Да оставя ли сина си вкъщи от ДГ за малко след като се роди бебето?

При нас разликата е по-голяма (6,5 години), но добре е, според мен поне, детето да си знае, че си е в реда на нещата да си ходи на ДГ - пък и щом е свикнал и има приятели...

Ти най-добре си познаваш детето , като го видиш, че се тревожи, че ще трябва да е на ДГ, си го остави - със сигурност обаче ще му е по-забавно в градината, отколкото да трябва да се съобразява с режима на бебо

При нас започна стачката, в неделя родих и цял месец  след това си беше в къщи каката. Не мина без ревност, само мен търсеше,не  искаше да излезе на разходка с никой друг. Според мен ако не й се беше нарушил режима нямаше да е толкова трудно, не че съм очаквала съвсем гладко да приеме бебето.

Здравей поздравления за втората лентичка(макар че вече е към края)
Светльо беше значително по малък когато се роди Лъчезара,но аз го оставих вкъщи.Не само седмица,а остана вкъщи цял месец.
Беше подготвен ,че ще остане вкъщи ,за да ми помага за бебето.Казвах му че няма да мога без него и той ми е необходим.
Както са ти писали по-горе ти най-добре си знаеш Марти как ще реагира,но моя съвет е да останете всички вкъщи
Нека поседи вкъщи,нека види вълнението около новия човек и нека разбере,че остава все така важен за теб (а не бебето остава с мама,а аз мен ме отпращат на градина),а когато реши,че вече иска да е сред приятелите си просто да ти каже и пак ще тръгне на градина.

И не на последно място бебето ще се роди в доста "болен" период,по-добре Марти да е здрав!

Аз съм на мнение, че колкото по-малко се промени ежедневието на детето - толкова по-добре. И без това новото човече вкъщи си е новина, нека поне някои неща останат по старому, за да разбере по-голямото дете, че животът си тече, както и преди. Малките деца са много чувствителни към нещата, които смятат за даденост. Според мен както прекаленото обръщане на внимание на по-голямото дете (за да компенсираме времето, прекарано с бебето), така и пренебрегването му могат да имат нежелани последици - изблици на ревност и т.н.
Ние не спряхме баткото от градината, когато се роди бебка - той си има негов живот там, защо да го лишаваме от времето с другарчетата му? Държим се с него, както и преди - не го лигавим прекалено, но и не му се караме повече, защото сме по-изнервени и недоспали  .
Не се допускат изказвания като: " Ти сега иди си поиграй, че мама е много заета с бебето" - ако трябва, взимам бебето на ръце и отивам да видя новата рисунка примерно или да помогна в строежа на поредния робот... Според мен е важно детето да разбере, че мама и татко са за него същите хора, както и преди да се роди бебето, че отношението към него е непроменено.
Така сведохме до минимум конфликтите заради новия член на семейството и смело мога да заявя, че това при нас явно проработи - имаме си един внимателен и грижовен батко, който навсякъде се хвали със сестричката си.
Така че моят съвет е - не спирайте детето от градината след появата на бебето.  Пък и така ще имате време да си починете повече след раждането, все пак с две деца вкъщи си е доста работа - останете поне през деня насаме с бебето, а нека баткото вилнее из градината и изморява госпожите  .

Мерси, аз чакам трета лентичка от теб 

Оххх, така хубаво ми систематизирахте плюсовете и минусите на двата варианта, че сега съвсем не знам как да постъпя. Преди като че ли исках да го оставя, а сега малко си променям мението....
Чакам още разкази за реални ситуации и реакции от децата ви...

Аз не съм променяла ежедневието на нито едно от децата си заради бебетата,които в последствие бяха приети като нещо съвсем нормално.Не сме имали сцени на ревност,нито съм забелязала да има такава.Просто някак кофти се получава,да не ходи на градина заради бебето,а не заради самия него

записвам се да ви чета,че ще  ми трябват хитростите ви

Съвсем същата разлика имат и моите деца. Каката не я спрях от градина - изписаха ни в събота и в понеделник си бе на градина, взимах я по-рано, за да ми помага с бебко. Тя беше толкова горда, че е станала кака, че много искаше да ходи и да черпи в градината - и така почти една седмица мина в черпене. Не съжалявам че си я пуснах, независимо че после имаше кризисни моменти - от типа "не искам да ходя на градина", ама вече минаха. За второто ми дете се оказа много полезно, че кака я водехме всяка сутрин и взимахме всеки следобед - сега без проблеми тръгна на ясла и се чувства добре - т.е. това за него е вече нещо нормално: децата ходят на градина, а мама и тате на работа. Ти си знаеш най-добре, успех каквото и да решиш.

хубаво е нищо /или доколлкото е възможно/ в нормалното ежедневие на по-голямото дете не се променя драстично и от раз.Постепенната адаптация е най-важно за малчуганчета ,на което му се налага да "свиква"с новия член на семейството.
Така ,че мисля -ходенето на градина ,както обикновено е по-добрия вариант.

Моето момченце не беше на градина в деня на изписването ни от болницата. Дойде да ни посрещне, защото решихме, че този момент е важен и трябва да присъства. След това продължи да си ходи. 

Аз съм пред подобна дилема  От една страна съзнавам, че градината е мястото, където той трябва да бъде, от друга - сега е много болно времето, а малко бебе трудно се лекува  Затова май съм по-склонна да оставя големия за около месец и лека полека после да го пусна отново. Още не не съм решила съвсем де .... ще следя темата с интерес