Публикувана: 16 дек. 2008, 10:28 ч.
Последно мнение: 23 ян. 2009, 19:03 ч.

Въпроси...

1 487
7
1

Гост

16 дек. 2008, 10:28 ч.

Какво става, когато любовта си отиде, но децата остават?
Егоистично си тръгваш, взимаш децата или оставаш, примирявайки се, че никоя усмивка, когато си с Него няма да бъде искрена, но пък децата ще растат с баща си? Те не са виновни и не заслужават да им го отнемеш? Макар понякога да си наясно, че не е добър пример, все пак им е баща и ще ги обича повече от всеки друг, може би.

Какво става, когато миналото и навиците събуждат носталгия и те теглят назад, но си твърде наранен, за да се върнеш?
Искаш да имаш семейството си отново, но вече си уморен да прощаваш ЕДНИ И СЪЩИ неща, да навеждаш глава, да търпиш унижения, да се примиряваш да имаш по-малко отколкото заслужаваш, да потъпчеш самочувствието си и достойнството в името на това “семейство”.

Какво става, когато не искаш да бъдеш сам, но вече чувстваш, че не можеш да вярваш на никой?
Дори да избереш да продължиш напред се страхуваш, че всичко ще се повтори, или дори ще бъде по-лошо. Възможно ли е някой ден отново да повярваш? Или ден след ден ще се тровиш със страх и съмнения, ще търсиш несъществуващи неща в стремежа този път да ги видиш по-рано и да избягаш навреме?

Какво става тогава? Къде стоиш? Накъде да вървиш?
На кръстопът? Или на един път, където възможността е напред и назад? Връщаш се назад, заради децата и “познатото зло”, или продължаваш напред и рискуваш да се изправиш пред ново и непознато, по-голямо, или оставаш сама?

# 1 16 дек. 2008, 11:59 ч.

София
Мнения: 6 477

Еее, толкова въпроси....всеки решава сам за себе си понеже има да си учи индивидуални уроци. И няма вярно или грешно, всеки е прав за себе си...Никога няма универсален отговор....Нито може да се каже - това е истина, тове не е...понеже още цар Ирод е питал Христос - А що е истина? ...Отговорите варират...и много философски спорове са се разгаряли по темата....Или идеята на този пост е да кажем конкретно ние какво правим?

# 2 16 дек. 2008, 14:29 ч.

Мнения: 2 175

Цитат на: Изгубена някъде там в вт, 16 дек 2008, 10:28

Какво става, когато любовта си отиде, но децата остават?

Случва се..напоследък все по-често..
Ако наистина е имало любов - може след раздялата да остане приятелство..Не е нужно да спреш да разчиташ на опората му..

Цитат на: Изгубена някъде там в вт, 16 дек 2008, 10:28

Какво Какво става, когато миналото и навиците събуждат носталгия и те теглят назад, но си твърде наранен, за да се върнеш?
Искаш да имаш семейството си отново, но вече си уморен да прощаваш ЕДНИ И СЪЩИ неща, да навеждаш глава, да търпиш унижения, да се примиряваш да имаш по-малко отколкото заслужаваш, да потъпчеш самочувствието си и достойнството в името на това “семейство”.[/quote]

Лесно е..режеш с "мачетето"..
Колкото по-бързо прекратиш агонията, толкова по-добре..Рискуваш иначе здраве и психика, а това не е полезно никоу..

Цитат на: Изгубена някъде там в вт, 16 дек 2008, 10:28

[size=14pt]Какво става, когато не искаш да бъдеш сам, но вече чувстваш, че не можеш да вярваш на никой?
Дори да избереш да продължиш напред се страхуваш, че всичко ще се повтори, или дори ще бъде по-лошо. Възможно ли е някой ден отново да повярваш? Или ден след ден ще се тровиш със страх и съмнения, ще търсиш несъществуващи неща в стремежа този път да ги видиш по-рано и да избягаш навреме?

А защо трябва да можеш??
Живей заради себе си - забавлявай се и "не търси"..
Ако го има - ще дойде съвсем неочаквано и ще те убеди бавно и неусетно, че е той..))[

quote author=Изгубена някъде там link=topic=357111.msg9547573#msg9547573 date=1229416127]
Какво става тогава? Къде стоиш? Накъде да вървиш?
На кръстопът? Или на един път, където възможността е напред и назад? Връщаш се назад, заради децата и “познатото зло”, или продължаваш напред и рискуваш да се изправиш пред ново и непознато, по-голямо, или оставаш сама?

Винаги Напред!
Приемаш предизвикателството ..и си "сърбаш попарата" ..ама си е вече само твоя...и дори и да не се справяш чудесно, заспиваш по-добре от преди..))

# 3 17 дек. 2008, 00:55 ч.

Мнения: 22

На тези въпроси не мога да дам унивесален отговор, но ще споделя какво направих аз, когато осъзнах, че съм започнала да си ги задавам твърде често - ами просто след поредния гаф от негова страна му изхвърлих багажа на площадката пред вратата. И се заключих с бебето. Теглих една майна, поплаках си от обида, пострадах си, но се зарекох повече да не го приемам у дома, след като е решил да се прави на голям пияч, сваляч, тарикат и производните им, но не и на съпруг и баща. Сина ми е на 10 месеца, аз съм на 20 години, но не смятам да си губя повече времето с този човек. Бях ученичка, когато започнах "да си играя на семейство" с него, посветих му 5 години от живота си, направих безброй жертви, но нямаше кой да ги оцени - получавах единствено обиди, атаки и лошо отношение от един неграмотен и недодялан субект. Но не си заслужаваше. Сега съм сама, но много по-спокойна и щастлива, живота е пред мен и не мисля да го пропилявам.

# 4 18 дек. 2008, 10:16 ч.

София, откъм тъмната страна
Мнения: 246

Ще ти отговоря от моята гледна точка и събитията, които ми се случиха на мен, защото ,както е казала Моргана всеки е прав за себе си.
Какво става, когато любовта си отиде, но децата остават?
Гледаш да направиш така, че да е най-добре за децата, в случая прецених, че е най-добре да спестя на детето си непрекъснати скандали и да расте в агресивна среда и да получава грозен пример как двама души не могат да се търпят и липсва всякаква близост помежду им.... но естествено не лишаваш детето от баща, даже напротив гледаш да го ангажираш повече с отговорностите и време което да прекарват заедно отколкото когато сте живели заедно.
Какво става, когато миналото и навиците събуждат носталгия и те теглят назад, но си твърде наранен, за да се върнеш?
Точно защото си твърде наранен се хващаш в ръце и се "събуждаш" за предишното си аз, което е било щастливо, весело и с хъс за живот.
Какво става, когато не искаш да бъдеш сам, но вече чувстваш, че не можеш да вярваш на никой?
Вече си доста по-предпазлива, но това не значи, че няма човек който да ти пасне и да живееш наистина добре с него, всеки си има кусури, но ако наистина не можеш да си сама търсиш този с най-малко недостатъци....
Какво става тогава? Къде стоиш? Накъде да вървиш?
Тогава хващаш живота си в ръце, вдигаш високо глава и вървиш напред!

# 5 16 ян. 2009, 12:29 ч.

Мнения: 2 024

Какво става, когато любовта си отиде, но децата остават? - ОСТАВАТЕ САМО РОДИТЕЛИ, ПОНЕ. ПО-ДОБРИЯ ВАРИАНТ, ОСВЕН РОДИТЕЛИ, ДА ОСТАНЕТЕ И ПРИЯТЕЛИ ПОД НЯКАКВА ФОРМА
Какво става, когато миналото и навиците събуждат носталгия и те теглят назад, но си твърде наранен, за да се върнеш?
Искаш да имаш семейството си отново, но вече си уморен да прощаваш ЕДНИ И СЪЩИ неща, да навеждаш глава, да търпиш унижения, да се примиряваш да имаш по-малко отколкото заслужаваш, да потъпчеш самочувствието си и достойнството в името на това “семейство”. ПРОШКАТА НЕ СЕ СЛУЧВА С ВОЛЯ. ТЯ СЕ ИЗЖИВЯВА. АКО СИ ПРОЩАВАЛ "ВСЕ ЕДНИ И СЪЩИ НЕЩА, НАВЕЖДАЛ ГЛАВА И Т.Н.", ТОВА ЗВУЧИ КАТО ДА СИ ПРЕГЛЪТНАЛ, НО ДА ТИ Е ПРИСЕДНАЛО, И ПРИ ТОВА ТО ДА СЕ СЛУЧВА ПЕРИОДИЧНО. - ТОВА НЕ Е ПРОШКА! ОТ ДРУГА СТРАНА МНОГО ТОЧНО Е КАЗАНО: "ПРОСТИЛ СЪМ ТИ, НО НЕ СЪМ ЗАБРАВИЛ". И АКО НЕ СИ ЗАБРАВИЛ И НЕ ИСКАШ ДА ЗАБРАВЯШ, БИ БИЛО ДОБРЕ ДА ИЗВЛЕЧЕШ ПОУКА ЗА СЕБЕ СИ ОТ СЛУЧКАТА, ПОСЛЕДСТВИЯТА И ЗА ТОВА КАКВО ИСКАШ ЗА НАПРЕД. ПАК ИСКАЙ ДА ИМАШ СЕМЕЙСТВО, НО И БЪДИ НА ЯСНО С КАКВО ТОВА СЕМЕЙСТВО ДА Е ПО-РАЗЛИЧНО (ПО-ДОБРО) ОТ СТАРИЯ ВАРИАНТ.0

Какво става, когато не искаш да бъдеш сам, но вече чувстваш, че не можеш да вярваш на никой?
Дори да избереш да продължиш напред се страхуваш, че всичко ще се повтори, или дори ще бъде по-лошо. Възможно ли е някой ден отново да повярваш? Или ден след ден ще се тровиш със страх и съмнения, ще търсиш несъществуващи неща в стремежа този път да ги видиш по-рано и да избягаш навреме? ВЪПРОС НА ИЗПРАВЯНЕ СТРЕЩУ СТРАХА! ВЪПРОС НА ОТСТОЯВАНЕ НА ТОВА, ЗА КОЕТО МЕЧТАЕШ!
Какво става тогава? Къде стоиш? Накъде да вървиш?
На кръстопът? Или на един път, където възможността е напред и назад? Връщаш се назад, заради децата и “познатото зло”, или продължаваш напред и рискуваш да се изправиш пред ново и непознато, по-голямо, или оставаш сама? СЪЩОТО КАТО ПО-ГОРЕ. ВЪПРОС НА ИЗПРАВЯНЕ СТРЕЩУ СТРАХА! ВЪПРОС НА ОТСТОЯВАНЕ НА ТОВА, ЗА КОЕТО МЕЧТАЕШ!(КОЛКОТО ЗА ДЕЦАТА - И ЗА ТЯХ И ЗА КОЙТО И ДА Е, ГЕНЕРАЛНОТО ДАЛНОВИДНО ДОБРО Е ПО-ДОБРО ОТ КЪСОГЛЕДОТО САМОЗАЛЪГВАНЕ КАТО ДЕН ЗА ДЕН.)

Последна редакция: пт, 16 яну 2009, 12:38 от sisislava

# 6 16 ян. 2009, 13:24 ч.

Мнения: 165

Честно да си призная не ми става много ясна целта на тези въпроси... Thinking

Дали авторката иска да и дадем готови отговори, за да може сама да стигне "до някъде"? Няма универсална рецепта! Дали пък целта е сами на себе си да отговаряме?! Ами нали, ако не бях си отговорила, точно на същите въпроси, нямаше да съм във този форум "Родители, отглеждащи сами децата си"... newsm78

# 7 23 ян. 2009, 19:03 ч.

Мнения: 398

1. Какво става, когато любовта си отиде, но децата остават? - самозалъгваш се ,че има надежда всичко да се промени.Опитваш се да продължиш.Полагаш усилия.Подклаждаш надеждата.

2.Какво става, когато миналото и навиците събуждат носталгия и те теглят назад, но си твърде наранен, за да се върнеш? - опитваш се да простиш.Започваш да ровиш и да търсиш оная толкова дълбока скрита искрица , която отново да разпали огъня.

3.Какво става, когато не искаш да бъдеш сам, но вече чувстваш, че не можеш да вярваш на никой? - тогава разбираш ,че вече не можеш да вярваш дори и на себе си.Започваш да се съмняваш във всяка твоя мисъл и чувство.

4.Какво става тогава? Къде стоиш? Накъде да вървиш? - Тогава нищо не става , то просто се случва.Оставаш в нищото с нищото и започваш да търсиш най-съкровенното.А място където може да отидеш е в душата ти.И там се скриваш и чакаш чудото или отиваш в разума си и си тръгваш.

Препоръчани теми

Нормален размер за издръжка

Консултации с адвокат

Издръжка със задна дата

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Причина:

Причина: