Принципно гледам да не ми личи - винаги съм ведра и усмихната, но вътрешно се раздирам от мъка и страдание.
Накратко нещата стоят така :
Винаги съм мечтала да имам деца. Може би от времето, когато аз самата бях дете мечтаех да стана "Мама".
Когато поотраснах разбрах, че това не ставало както в приказките.
Преди 5 години се наложи да ми премахнат едната тръба. Успокоявах се, че поне едната ми е здрава и имам шансове. Тази година забременях, но радостта ми беше кратка.Оказа се извънматочна бременност, но за щастие запазиха тръбата. В същият този момент диагностицираха половинката ми с аденом на хипофизата. Преди месец за капак се оказа, че съм с поликистозни яйчници.
Реших да го споделя с вас преди да се окаже, че имам за добавяне още някой и друг проблем.
Чета ви отдавна и виждам, че тук сте се събрали изстрадали жени, но се борите с проблемите и сте запазили надеждата да станете мами.
Искам да съм като вас и да не се предавам
Помогнете ми да не загубя кураж и надежда
п.п.Съжалявам за хаотичното писане. Едвам събрах сили да го напиша през сълзи.