от мъжът. Живеят в общинско жилище. Третото дете се ражда не планувано, като мъниците са на години 6, 3 и 1г. Естествено изнемогват финансово. Жената от ражданията получава неправилна обмяна на веществата и в момента е с наднормено тегло. Трудно се движи и трудно си намира дрехи. Голямото и дете беше с нея на срещата - красиво момиченце, русо и синеоко, което за неговите 6г. тежи 16кг.  Беше облечено с дрехи, отдавна омалели и изхабени и обуто в огромни ботушки. Жалка картина. Поговорих с майката и попитах, как са се решили на толкова деца, като не могат да им осигурят елементарни нужди. Отговорът беше -  ми така се случи. Виж в каква държава живеем. От никъде помощ. Само малцинствата получават финансова подкрепа. Ние мизерстваме и на никой не му пука...
След срещата с нея се сетих и за онова семейство с 9 деца. Замислих се, държавата ли ни е виновна, че не можем да осигурим децата ни или ние не сме достатъчно отговорни. Социалната политика в БГ е оспорвана много. Непрекъснато се дават примери с други държави. Факт е, че в момента има много бедни хора. Но защо се наемаме да създаваме големи семейства, без да мислим за последствията.
Моля Ви споделете вашето мнение.
Само да добавя, че не съдя никого. Просто искам да прочета вашата гледна точка.

Последна редакция: пт, 05 дек 2008, 12:43 от Dencho

# 1
  • София
  • Мнения: 7 984
Ами аз лично трудно разбирам отговори от типа на "просто така се случи" за неща, които касаят опционални възможности. Иначе да, факт е, че живеем в държава със слаба социална политика, но всъщност не знам и доколко трябва да държим отговорна държавата за нашия съзнателен избор.

# 2
  • на майната си
  • Мнения: 425
Някъде имаше тема и май го обсъждахме.
Казвала съм и друг път - никой не ми е длъжен.
Не съм съгласна с държавната/социална политика, дразня се че не мога да вземам заветните детски, но .... това е.
Опитвам се да се справям както мога.
Взела съм за себе си решение, че едно дете ще гледам, защото и за него не съм сигурна дали ще мога да подсигуря подобаващо образование - това за мен е най-голямото перо Simple Smile.
Дразня се и на родители в у-ща/градини които мрънкат при всяко събиране на средства и изтъкват колко деца имат - в крайна сметка всеки разумен човек би трябвало да прецени. Не бих родила дете, което знам че не мога да гледам - нека ме разпнат противниците на абортите - но за мен в другия случай обричаш жив човек на мизерия и неравностоен старт в живота.

# 3
  • Мнения: 46 484
Останала съм с впечатлението, че семейства, които правят деца целенасочено, винаги успяват да им осигурят основното Hug
Но не и другите, които заради ниска здравна култура, просто махват с ръка като стане Sad

# 4
  • Мнения: 2 590
Вярно е, че първо трябва да се помисли дали можеш да си отгледаш децата и какво можеш да им осигуриш, преди да се наемеш да ги създадеш. Но това е поради факта, че така стоят нещата в нашата държава. Естествено е по- голямата част от българските млади семейства и двойки да мислят по този начин, а и имайки предвид това, че преди първо дете почти всеки се терзае, че може би не е готов и дали ще се справи да осигури светло бъдеще на детето си. До тук добре, мисля, че всичко това е нормално, но ако нямаме повече такива семейства с по 3 деца накъде ще е нашата държава след едно, две или три поколения? С този отрицателен естествен прираст, то няма да останат българи в тази държава в близките няколко десетилетия, а да има положителен естествен прираст трябва поне от една двойка да има по три деца ( грубо казано). И лично моето мнение е, че държавата трябва все пак да измисли в най-скоро време нещо с което да насърчава младите да правят деца и по някакъв начин да се подпомагат многодетните майки.  Как преди време за младо семейство е имало опрощаване на част от заем за първо дете , после за второ и т.н. ( просто давам някакъв пример) Ясно е обаче , че точно заемите и кредитите най-много товарят семейния бюджет( а това е начина да се държи изкъсо народа- чрез ДЪЛГ). Малко дълго стана, дано сте ме разбрали какво искам да кажа , ако сте имали търпение да ми прочетете поста. Embarassed Embarassed

# 5
  • София
  • Мнения: 12 554
Никога не съм приемала фразата "Ами така се случи" за нормална или отговорна! Какво означава това - така се случи?!?! Децата не се случват, раждат се след секс. А когато правиш секс винаги има вероятност да забременееш. Така че такова случване лично за мен е пример за безотговорност /продават се презервативи, хапчета, спирали, кремове, гелове и какво ли не... /, неинформираност и незаинтересованост. А и на ниска култура и интелект!
Никой никому не е длъжен. Аз имам едно дете и няма да раждам повече, защото точно като parsy смятам, че трябва да го образовам и да му осигуря нормален живот, а затова са необходими средства. Затова първо се планират нещата и тогава се раждат деца.
А в случая - язък за децата.  ooooh!

# 6
  • Мнения: 2 471
Ако знаете, колко ми стана мъчно за момиченцето. Слабичко и неугледно. И само казваше - мамо гладна съм... 

# 7
  • София
  • Мнения: 12 554
Ако знаете, колко ми стана мъчно за момиченцето. Слабичко и неугледно. И само казваше - мамо гладна съм... 

Да и на мен ми става мъчно за детето, като те прочетох. Но в същото време ме обзема бяс към такива "родители". Защото и да им се помогне сега, това с нищо няма да промени нещата. Те ще си останат безотговорни и занапред, а никой не може да им отгледа децата до 18-годишни.

# 8
  • Мнения: 599
Аз смятам, че държавата може да помага в такива случаи.
Не да дава пари, а да предлага възможности на тези хора сами да си ги изкарват.
Като им предложи работа, но не на мин. заплата, а поне за покриване на основните нужди на едно 5-членно семейство.
Да подсигури на децата места в ДГ и ясла.
 

# 9
  • Мнения: 2 471
В тази връзка да допълня, че големите ходят на градина

# 10
  • Мнения: 2 590
Предполагам жената в момента е в майчински, заради малкия бебок. А преди това каза ли какво е работила?

# 11
  • Мнения: 2 471
Била е на социално майчинство и с трите деца. Както знаем, то е е една година. За последното дете е изтекло, защото малкото е на 1г и мисля месец. Така, че ставя ясно - няма трудов дог. и от 7години не работи.

# 12
  • Мнения: 2 590
Кофти работа наистина. Незнам какво да кажа. Наистина никой не ни е длъжен, но все пак може би трябва някаква по- добра социална политика или малко по-голямо подпомагане за тези случаи, все пак те са по редки единици.

# 13
  • Мнения: 2 471
Ходила е с молба за помощи при социалните - отговорили са и, че не и се полага такава. 
Вярно, че държавата трябва да помага, но 3 деца без възможност за осигуряване на елементарните им нужди?!

# 14
  • Мнения: 712
Като чета такива истории и се сещам за една фраза, която чух наскоро от вуйчо си - Най-лесно се правят деца и дългове! (Макар да е тъпо да я кажа точно аз, при положение, че ударихме на камък по първата точка...  Sad)
И все пак, смятам, че приказката е много вярна. И наред с останалото, важно е родителите и училището да възпитат у децата  необходимата здравна и финансова култура. Още в началното училище, докато учат аритметика, да им се вмени що е то баланс и как няма вариант дълго време да харчиш повече, отколкото изкарваш. Че отрицателния резултат в реалния живот е нещо много страшно. И докато учат ботаника, в 6 клас май беше, да им се обясни, че цветята се размножават чрез пъпкуване, а хората - по един друг начин. И как да се предпазват от нежелано и ненавременно... "пъпкуване".
На такива размисли ме наведе тази история. И на мен ми е жал за малката руса кукличка, но с някакво примирение си мисля, че и нейния живот, ако остане в тази среда, е предначертан - няма пример, няма мотивация, няма социални умения, няма добро образование. Виждам я майка на 18, защото така се е случило, без доходи и без надежда за по-добър живот. Дано да греша   Sad...
И си мисля, че тук социалната политика точно на нашата държава няма нищо общо. Сега се сещам за книгата на Джон Гришам "Клиентът". Там имаше една такава майка на 2 дечица, която се мъчеше да издрапа и да им осигури поне минимума и не срещаше помощ от никъде. Всъщност, мисля, че идеята на социалната политика е да осигури на тези, които са неспособни да се грижат за себе си (сираци, инвалиди, самотни стари хора) минимума, за да живеят. Социалната политика няма за цел да поддържа хора, изумителни в неспособността си да се погрижат за себе си и да поемат отговорност за живота си, в желанието им (или поне приемането) да се възпроизвеждат. Невежеството ражда невежество...
Какви ли умения има тази жена, с какво може да бъде полезна на децата си, на какво може да ги научи? Първо трябва да се отговори на този въпрос, а после да се мисли каква, аджеба, работа да и намери държавата, ама не на минимална заплата.
Предварително се извинявам на всички, на които мнението ми ще им се стори крайно, но съм свикнала - открай време ме възприемат като "краен либералист"  Peace...

Общи условия

Активация на акаунт