Детето ми е със синдром на Даун - и сега какво?

  • 5 675
  • 9
  •   1
Отговори
  • Мнения: 91
Ще бъда обвинена, че не чета темите за синдрома на Даун, но не мога така от средата.

Бебето ми е на 10 дена, с доказан Даун вече, аз съм толкова отчаяна, почти не знам какво е това и какво мога да очаквам.
Моля ви за линкове да прочета и елементарни разяснения... просто не знам за какво моля.

Мисля, че животът е свършил.

# 1
  • София
  • Мнения: 4 412
Сара, разбирам те, че сигурно е трудно да прочетеш всичко от раз. Майките на децата с Даун в тематичните теми са страхотни, много силни и с много знания за проблемите, а и за добрите шансове. Запиши се при тях и те ще ти разяснят от къде да започнете.
Лично аз съм сигурна, че ще има промяна в отношението към тези деца  и че ще имат големи шансове!

# 2
  • Мнения: 91
Какво значи "запиши се при тях"?

# 3
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Сара, животът не е свършил!
Той едва сега започва за твоето бебче, което има отчайваща нужда от теб  Heart Eyes ти си тази, която ще го преведеш през всичко, ще се борите заедно и ще побеждавате много! Сигурна съм в това!
Ето текущата тема, в която пишат родителите на дечица с вашия проблем:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=332950.0

Пиши и там и съм сигурна, че освен отговори на много въпроси, ще намериш и много нови приятели  Peace
Каквото и да ги попиташ - ще ти отговорят изчерпателно. А и ще споделят собствен опит, което също е изключително ценно!
В самите теми за Синдром на Даун има много полезни линкове. Общо взето цялата информация за заболяването е събрана в темите.

# 4
  • София
  • Мнения: 4 412
Какво значи "запиши се при тях"?

Да пишеш и в темата, в която споделят родителите на деца с този проблем, защото ще получиш конкретни насоки. bim_bam ти е дала линка. Желая ви кураж и късмет!

# 5
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 475
Миличка, успокой се, животът не е свършил!
Преди да познавам такива деца, и аз имах някакви представи от учебниците, които бяха по-скоро плашещи.
Моят син е с друг синдром, но покрай форума познавам дечица като твоето.
Бъди спокойна, те са мили, симпатични и обичливи деца!
Когато се гледат у дома, те научават много неща и се адаптират в голяма степен към живота.
Елементарно обяснено - ще проговори по-бавно, ще проходи малко по-късно може би.
Възможно е да има проблеми с щитовидната жлеза или сърцето, но не е задължително. Би трябвало в родилното още да са го прегледали и да са ти казали има ли такива неща.
Сега - какво сега... Имаш бебе. Трябва да го гушкаш, да го храниш, да му пееш и да играеш с него.
И ако понякога ти влизат бръмбари в главата, си представи, че ти си на негово място, и как би искала да те приемат хората. Детето не разбира, че е различно, и ако ти не му го внушаваш, то ще се чувства добре. То е просто дете и иска да го обичат.
 Hug

# 6
  • Пловдив
  • Мнения: 630
Здравей, Сара! Аз имам дъщеричка на 4 г. и половина със синдром на Даун. Напълно нормално е сега да се чувстваш нещастна и отчаяна, но дяволът не е толкова черен. Ние много обичаме и се радваме на нашата щерка, не бих я разменила за никое друго дете.
Нямам много време да пиша, но ако искаш виж клипче с нашите дечица и пиши в темата Синдром на Даун http://www.youtube.com/watch?v=XcC_ZMs64iA

# 7
"Животът е свършил"! Така мислех и аз, когато се роди и моето дете. И ако не беше свършил много ми се искаше да е! Детето ми е с друг синдром. В болницата ми представиха нещата доста страшничко, а и те бяха такива. Винаги съм била много отговорен човек, но се изплаших ужасно много. Оставих детето си в дом. Три месеца не знаех къде се намирам. Постоянно ходех да я виждам. Събрах сили и кураж и си взехме детенцето. Сега тя е на 4год. Трудности има, но се чувствам горда от себе си, че се справям с тях. Имам още 2 деца. Тя е втора по ред. Няма толкова любвеобилно детенце като нея. Напълно знам как се чувстваш. Няма такава болка! Но ти си много смела щом си решила да гледаш твоето бебче. Взела си НАЙ-ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ В ЖИВОТА СИ! Бъди сигурна че ще бъдеш възнаградена за това. Не гледайте на него като на дете с проблем и ще е много по-лесно. Както вие се отнасяте към него така и другите ще се отнасят. Просто началото е по-трудно и после всичко си идва на мястото. Ще се справите! Сигурна съм в това!

# 8
  • Мнения: 2 563
Имаш дете, радвай му се!

Може би няма да спечели Нобел по физика, но ако го обичаш, има шанс за пълноценен и щастлив живот.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 262
Сара, опитай се да поговориш с хората от Темата за Даун, там има много мили и добри приятели. Никой няма да ти се кара за нищо, и не се чувствай толкова нещастна, животът сега започва, не свършва. Надявам се, да срещнеш подкрепата от която имаш нужда, да ти влеят силите, които ти трябват и най-важното, детенцето ти е живо и с теб, ще имате много красиви и мили мигове, ще се убедиш сама!

Общи условия

Активация на акаунт