Мили спомени, който искаме да преживеем отново с децата ни

  • 1 843
  • 18
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 324
Голяма част от детството си прекарах из горите край старо село в Балкана. Някога, още по времето на турското робство там е имало къщи, от които сега тук там са останали само дуварите. Между камъните на един такъв дувар преди около 20 години бях скрила едно съкровище. То беше колекция от красиви цветни парчета от счупени ръчно рисувани глинени съдове, които реката беше отнесла от къщите в селото при едно голямо наводнение. Неотдавна видях, че на мястото на този дувар са издигнали къща-хотел. Пустият прогрес стигна и до този дувар, в усойното и забравено от бог и хора толкова години дере. Много исках другото лято да отидем там със сина ми и да изровим заедно моето съкровище.  Sad Но нищо, ще намерим негово. И този път ще го скрием на по-недостъпно място.
Иска ми се също моето момче да опита и вкусът на моето детство. Палачинките със сладко от диви ягоди, което правеше баба ми, сладките като личица на момченца и момиченца на майка ми, препеченото кисело зеле на другата баба...
Искам както преди правехме с баща ми, да изкопаем малка елхичка за Коледа от гората. Да я държим вкъщи в голяма саксия докато траят празниците, а след това да я посеем на двора... Close-mas:

Вие какво пазите от детството си в сърцата си? Flutter

Последна редакция: пт, 12 дек 2008, 20:34 от letsgo

# 1
  • Мнения: 8 209
Много неща пазя в сърцето си от моето детство. Всъщност като се замисля, съм си още дете, така ми се играе...
Ще бъда много щастлива, ако мога да предам на децата си тази магия, която все още пазя.
Мисля си, как ще ги науча да четат и ще им помогна да открият книгите, които аз четях по цели нощи. Искам да усетят магията на откривателството - как правехме "експедиции" по коритото на селската река..., какво удоволствие е да откриеш сам нов начин за решаване на някоя задача, различен от този в учебника. Искам да ги науча да карат колело, да плуват...Да ги заведа в планината, да влезем заедно в пещери, да им покажа скалното катерене. Заедно да отидем на места като Червен, Мадара.
Местата, които посещаваш като дете ти правят много по-силно впечатление, отколкото ако отидеш там като възрастен. Когато си дете, всичко е вълшебно, невероятно красиво и се запечатва много дълбоко в теб.

# 2
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 379
Аз имах чудесно детство, особено лятото изкарвах почти цял ден на плажа.
Това лято с децата бяхме почти всеки ден на плаж. Беше страхотно да ги гледам как се радват на водата и пищят от щастие когато приближаваме морето.
Малкият ми син е достатъчно голям и мисля следващото лято да ходим извън града на пикник, палатка... въобще имам много планове.
Със съпругът ми имаме желание следващото лято да отидем до Дисниленд и други атракции, като аква парка в Сан Диего, зоолофическата градина, ще отидем за седмица в Лас Вегас... хич няма да е скучно  Wink

# 3
  • Мнения: 1 324
Мъжът ми от малък е луд по моторите и преди да се съберем все още имаше. От време на време все споменава как със сина ни щели да карат като порасне. Като го подгони носталгията по ергенския живот въздиша „Ех, преди да те срещна бях рус и имах мотор...”. Дано не реши да направи малкия съпричастен и към блондинския си период!  Joy Косата ми се изправя само като си представя дребосъка на мотор, а за русото просто не ми стига фантазията!   #Crazy

# 4
  • Мнения: 3 367
Честно казано не вярвам на повторения,надявам се да имаме възможност да създадем нови спомени заедно. Нищо не е каквото беше и не бих се заела да реконструирам миризми и усещания. Работим за раждаме нови,според контекста ни днес.
*
Имах спокойно и подредено градско детство,с алианс,много книги и ходене на море през лятото.Иска ми се да запазя някои традиции,но конкретни преживявания не ровя.

# 5
  • Мнения: 14 654
Това лято заведох сина си на Семково - в същата станция, в която летувахме като аз бях на 6. Отпред има един голям ствол от дърво, на който седяхме вместо пейка, още си стои там и се ползва за същото, изобщо това място не е пострадало от човешката ръка, поне засега.

# 6
  • София-Дружба 2
  • Мнения: 1 192
Тези дни ми изникна един много мил спомен за лакомство ,което не бях си правила от мнооого години . А именно -карамелени близалки  Heart Eyes. Направих на дъщеря ми и тя също ги хареса ,а аз си припомних един позабравен ,но много любим вкус. Ееееех.

# 7
  • Мнения: 14 654
А именно -карамелени близалки  Heart Eyes. Направих на дъщеря ми и тя също ги хареса ,а аз си припомних един позабравен ,но много любим вкус. Ееееех.
Много обичах, а не знам как се правят - ще кажеш ли рецептата?

# 8
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 379
А именно -карамелени близалки  Heart Eyes. Направих на дъщеря ми и тя също ги хареса ,а аз си припомних един позабравен ,но много любим вкус. Ееееех.
Много обичах, а не знам как се правят - ще кажеш ли рецептата?

И аз чакам рецептата.  Blush

# 9
  • София
  • Мнения: 3 878
спомням си много неща и са ми много мили ... как се катерехме с братовчедите ми по покрива на къщата на баба и дядо и оттам на черешата, за да стигнем онези череши, които са на най-непокътнатите места...или как докато баба правеше лютеница в огромен казан на двора ние бъркахме и мажехме върху топъл хляб...затваряхме смешни писма в бутилки с приятелките ми и ги пускахме по реката, обсебени от идеята, че някой ще ни отговори Simple Smile
тези спомени са ми много скъпи и съжалявам, че сина ми няма да изпита ето тези неща...да, водим го на всевъзможни забавления, тук и в чужбина, има модерно детство дет` се вика с всичките му там плей стейшъни, компютри и техники на новото време, но не виждам как ще има възможност да си ожули колената като се пусне от баира на онези смешни самосвали (помните ли ги, навремето само те си бяха), как ще обикаля целият квартал с още 20 умопомрачени деца, играейки на стражари и апаши или ще се тича бос в градината на баба, докато полива цветя и зеленчуци Simple Smile
много неща са, мога да напиша купища спомени, пърхат като пеперуди в съзнанието ми...иска ми се да вярвам, че синът ми ще има свои, щастливи спомени от детството и ще се опитам да не дефинирам щастливото детство през своя поглед.

# 10
  • Мнения: 1 324
А! И аз съм си правила карамелени близалки. Не знам дали става въпрос за същите. Моята майка ме е учила. По нейно време не е имало почти никакви лакомства и много са им се радвали. Слагаш захар в една лъжица и я държиш на котлона докато захарта се разтопи. Като поизстине голямо близане пада!   Stuck Out Tongue Winking Eye Простичко е, но вярно е вкусно.

# 11
  • София-Дружба 2
  • Мнения: 1 192
Рецепта за карамелени близалки   chef

В метален съд (най-добре някакво канче)
се разтопява захар, докато стане на карамел.
Предварително една тавичка се намазва леко с олио,
слагат се клечки за зъби с отрязани връхчета
и карамела се изсипва горещ в/у клечките.
По желание може да се обърнат ,след като изстинат
и да се налее карамел и от другата страна.
Малеее, как го обясних това последното... Crazy
Аз обръщането рядко го правя, защото съм нетърпелива.  Grinning
Ако не сложите клечки ще се получат бонбонки.
Да ви е сладко.

# 12
  • Мнения: 3 336
Аз пък се надявам да си спомням английската, немската и френската все още когато дъщеря ми стане на подходящата възраст да я науча да скача на ластик. Май в днешно време никой вече не го прави. Играта на стражари и апаши вече съм забравила как се играеше, но камите на ластика още ги помня.

Искам децата ми да могат да се радват на свободата да се разхождат на 5-6 годинки из квартала с големите и заедно да щуреят без аз да им вися на главата и да ги наставлявам, но в днешно време това просто няма как да се случи Rolling Eyes

Искам децата ми да отглеждат кварталните котенца в двора на кооперацията и да събират стотинките си да им купуват мляко от Кирковския пазар, докъдето самото ходене бе истинско бе истинско приключение за мен, хем живеех на 4-5 преки. Но нито живеем до Кирковски пазар вече, нито бих им позволила да пипат уличните котета Confused

Баща им си мечтаеше децата му да бъдат в същото ОДЗ, в което е бил, защото имаше мили спомени от едната сестра в яслата и как са ги учили да си връзват обувките и да си сгъват на точе чорапите на едно одеало в градината около ОДЗ-то. Редих се със свекърва ми цяла нощ на опашка за въпросното ОДЗ, там са децата, даже се оказа в същата яслена група, в която е бил баща им и при една от сестрите, които са водили групата му преди 35 години Crazy Сестрата, която си спомня от едно време е настоящата старша сестра. И двете сестри го помнят, незнайно как след толкова години, и само като видяха презимето и фамилията на децата ни се сетиха кой е таткото. За съжаление вече никоя от сестрите не извежда децата на одеало в градинката в ОДЗ-то, защото били малки. Единственото извеждане на децата и зиме и лете става на терасата Rolling Eyes Градината е оборудвана с чудесни пързалки, за които едно време само можехме да си мечтаем, но децата ги гледат отгоре и само си мечтаят да ги ползват Rolling Eyes

Иска ми се моите деца да се радват както ние се радвахме на шоколадово яйце, тоблерон и красива дрешка Laughing В днешния свят на изобилие обаче това не прави впечатление.

# 13
  • София
  • Мнения: 395
Моя роден дом.Сега живея на 500км. от него и роднините си ,че всеки път изпитвам тръпки по тялото си преди да отида там.Всичко свързано с там ми е мило и скъпо.





# 14
  • Мнения: 9 973
Моя роден дом.Сега живея на 500км. от него и роднините си ,че всеки път изпитвам тръпки по тялото си преди да отида там.Всичко свързано с там ми е мило и скъпо.
същата работа съм и аз Peace

Общи условия

Активация на акаунт