Майка ми и брат ми бяха в БГ за 5 седмици. Върнаха се през нощта четвъртък срещу петък. В БГ брат ми е бил на грижите на роднините ми, майка ми си е живяла няколко седмици безгрижно. След това в БГ пристигна и мъж й с другия си син... Днес те се връщат с колата от там.
Та аз самичка тука джитках с едно 5 годишно и едно бебе. Ама то не е нищо ново, нали?
Е, вчера ми се обаждат да ми кажат, че брат ми (на 11 години) идва у нас да съм го гледала и него, а майка ми пак отпраши на нейде да си чеше крастата. Останах аз пак сама с 3 деца, нали моите двете не са ми достатъчни. Та вчера се вбесих от това... от къф зор, аз трябва да гледам 11 годишно което е било гледано пре достатъчно от всички други освен от собствените си родители. Защо аз (която изперквам) не мога да бъда освободена от моите си деца за да мога аз да си развея хубостите из града? Ама нали АЗ СЪМ СИ ГИ НАПРАВИЛА ТЕЗ ДЕЦА, СЕГА АЗ ДА СИ ГИ И ГЛЕДАМ... ТО И АЗ СЪМ СЕ ПОСТАВИЛА В ПОЛОЖЕНИЕТО В КОЕТО СЪМ.
Заминаваме за БГ следващата сряда и о боже, като чуха роднините... каква радост, какво чудо... до следващия ден когато ми казаха да не ходя, нямало кой да ми помага с децата... бла бла бла... Та на майка ми има кой да гледа рожбата лиглива, а моите пикльовци няма кои да ги подеме поне за малко, а? Що така?
Кандърдисаха се да ни приемат там де... що сълзи изплаках... Баба ми се нави да дойде и тя във Варна, уж щяла да гледа децата. Мене обаче лекичко вече ме хваща съмнение, дали таз ваканция ще излезе такава каквато си я планувам. И майка ми... о, как ще запомня думите й в онзи януарски ден когато лежах, ревях и не можех да се мръдна от леглото: Премести се при нас, ще ти помагаме.
КЪДЕ ВИ Е ПОМОЩТА?
Първо 5 седмици ги няма, после ми тръшва и нейния да го забавлявам (нали друга работа си нямам аз), а сега дори не ще да ни види (аз имам крещяща нужда да пазарувам от магазина, че то време не остана) щото мъж и, виждате ли, се връща с колата от България. Та не са се виждали те двамата от 2 дни и сега им е вече мъчно един за друг. Голяма любов... чувствам се отново пренебрегната по същия начин по който едно време преди 12 години когато оня се връщаше от работа и без дума да ми каже се затваряше с майка ми в техните си покои и така до късна вечер, а като благоволеше да излезе от там ме изпращаше мене да спя...
Уф... толкова пренебрегната се чувствам, толкова ми е криво. А това което искам е да ме остави САМА В МАГАЗИНА ДА СИ НАЧЕША КРАСТАТА и да напазарувам на мира без да викам като хамалин из магазина след сина си и на 5 минути да ходя да сменям памперс или да храня.
Според вас, много ли искам?
Та аз самичка тука джитках с едно 5 годишно и едно бебе. Ама то не е нищо ново, нали?
Е, вчера ми се обаждат да ми кажат, че брат ми (на 11 години) идва у нас да съм го гледала и него, а майка ми пак отпраши на нейде да си чеше крастата. Останах аз пак сама с 3 деца, нали моите двете не са ми достатъчни. Та вчера се вбесих от това... от къф зор, аз трябва да гледам 11 годишно което е било гледано пре достатъчно от всички други освен от собствените си родители. Защо аз (която изперквам) не мога да бъда освободена от моите си деца за да мога аз да си развея хубостите из града? Ама нали АЗ СЪМ СИ ГИ НАПРАВИЛА ТЕЗ ДЕЦА, СЕГА АЗ ДА СИ ГИ И ГЛЕДАМ... ТО И АЗ СЪМ СЕ ПОСТАВИЛА В ПОЛОЖЕНИЕТО В КОЕТО СЪМ.
Заминаваме за БГ следващата сряда и о боже, като чуха роднините... каква радост, какво чудо... до следващия ден когато ми казаха да не ходя, нямало кой да ми помага с децата... бла бла бла... Та на майка ми има кой да гледа рожбата лиглива, а моите пикльовци няма кои да ги подеме поне за малко, а? Що така?
Кандърдисаха се да ни приемат там де... що сълзи изплаках... Баба ми се нави да дойде и тя във Варна, уж щяла да гледа децата. Мене обаче лекичко вече ме хваща съмнение, дали таз ваканция ще излезе такава каквато си я планувам. И майка ми... о, как ще запомня думите й в онзи януарски ден когато лежах, ревях и не можех да се мръдна от леглото: Премести се при нас, ще ти помагаме.
КЪДЕ ВИ Е ПОМОЩТА?
Първо 5 седмици ги няма, после ми тръшва и нейния да го забавлявам (нали друга работа си нямам аз), а сега дори не ще да ни види (аз имам крещяща нужда да пазарувам от магазина, че то време не остана) щото мъж и, виждате ли, се връща с колата от България. Та не са се виждали те двамата от 2 дни и сега им е вече мъчно един за друг. Голяма любов... чувствам се отново пренебрегната по същия начин по който едно време преди 12 години когато оня се връщаше от работа и без дума да ми каже се затваряше с майка ми в техните си покои и така до късна вечер, а като благоволеше да излезе от там ме изпращаше мене да спя...
Уф... толкова пренебрегната се чувствам, толкова ми е криво. А това което искам е да ме остави САМА В МАГАЗИНА ДА СИ НАЧЕША КРАСТАТА и да напазарувам на мира без да викам като хамалин из магазина след сина си и на 5 минути да ходя да сменям памперс или да храня.
Според вас, много ли искам?
Доведи ми децата, аз ще ти ги гледам, до като се подвизаваш из БГ 
